/Поглед.инфо/ Преговорите относно условията за изхода на Великобритания от Европейския съюз се развиват по очаквания и изключително болезнен за Борис Джонсън сценарий – работата върви към така нареченият Brexit no-deal /Брекзит без сделка/, тоест катапултирането на Великобритания от Европейския съюз без каквито и да е отчетливи споразумения за това, как Лондон и Брюксел ще си взаимодействат по-нататък ...
Перспективата за подобно развитие на събитията предизвиква остри и неприятни емоции сред британските жители, а също и в бизнес общността, която ще изпита върху себе си всички последици от прекъсването на икономическите връзки и вероятното налагане на европейски мита, което по своята същност не е нищо друго, освен икономически санкции ...
За да разберем сериозността на ситуацията, достатъчно е да разгледаме само един елемент от подготовката на Обединеното кралство за живот след Брекзит: правителството на нейно величество изпрати препоръка до търговските вериги да създават хранителни запаси, за да отговорят на нуждите на населението в условия на затруднено снабдяване с храни.
Ройтерс, цитирайки The Sunday Times, също съобщава, че "министрите са поискали доставчиците на лекарства, медицински изделия и ваксини да натрупат запаси за шест седмици на безопасни места във Великобритания"
Според същия източник Борис Джонсън лично ще ръководи операцията за спасяване на Обединеното кралство от прекъсвания в снабдяването с храни и лекарства. Ако по този въпрос той прояви пак толкова съобразителност и изобретателност, колкото в процеса на преговорите за Брекзит, тогава на жителите на Великобритания може само искрено да се съчувства.
Не може обаче да се каже, че правителството на Борис Джонсън не прави нищо за защита на британската национална гордост. Проблемът е, че мерките, насочени към демонстриране на непоколебимостта и решителността на Лондон в борбата за национални интереси, варират от неефективни до направо комични.
The Times съобщава: "Кралският флот ще има правото да арестува френски и други рибари от ЕС, които незаконно влизат във водите на Обединеното кралство, ако Обединеното кралство напусне ЕС без дипломатическа сделка.
Правителството подготвя закон, разширяващ правомощията на морската полиция, за да може персоналът му да се качва на чужди кораби и да арестува рибарите на фона на опасенията от жестоки сблъсъци в Ламанша. Кралският флот също е готов да разположи четири патрулни кораба, за да спира и дори да конфискува риболовните кораби на ЕС, ако те незаконно влязат в Ламанша след напускане на ЕС без сделка. "
Невъзможно е да не се забележи - ако ситуацията е достигнала до степен, че се подготвят военни операции за завземане на европейските рибари и техните кораби, това е ясен знак: отношенията по линията Лондон-Брюксел са достигнали точката на открита взаимна ненавист и отказ да се спазва дори минималното ниво на благоприличие в името на запазването на бившата „европейска солидарност“.
Като вземем предвид факта, че самият Джонсън още през септември обвини Европейския съюз, че подготвя (вероятно военноморска) продоволствена блокада на Великобритания и особено Северна Ирландия, можем да заключим, че сме изправени не пред моментниексцеси, а пред резултат от системно влошаване на отношенията между Великобритания и ЕС - двете страни разглеждат опонента си единствено през призмата на причиняването на максимални щети.
На пръв поглед може да изглежда, че страните в конфликта се държат относително ирационално: от гледна точка на стратегическите интереси на Европейския съюз създаването на нов враг за себе си е лоша идея, а от гледна точка на интересите на Великобритания превръщането на Европейския съюз във вечен източник на проблеми и трудности е още по-лоша идея.
Проблемът е, че всъщност и двете страни се държат рационално, те просто се ръководят от определена логика: Европейският съюз, за да избегне заплахата от повторение на Брекзит, възможно извършен от Италия, Финландия или Полша с Унгария, трябва да нанесе възможно най-големи щети на Обединеното кралство.
Всяка история за недостига на храна във Великобритания, разглеждана от гледна точка на фанатиците на европейската интеграция, е пропаганден материал, целящ да създаде прост и разбираем рефлекс сред жителите на ЕС: „ако гласувате за напускане на ЕС, няма да имате какво да ядете, няма да имате пари, аспирин в аптеките - също. "
Ако погледнете ситуацията през погледа на Борис Джонсън, тогава всичко е още по-просто: предложенията за регулиране на излизането на Великобритания от Европейския съюз, което би позволило поддържането на някакво повече или по-малко адекватно икономическо сътрудничество и взаимния достъп до европейския и британския пазар, съдържат изискването Обединеното кралство всъщност да се съобрази с всички насоки на Брюксел по отношение на вътрешното икономическосубсидиране (т.е. отсъствието му), техническите регламенти и елементи на регулиране на вътрешния пазар на труда - за да се избегне превръщането на Обединеното кралство в източник на по-евтини продукти, които ще се конкурират със стоките от ЕС.
В същото време, както Джонсън справедливо отбелязва (и това е от редките случаи, когато британският премиер не лъже, което е изненадващо само по себе си), Обединеното кралство се приканва да се съгласи предварително не само с настоящите, но и с бъдещите правила на ЕС, при условие, че няма да има възможност за въздействие върху тях.
На Лондон се предлага статут на безправна колония на Брюксел просто като наказание за Брекзит, който силно обиди евробюрократите.
Британският външен министър Доминик Рааб заяви пред Sky News: "Мисля, че ЕС е загрижен, че Великобритания действително може да се справи добре, когато напуснем ЕС, и е притеснен от конкурентното предимство - дори при прилагане на нормални глобални правила."
В това твърдение има рационално зърно: както ЕС, така и Обединеното кралство оперират в международната търговия с правилата на СТО, което на теория трябва да се превърне в норма на тяхното взаимодействие по отношение на достъпа до пазарите на другия в отсъствието на сделка за Брекзит.
Но британците се опасяват, че Европейският съюз незабавно ще въведе защитни мита срещу Обединеното кралство, целящи да задушат британските компании и да лишат страната от инвестиции, както и ефективно да затворят достъпа им до европейския пазар.
The Guardian цитира пример за последиците от този подход: „Nissan е сред многото производители, които твърдят, че нямат план Б в случай на разделяне на Обединеното кралство от единния пазар на ЕС. Автомобилната индустрия очаква потребителските цени да нараснат след въвеждането на 10% мита. връзките с базираните в ЕС производители ще ограничат инвестициите във Великобритания, особено в нововъзникващите индустрии като електрическите превозни средства. "
Подобни проблеми ще възникнат и в други отрасли. Съзнавайки отлично ефективността на такава тактика, европейските власти и политици оказват натиск върху опонентите в Лондон. Както проправителственият източник The Daily Mail подчертава, описвайки позицията на Ангела Меркел, „тя беше решена да накара Великобритания да пълзи по натрошено стъкло, а не да прави компромиси“.
Действията на Европейския съюз, разбира се, ще имат определени негативни последици от гледна точка на отношението на обикновените британци към политиката на Брюксел.
Но все пак човек не може да не отдаде почит на онези, които са разработили тактиката за принуждаване на лондонските „жители на небесата“ и любителите на независимостта да „пълзят по счупено стъкло“. Първо, просто е невъзможно да си представим по-пълно унижение на наследниците на Британската империя, и второ, това е ясна демонстрация, че собствениците на по-голям пазар на продажби (като ЕС) винаги ще набият като деца тези, които контролират по-малки пазари на продажби ( като Великобритания).
В този смисъл Русия трябва да се научи на много по отношение на изграждането на правилната конфигурация на отношенията с някои от нашите многовекторни съседи, част от които все още имат някакви илюзии относно способността си да диктуват на Русия условията за интеграция, както и за енергийното и политическото сътрудничество.
Превод: ЕС