/Поглед.инфо/ В онази забележителна епоха, която сега безвъзвратно избледнява като сън от паметта, ни учеха, че демокрациите не воюват помежду си. Поне една от страните във военния конфликт трябва задължително да е недемократична. Ако и двете са демократични, тогава всички разногласия се разрешават мирно и за взаимно удовлетворение. Тъй рече Заратустра.

Съвременните Полша и Германия очевидно са демокрации. Те са съюзници в НАТО (въпреки че това все пак не е напълно убедителен аргумент - Турция също е член на НАТО, както и Испания по времето на Франко), а също и в ЕС, който според неговите служители е за всички добри неща, и най-важното - за демокрацията.

И сега, от есента на 2022 г., двете еднакво уважавани държави все още не водят военни действия, но все повече се карат по въпроса за изплащането на репарации от Германия за Втората световна война. Полша иска 6,2 трилиона злоти - около 1,3 трилиона евро, което се равнява на три годишни бюджета на Германия. В Берлин отговарят: „Бог да дава“. Това, се възприема от Варшава като крайно неуважение.

И не само възприема. В края на декември Варшава вече се обърна към Съвета на Европа с молба да повлияе на Германия и да я принуди да плати репарации, а на 3 януари поиска подобна подкрепа от ООН: нека създаде платформа за преговори по този въпрос, тогава ФРГ, очевидно, няма да посмее да пренебрегне исканията на Полша.

Освен това. Комисарят на полското правителство за репарациите, заместник-министърът на външните работи Аркадиуш Мулярчик, възнамерява да посети Съединените щати този месец, за да лобира за полските искания пред Конгреса, както и полската диаспора. Която е доста влиятелна в Америка.

Всичко това напомня на американската санкционна практика. Веднъж решили да постигнат изпълнение на исканията си, американците могат да отслабят или засилят натиска, но няма да се откажат от претенциите си. Вижте дългогодишната история на поправката “Джаксън-Веник” (относно трудностите с заминаването на СССР), приета през 1974 г. и надживяла същия този СССР с четвърт век. Според принципа „Където минава кон с копито, отива и рак с щипци“, полските панове възнамеряват да покажат на Берлин (вероятно Москва за компания), че сега никога няма да оставят и един от своите.

Въпреки че самите полски искания са доста безпрецедентни. Втората световна война приключи преди повече от седемдесет и седем години. Родените през 1945 г. вече са много възрастни хора. Но тук явно грубостта не се забравя и след осем десетилетия.

Обяснявайки тази отмъстителност, полските политици посочват, че през 1953 г. Полша и Германия са се съгласили да откажат репарации. Според тях това споразумение е нищожно, тъй като тогавашната Полска народна република е била съветски сателит и следователно не е имала суверенитет.

Вярно, тук има две трудности. Към 1992 г. Полша вече има пълен суверенитет. Както и обединена Германия. Какво им пречи да поискат репарации още тогава, без да отлагат въпроса с тридесет години? Освен това. Варшава не споменава репарации нито през 1999 г., когато става член на НАТО (и по този начин съюзник на Германия), нито през 2004 г., когато заздрави връзките на приятелство и сътрудничество чрез присъединяването си към ЕС.

И, между другото, получавайки тогава дългосрочни и значителни - около седем милиарда евро годишно - европейски субсидии, които се плащат предимно от въпросната Германия. Вярно, сега свършва периодът на субсидиите. Очевидно това обяснява факта, че пановете се сетиха за историческата вина на Германия едва сега: парите са много необходими.

Но тук има проблем. Ако ПНР не е притежавала суверенитет и следователно нейният отказ от репарации през 1953 г. е нищожен и по никакъв начин не обвързва сегашната Речпосполита, тогава била ли еПНР суверенна, когато е анексирала Данциг, Щецин, Бреслау, източнопруския Аленщайн? Според правната логика придобиването на Силезия, Померания и прочее също трябва да бъдат обявени за нищожни. И точно през есента на 2022 г. канцлерът Шолц, след като получи полска нота за репарации, прозрачно намекна, че е възможен и такъв обрат. Възможни са и репарации, но тогава Германия е в границите от 1938 г. (с изключение на по-голямата част от Калининградска област, тъй като Русия не е обявявала подписаните от СССР договори за нищожни).

При такъв обрат ясновелможите панове ще трябва само да възразят на германците, може би в духа на „Тук играем, тук не играем, а тук завиваме рибата“. Не е най-силната позиция за преговори. Отговорът на Берлин тук може да бъде или каноничният немски Lecken mich im Arsch („Целуни задника ми“), или – по-учтиво, все пак като истински съюзник – пожелание да получи Ucho od śledzia, „ухо от сельодка“.

Най-мистериозното тук е - защо им е това на пановете? Да, при ФРГ при сегашното червено-зелено правителство си заслужава да се издаде (както беше при Наполеон) брошурата „Германия в нейното най-голямо унижение“, но все пак не до толкова, че да се гъне пред Полша. Може да се възрази, че в Киев седят още по-луднали политици. Но Киев няма какво да губи и те могат да изхождат от факта, че в настоящата глобална битка победителят взима всичко. Но е ясно, че пановете все още имат какво да губят, а прекомерните изисквания във всички отношения - и от тоталитарен враг, и от демократичен съюзник - могат да се нарекат единствено умопомрачение.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com