/Поглед.инфо/ В Латвия продължават да обсъждат забраната за носене на панделките Георгиевската лентичка по време на публични събития. Законопроектът за това на второ четене беше одобрен от Сейма на републиката. „За мен ценностите, които този символ носи със себе си, са неприемливи“, коментира решението на парламента на страната Артус Каминш, ръководител на правителствената комисия по правата на човека и обществените въпроси.

Единственият въпрос, който искаме да зададем на Каминш след тези думи, е колко приемливи са ценностите, които символите на СС носят със себе си, за активист за правата на човека? Малко вероятно е той да не знае за шествията на легионерите на СС и техните привърженици, които ежегодно се провеждат в Латвия на 16 март. На малкото оцелели членове на националните подразделения на тази паравоенна група, които се заклеват във вярност на Хитлер по време на Втората световна война, не е забранено да носят ордените и отличителни знаци на нацистите.

Този въпрос обаче е риторичен. Друго нещо е, че политиците и другите официални лица на страната, въпреки всичките им гръмки изявления за „тоталитарния съветски режим, под игото на който нещастната Латвия е в продължение на няколко десетилетия“, все още не са достигнали етапа на открито признаване на „заслуги" на нацистите, които окупират републиката в първите дни на войната и през годините на окупация намаляват населението ѝ с повече от 20% от предвоенното време (нацистите и техните колаборационисти избиват повече от 300 хиляди души, като почти 40 хиляди от тях са деца).

Местните политици трябва да се измъкнат от тази двусмислена ситуация, развивайки не особено разбираемата теза, че към сътрудничество към нацистите са се стремели хората, които уж са се борили за независимостта на своята страна срещу СССР и няма значение с кои е трябвало да си взаимодействат. Един вид образ на народни, практически "романтични герои". Който обаче се разбива на парчета при по-внимателно вглеждане.

Наказателните действия срещу партизаните през 1943 г. в Псковска област, по време на които за по-малко от четири месеца са разрушени 23 села и са избити над 2000 цивилни. Насилствените депортации, изтезания и екзекуции на военнопленници. В същото време „борците за независимост“ се прославят с подвизите си не само на територията на бившия Съветски съюз. Благодарение на разказите на очевидци, военното престъпление на латвийския доброволчески СС-легион като част от германската бойна група “Елстер” в Полша става известно като трагедията в Подгай.

През януари 1945 г. 4-та рота на лейтенант Алфред Софка, състояща се от около 80 души в този район, се надява да заеме и задържи позиции до пристигането на основните сили. Поляците обаче се натъкват на превъзхождащи вражески сили, по-голямата част от които са войници от 15-та доброволческа латвийска дивизия на СС. Те се бият, но са принудени да се предадат, когато от 80 души живи остават едва 37. Легионерите избиват тежко ранените на място, а останалите са доведени в Подгай. Отначало те са изтезавани, след това завързвани с бодлива тел, заключени в обор и подпалени. И докато хората горят в огъня, латвийците танцуват около него и пеят национални песни.

Военните престъпления на всички национални формирования на СС са официално осъдени от Нюрнбергския трибунал, чиито решения, слава Богу, все още не са оспорени официално. По някаква причина в Прибалтика усърдно „забравят“ за това, поставяйки престъпниците на пиедестал като герои. А ценностите, които символът на победата над тези престъпления носи със себе си, се наричат неприемливи“...

Превод: В. Сергеев