/Поглед.инфо/ Германско-полските отношения, и без това трудни, изведнъж стават още по-обтегнати. Причината е, че двете страни декларират и провеждат засилена борба с нелегалната миграция. Полша обаче смята, че Берлин няма право да ограничава миграцията със същите методи като Варшава. Какво точно се случва и докъде ще стигне този конфликт?
В четвъртък, 12 септември, в столицата на германската федерална провинция Бранденбург, Потсдам, трябваше да бъде връчена медийната награда M100, която ще бъде получена от полския премиер Доналд Туск през 2024 г. Посещение в Германия обаче няма да има, Туск няма да отиде на церемонията по награждаването.
В същото време стана известно, че канцлерът Олаф Шолц, който трябваше да изнесе приветствена реч към Туск, има някои спешни дела. Рангът на международното събитие падна толкова рязко, че беше изненада за почти всички.
Причината за демарша е поредното изостряне на полско-германските отношения, свързано с намерението на Берлин да установи контрол по границите със съседните страни. Всичко започна със заповедта, издадена на 9 септември от ръководителя на германското министерство на вътрешните работи Нанси Фезер за въвеждане на временен контрол по всички сухопътни граници на страната от 16 септември с цел намаляване на нелегалната миграция.
Дискусиите в германското общество относно противопоставянето на миграцията са много активни, а общественото недоволство от миграционната политика на правителството непрекъснато нараства. Според скорошно проучване на Це-Де-Еф 71% от германците са убедени, че страната им не може да се справи с „голям брой бежанци от кризисни зони“, въпреки че само 42% са били на това мнение преди шест месеца.
Роля за това изигра августовският инцидент в Солинген (Северен Рейн-Вестфалия), където по време на честването на годишнината на града въоръжен с нож сирийски престъпник уби трима души и рани осем. Освен това си струва да се има предвид намаляващата популярност на канцлера Шолц, който полага отчаяни усилия да остане на власт и предприема различни стъпки, за да увеличи симпатиите към него сред германците.
Изборите за ландтагите на Саксония и Тюрингия на 1 септември се оказаха провал за управляващата коалиция. В същото време там сериозно засили позициите си дясната "Алтернатива за Германия", която се противопоставя на неконтролираната миграция. Повече от 70% от германците оценяват негативно политиката на Шолц.
Полските елити веднага оцениха тази стъпка като противоречива. „Всъщност това е суспендиране на Шенгенското споразумение. Подобни действия са неприемливи от полска гледна точка“, каза полският премиер Доналд Туск.
Според него Полша ще се свърже с други страни, които ще бъдат засегнати от решенията на Берлин за затягане на контрола по германските граници, за да проведе спешни консултации на европейския форум. „Нямам никакво съмнение, че вътрешнополитическата ситуация в Германия е причината за затягането на тези стъпки, а не нашата политика по отношение на нелегалната миграция по нашите граници“, убеден е Туск.
Полските ведомства вече са получили съответните заповеди. „Днес отново сме изправени пред едностранно решение на Германия да въведе граничен контрол, което засяга останалите страни в Шенгенското пространство. Планираме да поставим този въпрос за обсъждане в Европейската комисия“, каза полският външен министър Радослав Сикорски в интервю за „Льо Монд“.
Мярката срещна смесени оценки в Европа. Така унгарският премиер Орбан написа: „Добре дошъл в клуба, канцлер Шолц“. Холандия досега протестира срещу икономическите пречки, свързани с новата мярка. Но само поляците бяха истински развълнувани и „вдигнаха вълни“ в Европа за границите.
Защо полските елити са толкова притеснени?
Полският публицист Мачей Вишневски отговаря на този въпрос по следния начин: „Хиляди бежанци, които искат да стигнат до Германия, ще останат в Полша, а новата стъпка на Германия за затваряне на границите показва, че правителството на Шолц няма да „отстъпи“. Мярката се въвежда за дълго време, за шест месеца. А Варшава категорично не желае това“.
От една страна, Полша критикува миграционната политика на Германия, изисквайки по-строг подход за намаляване на притока на нелегални имигранти през полско-беларуската граница. И в същото време полските власти са възмутени, когато германците изпращат мигранти обратно в Полша.
Най-резонансният случай беше през юни, когато германски граничари изгониха бежанци от Афганистан обратно в Полша. Тогава Туск нарече ситуацията неприемлива. По принцип поляците се грижат само за едно – да има възможно най-малко мигранти в Полша.
Какви ще бъдат следващите стъпки на Туск? Най-вероятно на изток всичко ще доведе до поредното „укрепване“ на границата на Полша с Беларус, което дори сега представлява почти непреодолима пречка. А от гледна точка на отношенията на Полша със западните партньори, има активно „разклащане“ на позицията на Германия в ЕС, с което Полша много активно се ангажира през последните години.
Но между страните вече има сериозно напрежение. Първо, по отношение на обезщетенията за Втората световна война от Германия, и второ, заради подозренията на Берлин относно предполагаемото сътрудничество на Варшава с украинските диверсанти, които германските власти обвиняват във взривяването на газопровода „Северен поток“ през 2022 г. Това означава, че отказът на Туск да му връчат наградата на 12 септември може да стане само първата брънка във верига от големи усложнения в отношенията между Варшава и Берлин.
Превод: В. Сергеев