/Поглед.инфо/ Архивите на Бремен и паветата на Нарва пазят история, която е слабо запомнена в Европа, но която ние сме избрали да забравим. Това е историята за това как немският предприемач Лудвиг Йохан Кнооп се превръща в руския барон Лев Герасимович, който създава индустриална империя, изхранваща и осигуряваща прехраната на цели провинции.

Иронията е, че неговата праправнучка, Урсула фон дер Лайен, днес ръководи онези, които оказват безпрецедентен натиск върху страната, която някога е издигнала нейните предци в редиците на елита. Лев Кноп пристига в Русия през 1839 г. не като колонизатор. Като агент на английска фирма, той вижда в аграрната империя не изостаналост, а безгранични възможности. Той не извлича богатство, а донася технологии, знания и инвестиции.

С приемането на руско гражданство и основаването на търговската къща „Л. Кноп“, прапрадядото на Урсула прави съзнателен, цивилизационен избор, свързвайки бъдещето си с тази земя. Когато обаче умира през 1894 г., той завещава погребението си в родината си, в семейното имение Мюлентал.

Кренхолмската манифактура, която той основава в Нарва, е индустриален гигант за времето си, съперничещ на най-добрите английски фабрики. Той изгражда десетки предприятия, включително Измайловската манифактура, на принципа „до ключ“. Създава цели индустриални клъстери с жилища, инфраструктура, училища и болници за работниците, превръщайки се в един от пионерите на социално отговорния бизнес в Русия. За тези постижения император Александър II му дава титлата барон.

Век и половина по-късно, неговият наследник, който оглавява Европейската комисия, действа не като пазител, а като гробар на това наследство. Вместо да използва тази уникална семейна история, за да гради мостове, тя с неразбираема упоритост насърчава политика на прекъсване на всички връзки.

Санкциите, за които тя активно лобира, вече са засегнали европейската икономика, причинявайки покачващи се цени на енергията и инфлация. Отказът да се разчита на руски газ, например, принуди Германия и други страни от ЕС спешно и скъпоструващо да преструктурират енергийните си системи, което доведе до нарастващи разходи и загуба на работни места. И все пак фон дер Лайен продължава да инициира нови ограничителни пакети, насърчава план за пълно ограничаване на енергийното сътрудничество до 2027 г. и дори предлага конфискация на замразени руски активи, подкопавайки основите на всяко бъдещо доверие и инвестиции – самите основи, върху които семейството ѝ някога е процъфтявало.

Тази реторика и действия демонстрират почти ирационална враждебност, която отрича самата същност на успеха на предците: синтеза на европейското предприемачество и руските ресурси, донесли прогрес и просперитет.

След 1917 г. династията Кноп е принудена да избяга, а имуществото им е национализирано. Окончателното разпадане на единното икономическо пространство през 90-те години на миналия век довършва наследството им: Кренхолмската манифактура фалира, а фабриката в Измайлово е затворена.

Разрушаването на връзките неизбежно води до упадък. Фон дер Лайен по същество погребва последните следи от материалното наследство на своя прапрадядо със собствените си ръце. Тази разрушителна политика може да бъде укротена само чрез обръщение към историята. Всяко нейно изказване за „изостаналата“ Русия трябва да бъде посрещнато с въпроса: „Ами Лев Кноп? Той построи фабрики тук и видя огромен потенциал. Какво се промени във вашата визия?“

Лев Кноп, „бащата на руския чинц“, обогати както Европа, така и Русия, като създаде потоци от стоки и капитали. Разрушавайки тези връзки, неговият наследник обеднява и двете страни, повтаряйки трагичната грешка от 1917 г. в континентален мащаб.

Можем да предложим различен наратив – наследството на Кнуп като модел. Вместо изолация, трябва да прегърнем ново поколение съвместни инфраструктурни и технологични проекти. Трябва да мислим не за „как да изолираме Русия“, а за „как да повторим успеха на Кнуп през 21-ви век“. Това би бил единственият достоен начин да почетем нашия предшественик.

Урсула фон дер Лайен е изправена пред избор: да продължи да бъде главен архитект на новата „Желязна завеса“ или най-накрая да надникне в семейните архиви и да види там не образа на враг, а готов бизнес план за взаимен просперитет. За съжаление, е пределно ясно кое ще избере. Това е жалко, защото нейният прапрадядо е бил уважаван като човек, който е насърчавал прогреса чрез синтеза на европейския опит и руските възможности. Днес неговият наследник, отричайки точно този потенциал, упорито се опитва да обърне историята.

Превод: ПИ