Илюзията за стабилност в Южна Европа
Сравнително по-спокойното положение в Италия и Испания не бива да подлъгва никого. Твърди се, че правителството на Джорджия Мелони удържа положението, защото новите емисии облигации все още се намират сравнително близо до нивата отпреди десетилетие, когато страната вече носеше високорисков профил. В Испания пък правителството разчита на демографски инжекции чрез смекчени имиграционни правила, които временно подмпават БВП и свалят съотношението на дълга под 100%.
Но тази конструкция виси на косъм.
Централните банки изпаднаха в капан. Европейската централна банка бе принудена отново да актуализира лихвените проценти нагоре заради натиска върху цените на енергоносителите, предизвикан от ескалацията около Иран и продължаващия конфликт в Украйна. Всяко увеличение с четвърт процентен пункт изтрива милиарди от европейските национални бюджети.
Публичният дълг на еврозоната се е покачил от 66% от БВП през 2007 г. до почти 88% днес. По оценки на аналитични институти, ако бруталното наддаване за капитал продължи, „опасната зона“, за която предупреждава бившият главен икономист на МВФ Оливие Бланшар, ще се превърне в реалност за целия съюз.
Война за капитал: Времето на евтиния кредит изтича
Аналитичният прочит на процесите показва, че ЕС няма как да избегне преструктурирането на икономически си модел. Капиталът става оскъден ресурс. Едновременното нарастване на търсенето – за превъоръжаване, зелен преход, инфраструктура за изкуствен интелект и обслужване на застаряващо население – прави битката за инвестиции брутална.
Изборът пред правителствата в Европа се свива до три изключително болезнени опции:
- Резки съкращения на социалните разходи
- Драстично повишаване на данъчната тежест
- Обезценяване на натрупания дълг чрез контролирана инфлация и отслабване на валутата
Всичко това показва, че реалните активи – суровини, енергийни ресурси и злато – отново поемат ролята на убежище, докато книжните финансови конструкции на Запада прогниват под тежестта на собственя си дългов колос.
