Урсула фон дер Лайен, новата председателка на Европейската комисия, си е поставила цел да създаде „геополитическа комисия“, така че Европа да може да действа по-стратегически и да засили влиянието си в разделения свят, пише на страниците на Le Monde икономистът Жан Пизани-Фери. Той смята, че тази задача няма да бъде лесна, защото според икономиста Андре Сапира ЕС е „разпокъсана власт“. Власт - защото от гледна точка на нормите, конкуренцията или международната търговия, Европа може да установи своите регулаторни предпочитания, да заповяда на транснационалните компании и да обсъждат търговските споразумения при равни условия. Но в същото време това е „раздробена власт“, защото нейните отраслови правомощия са концентрирани в икономическата сфера, те са непълни и се упражняват отделно едно от друго.
Експертът отбелязва, че макар Франция да се оплаква от тези проблеми, подобна раздробеност е била удобна дълго време: благодарение на нея Европейският съюз беше влиятелна фигура на световната арена, но не е поемал върху себе си отговорността на лидер. Съединените щати оставаха гарант на икономическия ред и това предполагаше не само понякога прекомерни привилегии, но и задължения: именно на тях им се падаха ролите на архитект на системата, както и на вносител от последна инстанция, кредитор от последна инстанция и, при удобен случай - жандарм.
Жан Пизани-Фери се позовава на двама историци на икономиката - американеца Чарлз Киндлбергер и британеца Адам Туз, които в трудовете си показаха колко важни са тези роли и колко трудно беше за Вашингтон да ги изиграе. В крайна сметка обаче американските власти осъзнаха, че въпреки строгата рамка на системата, в която се е налагало да се впишат и спазват нейните правила, това е най-добрият начин да разширят сферата си на влияние и да осигурят процъфтяването на своята страна.
В същото време Европа, според автора на статията, се адаптира към американското ръководство и не се стреми да оспори хегемонията на долара. Тя нямаше големи дипломатически амбиции и икономическата й мощ се опираше на многостранен подход: той беше провъзгласен от Съединените щати, те доминираха над него, осигуриха му постоянна подкрепа и бяха най-добрият му защитник. Въпреки това, сега тази система се разпадна и не бива да се мисли, че ще се възроди след като Доналд Тръмп си отиде. Демократите и републиканците вече не вярват, че участието на Китай в многостранния подход в крайна сметка ще го привлече към западния модел: и двете партии вярват, че САЩ трябва да мислят повече за собствените си интереси, а не да ги жертват за глобалното процъфтяване. Както подчертава Пизани Фери, позициите им, разбира се, се различават: някои искат да накажат Китай, докато другите искат да предотвратят излитането му, едните насърчават митата, докато другите предлагат използването на друго оръжие. Независимо от това, и едните, и другите са уморени от лидерството.
Европа от своя страна изведнъж се озова в свят на съотношение на силите, в който основните противници - САЩ и Китай - не отделят, подобно на нея, геополитиката от икономиката. Както показа ситуацията с Иран, Вашингтон безсрамно използва силата на долара и Уолстрийт, за да наложи едностранно своите геостратегически предпочитания, а Пекин превърна възможността да предостави кредит или да инвестира в политически вектори от позиция на сила, последиците от която се усещат в Централна Азия, Африка и чак до ЕС. Следователно Урсула фон дер Лайен е права, пише икономистът в статията на Le Monde, но тя ще трябва да извърши тройна трансформация: да промени начина на мислене, да промени организацията на системата и да модернизира функционала.
Първо, ЕС трябва да се научи на икономическа самостоятелност, при това не става въпрос за затваряне на своите граници, за скъсване на отношенията с Китай (който трябва да остане водещ партньор наравно със САЩ) или изоставяне на многостранния подход, генетично програмиран в Европа. Самостоятелността се състои в разработването на стратегия и европейски интереси, които няма да са изключително по отрасли или изключително в икономическата сфера.
От гледна точка на организацията страните от Европа трябва да спрат да следват своя икономическа политика всеки сам за себе си. Върховенството на закона и структурата на Европейската комисия насърчава разпокъсаността - не е лесно да се сложи край, защото подобна система не е като функционирането на държавата. Така че би било грешка да искаме да подчиним политиката на конкуренцията, която е един от козовете на Европа, на индустриалната политика, която освен това има размити определения. От друга страна, е необходимо да се осигурят процесуални средства, така че по време на разглеждане на дело за конкуренция Комисията да бъде информирана за потенциалните последици за сигурността и да може да ги вземе предвид при вземане на решение.
И накрая, ЕС се нуждае от нови инструменти за подобряване на функционалността. Например, в момента тя не може да попречи на преките чуждестранни инвестиции в една от страните членки, дори ако такава стъпка отваря достъп до целия вътрешен пазар. От съществено значение е компетентното мнозинство да може да направи това. Освен това нежно да се модернизират и паричните транзакции: международната употреба на еврото доведе до липсата на договори за финансов обмен (суап линии), които позволяват да бъдат предоставяни налични пари в евро на трети страни. Европейската централна банка обаче ще бъде в състояние да ги създаде, само ако има споразумение със страните за споделяне на съпътстващите рискове.
Както Жан Пизани-Фери обобщава за Le Monde, икономическата самостоятелност е въпрос на начин на мислене, организация и средства и е спешно да се действа в тези три посоки, защото „светът няма да ни чака“.
Превод: М.Желязкова
