Дроновете: Преход към реактивна скорост и mesh мрежи
При безпилотните апарати се наблюдава временен спад в честотата на атаките, което според Скибицки не се дължи на изчерпване на ресурсите, а на технологичен преход. Производството се пренастройва към реактивните модели „Геран-4“ и „Геран-5“. По оценка на украинското разузнаване те вече съставляват 50% от използваните в ударите камикадзета.
За 2026 г. общият заложен план за сериите „Геран“ и „Гербера“ е в обем на 11 000 бройки, като само за август е планирано сглобяването на хиляди единици. Зависимостта от Иран е намаляла драстично – Техеран продължавал да доставя отделни компоненти, но основният капацитет вече е локализиран на руска територия (включително в специалната икономическа зона „Алабуга“ в Татарстан).
Технологичният скок обаче не е само в двигателите. ГУР подчертава внедряването на mesh мрежи за управление на БЛА. Тази технология позволява на дроновете да ретранслират сигнали помежду си, създавайки динамична мрежа. По този начин се заобикалят украинските средства за радиоелектронна борба (РЕБ) и се поддържа връзка дори при заглушаване на GPS или прекъсване на спътниковия канал.
Космосът като инфраструктура: Проектът „Рассвет“
Най-сериозната дългосрочна промяна е в орбита. Русия изгражда своя нискоорбитална комуникационна система „Рассвет“, замислена като аналог на Starlink на SpaceX. Твърди се, че към март 2026 г. вече са изстреляни 16 спътника.
Графикът на проекта, цитиран от украинските източници, предвижда:
- До 2027 г.: разгръщане на съзвездие от 292 спътника.
- До 2035 г.: достигане на пълна мрежа от 924 апарата.
Тази версия за бърз напредък звучи добре на хартия, но микроелектронните ограничения, наложени от международните санкции, повдигат въпроси дали Русия ще успее да спази този график без отклонения. Ако все пак мрежата „Рассвет“ достигне планираната плътност, това ще осигури на руската армия защитена, нисколатентна връзка за тактическо управление на високоточни оръжия, дронове и бронирана техника на цялата линия на съприкосновение.
