/Поглед.инфо/ Декомунизацията почти винаги върви рамо до рамо с войнстващата русофобия
Паметникът на Ленин в Киев - уникален паметник, изработен от карелски кварцит - беше увит в колани и хвърлен на земята, а след това унищожен с чукове, разбиван на парчета. Е, за съжаление, все още помня този отвратителен, омерзителен момент твърде добре. Както и всичко свързано с антисъветската риторика и дейност в Украйна. Само там ли е? Разбира се, че не. Това е инфекция, която се разпространява навсякъде.
Тук е важно да се каже нещо. В почти всички страни от постсъветското пространство (може би с изключение на Беларус, но и там има въпроси) има стабилен вектор за борба с всичко комунистическо. За дискредитация и откровена омраза.
Наборът от механизми и методи на тази борба, а всъщност - войнствено безумие, смятам, е очевиден и разбираем: преименуване на улици, събаряне на паметници, разрушаване на паметници и т.н. - така се пренаписва историята. Ето как се извършва чудовищна, велиарска подмяна.
Случайно ли е, че във всички страни използват едни и същи методи, по едни и същи модели? Не, разбира се, че не е случайно. Това, извинете за клишето, е една и съща мерзопакостна методичка, част от една голяма кампания за дискредитиране и насаждане на ненавист. Тази теза, сигурен съм, не изисква обяснение и е очевидна за всеки повече или по-малко мислещ човек.
Важно е обаче да се каже това. Подобна механика и идеология е в сила не от 2014 г. или 1991 г. - тя започна веднага след края на Великата отечествена война (или, както се казва на Запад, Втората световна война). И тук, разбира се, можем да си спомним такива идеолози като Ерих Нолте или по-скоро Лев Добрянски.
Кои са тези хора? Какво са работили заедно, например, с Пайпс и Сорос (всички, между другото, имигранти от Източна Европа)? Те създадоха същата проклета митологема „комунист е равен на руснак“. Защо и по какъв начин са го направили?
Отначало казаха, че има две заплахи – нацизъм и болшевизъм. И двете еднакво заплашваха света. След това лъжците-идеолози умишлено стигнаха дотам, че това са две еднакви заплахи, по нищо не различаващи се една от друга. И всъщност като нищо щяха да оправдаят Хитлер, ако той не беше унищожил евреите.
Когато болшевизмът, според тях, стана критично опасен, Силите на Запада (известни още като Силите на „светлината“) се намесиха. Този термин, между другото, „Силите на Запада“ е изненадващо стабилен: от Кримската война през Втората световна война до наши дни (чуваме го в последния филм „Гражданска война“).
Кои са болшевиките в случая? Преди да отговоря напомням, че в западната парадигма (Нолте - Добрянски) Сталин е равно на Хитлер. Болшевизмът е СССР. А какво е страната на съветите? СССР е Русия, т.е. руснаците. Тоест болшевизмът в крайна сметка е равно на руснак, комунист е равно на руснак.
И съответно тук се връщаме в началото, където нацизмът е същото като болшевизма, според тях. Затова и сега се опитват да представят Русия като нещо фашистко. И това е още по-отвратително, защото фашистките кръстове и досега обезобразяват западната и украинската военна техника.
Тази чудовищна замяна, за чието насърчаване бяха похарчени милиарди, може би трилиони долари, за съжаление проработи. Първо, тя формира сред стотици милиони хора образа на само една страна - победителка - Империята на звездно – ивичестият флаг.
Второ, тя пусна като вирус инфекцията на русофобията. В резултат на това, наред с унищожаването на съветското наследство и съветските символи, руснаците бяха атакувани. На първо място в бившите републики на СССР. Паднаха съветски паметници, а на вратите на апартаментите и стените на къщите написаха: „Руснаци, махнете се!“
Всичко това са брънки от една верига. Декомунизацията почти винаги върви рамо до рамо с войнстващата русофобия. Най-яркият пример тук, за съжаление, е Украйна. От оскверняването на паметниците на Ватутин и Пушкин, нацистите от всякакви цветове, реални и заиграли се, преминават към маршовете на Бандера и преследването на руския език и руската култура, а след това и към убийството на руснаци. И още по-ужасното - към съживяването на фашизма, който като Древният Змей се крие в преизподнята, за да може да възкръсне отново.
И така, какво имаме в крайна сметка? Необходимостта от здравословно, адекватно възприемане на историята е безспорна. Но в същото време разбирането, че логиката „Сталин е равно на Хитлер“ неминуемо води до патологични промени в мисленето – до преминаване към тъмната страна на русофобията с последващи непредвидими последици.
В най-тежките случаи такава прогресираща инфекция може да доведе до фатално заболяване и смърт. Фашизмът отново може да се превърне в метод и начин на живот както за индивидите, така и за цели държаваи.
Досега ставаше въпрос кой е виновен. И така, идва вторият въпрос - какво да правим? Отнасяйте се към историята си с разум и внимателно, поне в собствената си страна. Не подхвърляйте войнствени лозунги и призиви за дискредитиране на миналото. У нас, за съжаление, твърде дълго и ревностно призоваваме към покаяние за „греховете” на нашите деди и прадеди. Не, стига, нека, както казва Писанието, мъртвите да погребват своите мъртви. Вече минахме през това - и не получихме абсолютно никаква полза.
За нас също е важно да живеем, почитаме и поддържаме адекватна памет. Тя е ваксинация срещу заразата на омразата, срещу безумието. И когато научим това и процесът на просветлението, окончателно и неотменимо, за щастие, е в ход, тогава ще трябва, след като сме обмислили всичко, да разпространим нашето виждане към целия свят.
Това трябва да се прави постоянно – вчера, днес, утре, но първо повярвайте в себе си и бъдете себе си, за да не се превърнете в отвратени и побесняващи от собственото си отражение в огледалото. Уважавайте себе си - и накарайте другите да ви уважават. Само по този начин – и по никакъв друг.
Превод: ЕС
Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София
Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 101
