/Поглед.инфо/ Масовите протести и искания на чернокожите изобщо не са се родили в маргинализирана среда. Университетите на САЩ и Великобритания се превърнаха в огнище на най-радикалните идеи за сплашване на жителите. Техните учители изискват „да нанесат решително поражение на белите, да разбият съпротивата им, да ги унищожат като класа и да заменят живота им с живота на цветнокожите и ЛГБТ хора“. Как се случи това?

След месец погроми и вандализъм, борбата на англичаните за правата на черното население под лозунга „Черните животи имат значение” започна да отшумява. Беше невъзможно да се чака друго. Многонационална Великобритания, която отвори границите за милиони граждани на бившите си колонии, днес, без шега, е една от най-толерантните страни в света.

Политическата коректност се превърна в нова форма на религия във Великобритания. Често дори предотвратява разследването на най-тежките престъпления. И така, масовото насилие на пакистанци над бели деца в английските градове е прикривано от десетилетия, защото всички се страхуваха да наранят чувствата на влиятелното национално малцинство. Като цяло ЧЖИЗ във Великобритания изглежда нямаше шанс за успех.

Преподавателят от университета в Кеймбридж Приямвада Гопал обаче реши да хвърли туба бензин в умиращия огън на расова война. Онзи ден тя написа в своя „Туитър“ с хиляди последователи: „Белите животи нямат значение.“ Интересно е, че модераторите в социалните мрежи не премахнаха веднага този расистки лозунг и го направиха само след напълно предсказуемото надигане на възмущението на потребителите.

Приямвада Гопал, 51, е дъщеря на индийски дипломат, отчаян критик на Британската империя, автор на няколко книги и много скандали. Преподава в Кеймбридж от 2001 г. Научната ѝ специализация е расови и джендър изследвания и излагане на колониални практики, базирани на английска литература. През 2006 г. д-р Гопал е поканена в БиБиСи за да обсъжда британския империализъм с изтъкнати историци, сред които беше Нийл Фъргюсън, автор на исторически бестселъри. След снимките тя публикува отворено писмо, в което остро критикува Фъргюсън. Освен това тя не критикува неговите научни концепции или методология на изследване. Гопал просто го обвини в грубост, арогантност и „демонстрация на превъзходство на белите“. Писмото е препечатано от левичарските издания.

От 2006 до 2010 г. д-р Гопал е декан на колежа „Уинстън Чърчил“ в Кеймбридж. По това време учениците се запалиха така, че националните таблоиди започнаха да пишат за техните бунтове. „Самият Чърчил щеше да се изуми какво правят студентите от негово име“, пише „Дейли Мейл“. Студентите пият, пушат трева, разбиват мебели и обществени помещения, бият се до кръв, ходят по покривите. Веднъж, когато тичат голи и пияни по тревата, Дийн Гопал ги вижда. Един от студентите хуква към нея и предлага да се омъжи за него. Така д-р Гопал отново попада във вестниците.

През 2018 г. избухна национален скандал, когато Приямвада Гопал обяви в своя „Туитър“, че напуска Кеймбридж. Причината е „расизмът“ на университетските настоятели. Той се проявява в това, че упорито наричат учителя „мадам“, а не „д-р Гопал“. Тогава историята е приглушена.

Основната тема на Гопал е вечната вина на Великобритания и британците пред хората от техните бивши колонии. Тя настоява британците да „плащат и да се покаят“, а потиснатите цветни малцинства се борят по-силно за правата си. В текстовете си тя обвинява Британската империя, че дори е създала англоезичния елит на Индия, към която самата тя принадлежи.

След като публикува скандалната си публикация в „Туитър“ и получи оскърбления, д-р Гопал не спря дотук. Тя повтори отново, че „Белите животи нямат значение“ и написа обяснение: „Сега имаме възможността да нанесем решително поражение на белите, да разбием съпротивата им, да ги унищожим като класа и да заменим живота им с цветонокожи и ЛГБТ“.

Впоследствие тя изтри този „Туит“, но Интернет помни всичко. Възмутени хора създадоха петиция за освобождаване на Гопал от Кеймбридж. Петицията набра 25 хиляди подписа. След това Change.org премахна петицията. Представител на сайта обясни, че това е направено, защото петицията „нарушава политиката на сайта за предотвратяване на тормоз.“ Гопал също се оплака на своите абонати за тормоз. Ръководството на университета в Кеймбридж веднага подкрепи служителя си. Освен това беше обявено, че през ноември д-р Гопал ще стане професор в Кеймбридж.

Доминирането на левичарите в Кеймбридж - както във всеки напреднал западен университет - никога не е било тайна. Съвсем наскоро местната академична общност преследва младия социолог Ноа Карл и му осигурява уволнението. Единствената вина на Карл беше, че той публикува в научно списание изследване на "етично съмнителни теми" - както се нарича в университетския новговор. Бидейки бял британец (между другото, родом от Кеймбридж), Карл изследва връзката между престъпността сред мигрантите и антимигрантските настроения сред местните, доминирането на леви идеи в академичната общност, клановата структура на пакистанските диаспори и влиянието им върху изборите. Той беше уволнен по молба на колегите от Кеймбридж, въпреки подкрепата на учени от цял свят.

Университетската култура се превърна в парник, в която покълват идеите, които вдъхновяват ЧЖИЗ. Днес, когато расовите протести заплашват да се превърнат в сериозна гражданска конфронтация, университетските лидери радикализират, подкрепят и подбуждат протестиращите. Известни американски историци по всякакъв начин възхваляват разрушаването на паметниците и одобряват погромите и уличното насилие.

Професорът по „художествени престъпления“ не е шега, това е истинска научна специалност - Ерин Томпсън даде съвети на протестиращите за правилното разрушаване на паметниците. Показателно е, че Томпсън преподава „художествени престъпления“ в Колежа по криминология. Известното списание „Популярна механика“ публикува на своя уебсайт цяло ръководство за събарянето на паметници.

Разбира се, сред представителите на академичната наука, университетските преподаватели и студенти има хора, които не могат да подкрепят цялата тази протестна лудост. Но днес те са сплашени до напълно окаяно състояние. Писмо от определен професор от Бъркли се появи в социалните мрежи. Страхувайки се от уволнение, той не посмя да го подпише с името си, но въпреки това го изпрати на колегите си. Професорът по история предпазливо критикува движението ЧЖИЗ Той посочва, че не само афроамериканците, но и белите хора умират от ръцете на полицаи в Съединените щати и отбелязва, че именно чернокожите са най-често убийци на чернокожи.

Най-сърцераздирателното впечатление в това писмо оставя следното разяснение: „Лично аз не рискувам да се изкажа против програмата на ЧЖИЗ ... Съгласието, наложено от университетската администрация, професори, корпорации и медии, прави наказанието за всеки дисидент неизбежно ... Сигурен съм, че ако подпиша това писмо от мое име, ще загубя работата и цялата си бъдеща кариера... ".

Калифорнийският университет побърза да заяви, че няма такива еретически професори в техните редици и писмото е фалшиво. Потребителите на социалните мрежи обаче продължават да го препращат. Изглежда, че именно искрената интонация на интелектуалеца, преследван от политическата коректност, ги подкупва.

Хранейки милиони млади хора, обучавайки елита на бъдещото общество, университетите в САЩ и Великобритания моделират бъдещето на тези страни. Съдейки по сегашното състояние на нещата, това бъдеще изглежда като пълен хаос, война на всички срещу всички. Образованието тихо се превърна в унищожение.

Тъжният парадокс на ситуацията е забелязан от водещия на „Фокс Нюз“ Тъкър Карлсън. „Това е идеологическо движение“, пише той за ЧЖИЗ. „Идеите, които го хранят, се излюпват от десетилетия в университетите. Между другото, ние платихме за всичко това ... Бяхме толкова доволни, че децата ни влизат в университета „Дюк“, че решихме да не обръщаме внимание на това, което всъщност се преподава там, и продължихме да плащаме такси. Това беше грешка. Това беше една от най-големите ни грешки. “

Превод: В. Сергеев