/Поглед.инфо/ Иранският износ на петрол ще продължи по нов маршрут
Иран ще застрахова доставките си на петрол и няма да използва Ормузския пролив за износ на "черно злато".
Президентът на Иран Хасан Роухани заяви, че страната му е готова да изнася суровини, заобикаляйки Персийския залив и Ормуз, тъй като новият петролен терминал, създаден в Оманския залив, отваря такива възможности. Ормузският пролив е едно от най-важните стратегически места в света, почти една пета от световния петрол преминава през него (най-тясната точка на протока с ширина около 54 километра) ежедневно и навлиза на пазарите в Азия, Европа и Северна Америка. Понастоящем терминалът на остров Харк в дълбините на Персийския залив е от ключово значение за доставките на танкери за износ на Иран, той представлява 90% от износа на петрол и транспортният маршрут преминава през Ормуз. Да прехвърли експортния маршрут от Персийския залив до Оманския залив, Иран е принуден от постоянното военно присъствие на САЩ в Персийския залив, което заплашва транспортирането на Иран. Иранската петролна индустрия е под максимален натиск от страна на САЩ, които се стремят да намалят износа му до нула и в случай, че Ормуз бъде блокиран, да спре доставките от Техеран. Със старта на проекта за газопровода “Гюре-Джаск” иранците създават алтернатива и по този начин решават проблема. Иранският министър на петрола Биджан Зангани заяви по държавната телевизия, че иранските власти ще започнат да изнасят петрол през пристанището на Джаск на Оманския залив до края на март 2021 г.
Изграждането на магистрален тръбопровод до брега на Оманския залив ще струва на Иран 1,8 милиарда долара, което си струва да обезопаси износа си и да избегне потенциални проблеми в региона поради продължаващите американски санкции. Тръбопроводът ще транспортира ирански нефт до Джаск и Оманския залив. Нефтеният терминал в района на пристанището има експортно предимство: разстоянието, което танкерите изминават по пътя към потребителските пазари, ще намалее с 1 000 км, транспортните разходи и зависимостта на Ормузския пролив също ще намалеят, а потенциалът за износ ще се увеличи. Новият терминал се намира в близост до пристанище Чабахар, което трябва да се превърне в ключова връзка в Международния транспортен коридор Север-Юг като алтернативен и по-евтин маршрут от доставките по Суецкия канал. Коридорът може да се превърне в мрежа от маршрути за кораби, железопътни линии и магистрали между Индия, Иран, Афганистан, Армения, Азербайджан, Русия, Централна Азия и Европа.
Кредитори от Русия
Терминалът ще бъде свързан и с иранското каспийско пристанище Нека, което ще позволи на Техеран да увеличи доставките на петрол от каспийските производители. Новият ирански проект ще бъде подкрепен финансово от компании от Русия - “Сбербанк” и ВЕБ са кредитори и консултанти. Иранският “Залванд”, руската "Роснефтегазстрой", германският “Маркон Ингенюргезелшафт” са съинвеститори на проекта. Участваха също: холандският “Архидордон” за изграждане на крайбрежни и офшорни съоръжения, Иранската компания за петролни терминали ще разработва проекта за петролен терминал. Проектирането, управлението и доставката на оборудване за проекта ще се извърши от “Роснефтегазстрой” и “Маркон Ингенюргезелшафт“.
Американците вече си късат косите и когато проектът заработи, ще стане „страшно“ да си мислим какво ще правят. Виждали сме американските санкции...
Иран може да постави рекорд по броя на различните постановления за санкции и закони, приети срещу него от САЩ. Тази американска политика се води отдавна, от времето на Иранската революция през 1979 г., по време на която съюзникът на Вашингтон, шах Мохамед Реза Пахлави, беше свален. Съвременната реалност е, че санкциите засягат напредналите сектори на икономиката и големите компании в Иран, а петролната промишленост на страната е нещо особено. Всички американски сделки с Иран по отношение на енергийните продукти са забранени. В рамките на своята юрисдикция американците ограничават транспортирането на определени стоки през границата на Иран, както и посредническите услуги.
Според последните доклади, САЩ „издадоха“ санкции срещу капитаните на 5 ирански петролни танкера, които Иран изпрати във Венецуела, която също е под санкциите на Вашингтон и изпитва остър недостиг на гориво заради това. Танкерите доставиха 1,5 милиона барела горива във Венецуела, както и оборудване за извличане и рафиниране на петрол. Находчивите иранци са намерили начин да заобиколят санкциите и да извършват доставки. По-специално, те предлагат да купят един от съдовете от собственика, който „влезе в отказ“. Американските прокурори са "разочаровани", твърдейки, че Техеран успява да поддържа финансови връзки с други държави, въпреки санкциите. Американците подозират иранския бизнесмен Махмуд Маданипур, че организира доставките чрез мрежа от фиктивни компании, за да заобиколи американските санкции. Според тях той е съобщил предварително на представител на купувачите от Китай за възможността за плащания на иранския петрол в Оман, Обединените арабски емирства, Турция, Италия и Германия.
Превод: В. Сергеев