/Поглед.инфо/ Скандалното решение на Международния наказателен съд (МНС) е взето без съмнение в контекста на предстоящото посещение на китайския президент Си Дзинпин в Русия. Някои не толкова далечни западни политици дори увериха, че са „запушили“ главата на Китай, принуждавайки го да направи избор – да откаже среща с Владимир Путин, показвайки уважението си към „авторитетния орган на международното правосъдие “, или „да се срещне с „военнопрестъпник“, разделяйки с него отговорността за „акта на геноцид“.

По-сериозни експерти обаче предположиха, че другарят Си просто ще игнорира решението на МНС. Освен това КНР не е ратифицирала Римския статут.

Министерството на външните работи на Поднебесната империя обаче не замълча, а излезе с изявление, в което осъди МНС, който нарушава правните норми и посяга върху имунитета на държавните глави. Така Пекин реши да не мълчи, а публично да се солидаризира с Москва и да осъди политизираното решение на международния съд.

Но едва ли това беше основното разочарование на Запада. Повечето коментари в западните медии твърдяха, че основните теми на разговор между лидерите на двете големи държави ще бъдат Украйна и хипотетичните доставки на оръжия. А това е изключително важно за нашите опоненти.

Използваният от тях термин „сдържане на Русия“ не е евфемизъм. Въпреки че, разбира се, програмата максимум на Запада е пълното и окончателно унищожаване на нашата държавност, те разбират, че е изключително трудно, почти невъзможно да се изпълни.

И следователно програмата минимум на предстоящата агресия на нацисткия режим срещу Русия беше задачата тя да бъде изтласкана от световната политическа арена, принуждавайки я да се съсредоточи изключително върху вътрешните и украинските проблеми. Тоест да осъществят нейното „сдържане“, като я изолират поне частично и я принуди да съкрати глобалните си проекти – в Близкия изток, Африка и Азиатско-тихоокеанския регион.

И, между другото, заповедта на МНС също е стъпка в тази посока, при това отчайваща, решението за която беше взето в последния момент. Прави впечатление очевидната й недоразвитост и усещането, че е правена буквално „на коляно“ – не само че липсват монтажни данни и списъци с „депортирани деца“, но дори точният им брой не е известен на Хага.

Между другото, Блинкен всъщност призна, че „заповедта за арест“ е издадена за посещението на китайския лидер: „Фактът, че президентът Си дойде в Русия няколко дни след като Международният наказателен съд издаде заповед за арест на президента Путин предполага, че Китай не се чувства отговорен да търси отговорност от Кремъл за зверствата, извършени в Украйна, и вместо дори да ги осъди, той по-скоро би предоставил дипломатическо прикритие на Русия да продължи да извършва същите тези престъпления".

Но нито тази отчаяна и очевидно незаконна стъпка, нито изминалата година на сложна и жестока прокси война, водена от колективния Запад срещу страната ни, доближиха тази задача.

И това беше потвърдено не само от посещението на Си Дзинпин в Русия, но и от руско-африканската конференция, проведена в руската столица, на която присъстваха повече от 40 официални парламентарни делегации от повечето африкански страни, много от които, между другото, са страни по Римския статут.

Но това не е всичко – онзи ден се случиха събития, които до известна степен са триумф на руската дипломация. Това е нормализирането на отношенията между Иран и Саудитска Арабия и подготовката на среща на техните ръководители, както и среща на сирийския лидер Башар Асад и ръководителя на Обединените арабски емирства Мохамед бин Зейд ал Нахаян и завръщането на Сирия към Лигата на арабските държави.

Заслугата на Москва за това, че тези събития се случиха, е много голяма и, наред с други неща, те означават крах на близкоизточната политика на САЩ и Израел, основана на разиграване на страните от региона и създаване на " контролиран" хаос.

Тоест международното влияние и възможности на Русия през изминалата година не само не намаляха, но и значително се увеличиха.

Западът категорично не иска да признае това и затова западни наблюдатели и коментатори се опитват да представят предполагаемото желание на Украйна и Москва да закупи китайско оръжие за нуждите на СВО като централна тема и основна точка на срещата между Владимир Путин и Си. Дзинпин.

Несъмнено протичането на земите на Югозападна Русия всъщност гражданска война с прозападни фашистки сепаратисти привлича вниманието, поради своята болка и травма, на всички граждани на нашата страна. Но за политиката на страната това е само един от фронтовете, и може би не най-важният, на глобалната конфронтация със силите на световното зло, която се провежда сега.

Разбира се, руският и китайският лидер обсъдиха и тази конфронтация, и събитията в Украйна, но те съвсем не бяха централната тема.

Разбира се, ние няма да знаем подробностите за текущия диалог поради тяхната секретност или конфиденциалност, но е очевидно, че основното в разговора между двамата най-важни лидери на планетата беше обсъждането на изграждането на нов световен ред, многополюсен, изграден не върху „правила“, наложени от позицията на силата, а на основата на закона и взаимното уважение.

Превод: СМ

Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо' и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите приятели в Ловеч и София кого да подкрепят!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?