Сирийският президент Башар Асад практически удържа победа в опустошителната деветгодишна война, но сега той е изправен пред съвсем нов проблем: разкъсана от войната икономика, от която западните инвеститори се държат настрана и която се опитват да задушат със санкции, пише The Wall Street Journal.
В същото време вече не много стабилната сирийска икономика получи нов удар. Отслабването на националната валута доведе до галопираща инфлация и предизвика редки и рисковани манифестации срещу „режима“. Обикновените сирийци протестират срещу рязкото покачване на цените на храните, лекарствата и транспорта.
"Вече не мога да изхранвам семейството си", призна майката на две деца, Ум Мохамед, която живее в покрайнините на Дамаск. "Бъдещето е много тревожно."
Мохамед, чийто съпруг беше арестуван през 2014 г., след което тя повече не го е видяла, заработва на дребно, например, почистване на домовете, а също така получава малко помощ от местните благотворителни организации. За първи път от началото на конфликта тя трябваше да вземе пари в заем от съседите си. Според нея, дори като вземе предвид дълга, тя може да си позволи само половината от необходимото количество храна, гориво и лекарства.
Войната доведе до разрушаване на пътища, болници и друга важна инфраструктура. Много фабрики и предприятия са затворени. В същото време строгите международни санкции значително усложниха вноса на стоки от първа необходимост, както и търговията с външния свят.
За да получи достъп до чуждестранна валута и да плати за покупките в чужбина, Сирия разчиташе до голяма степен на Ливан. Тази страна обаче сега е затънала в собствените си политически и икономически кризи. В резултат на това сирийската лира се срина: на черния пазар курсът й е 1100 лири за 1 щатски долар, докато през декември беше 900 до 1.
От началото на войната БВП на страната намаля с две трети, докато равнището на безработица достигна, според някои оценки, 15%. Според ООН над 83% от населението на страната живее под прага на бедността.
„Състоянието на икономиката е изключително потискащо и само се влошава, казва Джихад Язиги, редактор на икономическото издание The Syria Report. На лице е кумулативен ефект от дългите години на недостатъчни инвестиции, обедняване и унищожаване на производствения сектор.“
Сирия беше подкрепена от Русия и Иран, които с груба сила помогнаха на Асад да установи контрола над по-голямата част от страната. Въпреки че военната намеса на Москва и Техеран спаси „режима“, съюзниците на Асад не горят твърде от желание да инвестират парите си във възстановяването на страната, която беше унищожена в по-голямата си част от силите на самия Дамаск.
Междувременно САЩ и европейските страни също няма да помогнат за възстановяването на Сирия без гаранции за политическа трансформация в страната, включително свободни и честни избори. Що се отнася до другите държави, те също не бързат да се подредят на опашка за прием в Дамаск, въпреки че Асад наскоро обяви, че неговото правителство започва преговори с китайски компании, „за намиране на начини за заобикаляне на санкциите и получаване на достъп до сирийския пазар“.
През декември САЩ наложиха допълнителни санкции срещу Дамаск като наказание за нарушения на правата на човека от страна на правителството. Що се отнася до сирийския лидер, той обвини чуждестранните сили, че се опитват да нанесат щети на неговата икономика, както и да обърнат хората срещу държавата.
Според един от местните активисти, в средата на януари жителите на южната провинция Суейда протестираха срещу бушуващата инфлация и корупцията в правителството. Демонстрантите блокираха за кратко главния път в провинцията и призоваха хората от други градове да излязат на улиците. Изненадващо правителството реагира на тази акция неочаквано сдържано, отбелязва вестникът.
Междувременно в опит да смекчи народните маси правителството увеличи заплатите в публичния сектор и повиши минималната заплата. Тези квоти обаче не могат да настигнат инфлацията.
Сирийското правителство предприе и мерки за натрупване на валутни резерви, едновременно с това спирайки срива на сирийската лира. В процеса обаче това сериозно навреди на бизнеса, който вече преживява трудни времена, усложнявайки вноса на определени стоки.
Според собствениците на магазини те не са успели да осигурят голям брой стоки по рафтовете, без да понесат загуби. Като се има предвид ограниченото предлагане на продукти местно производство, магазините разчитат на контрабанда, независимо от последиците. В същото време те трябваше да повишат цените с 25%.
"Както овинаги в тази страна, обикновените хора плащат за всичко, казва собственикът на местен магазин на име Басам. Не знаем какво може да се направи.“
Превод: М.Желязкова
