/Поглед.инфо/ За това много допринасят плановете на „религиозните ционисти“.
На фона на ужасите, извършени в ивицата Газа, светът обръща значително по-малко внимание на събитията, случващи се в друга част на Палестина, където живеят две трети от общото й население (4,5 милиона души) - Западния бряг на река Йордан (ЗБРЙ) и съседния Източен Йерусалим (0,5 милиона души).
Междувременно ситуацията там всеки момент може да избухне в нова интифада (въстание). И ако, въпреки всички протести, Израел, с помощта на Съединените щати, досега успя да запази Ивицата Газа изолирана и да избегне пряката намеса в ситуацията на други държави и сили, тогава ще му бъде много по-трудно да удържи локализирането на острия конфликт в ЗБРЙ.
Премиерът на съседна Йордания вече обяви в социалните мрежи , че опитите на Израел да реши проблема със ЗБРЙ чрез изселване на населението си на територията на Йордания ще бъдат разглеждани от Аман като обявяване на война. Няма съмнение, че ако това се случи, нито маневриращите страни от Персийския залив, водени от Саудитска Арабия, нито други арабски държави ще могат да се въздържат от пряка конфронтация с Израел.
В края на краищата крал Абдула II на Йордания, въпреки изрядното количество от английска кръв, все пак е пряк потомък на пророка Мохамед и официален „пазител“ на ислямските светилища на Храмовия хълм на Йерусалим. Крахът на йорданската държавност в случай на едноличен сблъсък с ЦАХАЛ не е включен в плановете на околните властващи режими.
Самото съществуване на сегашното „най-дясно правителство в историята“ в намеренията на Израел да постигне „окончателно решение“ на проблема с палестинците чрез изтласкването им в съседни арабски страни вече не буди никакви съмнения.
Съответният план за Газа, очевидно изготвен от израелското министерство на разузнаването още преди събитията от 7 октомври, вече е изтекъл в пресата и е признат от властите за действително съществуващ, но „все още на работно ниво“. Това, че не е просто писано, а реално е „в ход“, си личи от всичко, което се случва в и около многострадалния сектор.
Подобен, макар и по-сложен проект съществува за ЗБРЙ. Той е разработен от министъра на финансите, лидер на крайнодясната коалиционна партия „Религиозен ционизъм” Бецалел Смотрич. Той призовава за анексирането на целия Западен бряг и дава на палестинците три възможности: 1) да продължат да живеят на земята си, като същевременно изоставят всякакви национални стремежи; 2) емигриране; 3) ако решат да останат и да се бият, те ще бъдат признати за терористи и унищожени с цялата сила на армията.
На въпрос, зададен на срещата, на която той представи плана си на религиозните ционистки лидери дали възнамерява също да убива жени и деца, Смотрич отговори : „На война като на война“.
Обкръжението на Нетаняху също дезавуира този план, но това, че той е „в процес на работа“, се потвърждава напълно от логиката на действията на властите, извършени в ЗБРЙ и Източен Йерусалим.
Масова въоръжена съпротива от страна на палестинците все още не е избухнала в ЗБРЙ поради причината, че те са сдържани с всички сили от по-умерената Фатах, водена от палестинския президент Махмуд Абас, който официално управлява част от тази територия. Освен това местните палестинци имат обективно по-малко оръжия в ръцете си от Хамас в Газа.
Долината на Йордан, през която можеше да бъде доставено въоръжение, винаги е била силно минирана и строго контролирана от ЦАХАЛ. Въпреки това, в тази зона, „за превантивни цели“, от самото начало на операция „Железни мечове“ навсякъде се провеждат масови репресии от страна на армията и силите за сигурност.
Хиляди „потенциални размирници“ са арестувани. Затворите са пренаселени. Всякакви мирни протести се потушават жестоко. Около 200 души бяха убити и стотици бяха ранени. Икономиката е парализирана. Животът на хората стана изключително труден. Критичната маса на недоволството е близо до границата на взрива.
Към това се добавя истинският терор , отприщен срещу палестинците в ЗБРЙ от еврейските заселници от кибуците („планински момчета“), които незаконно окупират техните земи. Те унищожават земеделски земи, палят къщи, стрелят по тях или просто откарват /прогонват/ арабските си съседи „в неизвестното“.
Тук има около 700 хиляди еврейски заселници, всички те са пооловно въоръжени и именно тази група от населението е основната електорална база и опора на двете най-антипалестински настроени партии от управляващата коалиция в Израел - „Еврейската сила“ от И. Бен-Гвир и „Религиозният ционизъм” от Б. Смотрич.
Последните „подгряват“ своите поддръжници по всякакъв възможен начин, по-специално Бен-Гвир, като министър на националната сигурност, планира да раздаде на заселниците десетки хиляди по-мощни автоматични оръжия, отколкото са имали преди. Смотрич съответно, докато управлява финансите, постоянно блокира прехвърлянето на всякакви средства към палестинската власт.
Ситуацията се развива по такъв начин, че дори независимо от волята на Нетаняху и командването на ЦАХАЛ, тези двамата, заедно със заселниците, са в състояние да провокират протестна експлозия с такава сила, че да им позволи да повдигнат въпроса за повторение на операция, подобна на тази, която се провежда в Газа и на ЗБРЙ.
Неслучайно, усещайки в случващото се реален сценарий за ескалация на конфликта, дори Г-7 се загрижиха по темата за поведението на заселниците на ЗБРЙ. На специалната им среща за ситуацията в региона, например, нищо не беше казано относно прекратяването на огъня в Газа, така да се каже, "бомбардирайте колкото искате!" Но от друга страна, като отделна точка от приетото изявление беше осъдено „нарастването на екстремисткото насилие от страна на заселниците, извършено срещу палестинци“ . А защо не поискат тяхното изселване от незаконно окупирана чужда земя?
Нетаняху обаче не бърза да обуздае своите ревностни съюзници, тъй като му е удобно да върви към същата цел, прехвърляйки отговорността на някой друг. Самият той и други фигури от Ликуд многократно са казвали на различни демонстрации и преговори със западни партньори, че палестинската държавност всъщност вече е реализирана в Йордания и именно там трябва да бъдат тези палестинци, които не признават суверенитета на Израел върху цялата заемана /окупирана/ от него територия.
Тази интерпретация на „окончателното решение“ на палестинския въпрос е това, което тревожи Аман най-много. До 1967 г. ЗБРЙ с Източен Йерусалим по принцип бяха част от Йордания, но сега тя категорично отказва да приема бежанци и да възстанови предишното положение, за което, между другото, многократно е призовавано от различни американски администрации, наистина, с изключение на еврейските селища.
Всичко е съвсем просто. В момента в Йордания живеят около 11 милиона души, от които според различни оценки палестинските бежанци от миналото и техните потомци съставляват от 30% до 40%. Ако добавим още няколко милиона от новата вълна, те всъщност ще съставят по-голямата част от населението.
Следва толкова популярното на Запад искане за свободни избори и краят на Хашемитската династия. През 70-те години на миналия век страната вече е преживяла редица палестински въстания и тогава династията е спасена с големи трудности само от „черкезката гвардия“ („черкези“ в Йордания наричат всички мигранти от 19 век от Северен Кавказ, около 300 хиляди).
За крал Абдула II е по-лесно да воюва с Израел и дори да се кара с Вашингтон, но да запази трона си, отколкото да се съгласи на такава самоубийствена перспектива. Кралица Рания, самата тя палестинка по националност, както и престолонаследникът Хюсеин (оказва се наполовина палестинец) са съгласни с него.
Наред с всичко това Йордания обективно няма икономически условия да приеме такъв брой хора. Само вече силно пренаселената част от източното крайбрежие на Йордан е подходяща за живот, докато останалата част от територията е предимно пустиня.
Трябва да се отбележи, че израелците отдавна популяризират подобен наратив за това, че палестинците следва да завладеят съседната страна, „много по-подходяща за създаване на собствена държавност“ , като им обещават известна финансова помощ. Никой от сериозните палестински лидери обаче не иска и да чуе за това.
Трябва да се признае, че дори американските покровители на Израел изглежда разбират ефимерността и опасността от подобни планове, опитвайки се „внимателно“ да предупредят еврейската държава за възникващите рискове.
Но те не предлагат нищо разбираемо в замяна, така че заплахата от мащабен взрив на ЗБРЙ с перспективата да ескалира в регионална война, остава много вероятна.
Превод: ЕС
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.