/Поглед.инфо/ Преди новият президент на Иран Масуд Пезешкиан наистина да встъпи в длъжност, в неговото обкръжение вече беше настъпила първата високопоставена оставка. Мохамад Джавад Зариф внезапно обяви оставката си от поста вицепрезидент по стратегическите въпроси . Той не беше работил на новата си позиция дори две седмици.
Преди това Зариф (в статут на външен министър на Иран) договори „Ядрената сделка“ и беше неин основен идеолог. Той също така тайно ръководи групата от „стари преговарящи“ - високопоставени ирански дипломати, които участваха в разработването на това споразумение.
В прощално писмо, публикувано в социалните медии, Зариф се оплака, че е „недоволен от представянето си“ при избора на кандидати за правителството, подхранвайки слуховете за разногласия между него и други влиятелни фигури в иранската политика.
Разбира се, това не е първият път, когато Зариф си тръгва със силен гръм и трясък. Например, в разгара на втория президентски мандат на Хасан Рухани , той вече демонстративно подаде оставка като ръководител на външното министерство поради разногласия със „силовия блок“, който уж му попречи да преговаря със западните страни.
С неговото напускане обаче групата от „стари преговарящи“, на които отчасти разчиташе Пезешкиян, рискува да се разпадне - което е улеснено, наред с други неща, от предварително обявеното „иранско отмъщение“ срещу Израел.
Кадрите решават всичко
Оставката на вицепрезидента Зариф идва в много неподходящ момент - точно в момент, когато Пезешкиан е зает с формирането на нов управленски екип и в очакване на отзоваването на ключови министри от парламента.
Сред кандидатите, предложени от иранския президент, е Абас Арагчи , един от архитектите на „Ядрената сделка“ - споразумение, което позволи на Техеран да постигне вдигане на икономическите санкции в замяна на отказ от военни ядрени изследвания.
Включването на Арагчи в министерския списък не е изненада - дипломатът е бил посланик в Турция и Япония, като е наблюдавал (като заместник-министър) развитието на отношенията на Техеран със страните от Азиатско-тихоокеанския регион. Във всички тези позиции те демонстрираха изключителни аналитични умения и способност да демонстрират тактическа гъвкавост, което е важен критерий за качество на иранския дипломатически корпус.
Много по-важни обаче са дейностите на Арагчи в „ядрената“ посока: в продължение на осем години той непрекъснато участва в преговорния процес в рамките на „Ядрената сделка“. Първо при подготовката на самото споразумение, а след 2018 г. - когато президентът на САЩ Доналд Тръмп торпилира предишните споразумения и върна отменените санкции на Иран - в опитите да го съживи.
Може би точно този период от кариерата му трябва да се счита за решаващ.
Нещо повече, новият ирански президент изгради предизборната си програма именно около плановете за подновяване на ядрената сделка и сега спешно се нуждае от доказаните („старите“) преговарящи, към които принадлежи и Арагчи.
Като се има предвид, че е креатура на Зариф, вицепрезидентът може чрез оставката си да се опита незабелязано да „изстиска“ одобрението на необходимата кандидатура от парламента. Като парадира, между другото, с факта, че ако кандидатурата на Арагчи се провали, официален Техеран изобщо ще остане без „стари преговарящи“ и ще започне диалог от нулата.
От друга страна, подобни задкулисни игри не са в полза на репутацията на самия Зариф: след провала на ядрената сделка кариерата на бившия външен министър всъщност беше подкопана. Той успя да се върне на високи постове едва след победата на реформаторите. Нещо повече, някои консерватори и до ден днешен обвиняват Зариф, че „загубва позиции“ на международната сцена и са подозрителни към всеки кандидат, който той предложи.
Игра за публиката
Ситуацията се влияе и от факта, че разместването в иранското правителство се извършва в контекста на регионално напрежение – след като израелците елиминираха в Техеран ръководителя на Политбюро на Хамас Исмаил Хания, Иран обеща на Израел „безпрецедентен отговор“, все още не е предприел действия - въпреки че вдигна летвата на очакванията до недостижими висоти.
Всички страни в конфликта, включително САЩ и европейските страни, заеха изчаквателна позиция и демонстрираха готовност за предприемане на радикални мерки. В този контекст прекомерната прибързаност в „изграждането на мостове“ в диалога със Запада може да бъде погрешно разбрана не само от консервативните кръгове в Иран, но и от техните съюзници и подставени лица от „Остата на съпротивата“, което заплашва Техеран с допълнителни имиджови загуби.
Но дори и в такива условия групата на „старите преговарящи” не трябва да бъде погребана за една нощ.
Така мнението, че емоционалната игра на Зариф е насочена към външния зрител, придоби голяма популярност. Твърди се, че по тази причина писмото му за оставка е публикувано на личната му страница в X (бивш Twitter), която се чете предимно от чуждестранната аудитория.
Предполага се, че спешната оставка на вицепрезидента е необходима, за да бъдат извадени от имиджовия удар ключовите преговарящи, които впоследствие ще работят по реанимирането на Ядрената сделка.
Подобен план не е лишен от логика, тъй като снема отговорността за иранското противодействие не само от Зариф (който очевидно ще поеме основната работа по реконфигуриране на предишни връзки), но и от повечето му западни колеги - както Вашингтон, така и представители на Евротройката (Германия, Франция, Великобритания. - Ред.) ще могат да парират всяко недоволство на Израел от факта, че иранските дипломати са извън системата за вземане на решения и не могат да повлияят на ситуацията по никакъв начин.
Подобни условия обаче изискват кандидатурата на Арагчи да бъде висяща възможно най-дълго и да бъде придружена от публичен дебат между консервативния и реформаторския лагер.
В противен случай „козът“ на демонстративната оставка на Зариф (ако приемем, че такава схема наистина се е случила) рискува да бъде изразходван напразно.
Превод: ЕС