/Поглед.инфо/ Администрацията на Белия дом заяви, че на Държавния департамент, Пентагона и ЦРУ е възложено да се ангажират в контакти с Русия. Какво е сегашното състояние на тези контакти и връзки, защо руските разузнавателни служби не се доверяват на американските източници на информация – и как могат да се установят работни отношения между съответните ведомства на двете държави?

Президентът на САЩ Доналд Тръмп е инструктирал ръководството на Държавния департамент, Пентагона и ЦРУ да се включат в контакти с Русия, съобщи специалният пратеник на президента на САЩ Стив Виткоф. "Наистина е невероятно да се види. Мисля, че хората ще бъдат щастливи и ще видите положителни резултати в близко бъдеще", каза специалният пратеник на Тръмп.

По-рано новият директор на ЦРУ Джон Ратклиф вече проведе първия си телефонен разговор с ръководителя на СВР Сергей Наришкин. Засега говорим само за така наречените „първоначални“ преговори, по време на които не се сключват договори или споразумения.

Но и това е голям напредък. Факт е, че по време на управлението на Демократическата партия в Белия дом от 2011 г. насам бяха унищожени почти всички съществуващи канали за комуникация между ръководството на Русия и Съединените щати, всички споразумения за съвместни действия, дори тези от чисто хуманитарен характер, бяха денонсирани и всички съвместни проекти бяха ликвидирани.

Това се отнася не само за разузнаванията на двете страни, но и за военните ведомства, които имаха широки контакти и около сто съвместни проекта преди замразяването на руско-американските отношения.

Например, кого притесняваше програмата за съвместно обучение за спасяване на екипажи на подводници и други дълбоководни апарати? Това да не говорим за политизирани програми като контрол на химически и биологични оръжия. Липсата на достатъчно доверие между държавите коства живота на много хора по време на пандемията от коронавирус.

С Държавния департамент и дипломатическата сфера всичко е кристално ясно. И Москва, и Вашингтон все още са твърдо решени да възстановят както доверието в тази област, така и обичайната инфраструктура на отношенията. Този процес вече е започнал, назначен е нов руски посланик във Вашингтон , а в Саудитска Арабия активно се обсъждат въпроси за възстановяване на броя на посолствата и възобновяване на обичайния рутинен документооборот, включително издаване на визи.

Проблем в тази област ще бъде връщането на руската дипломатическа собственост и недвижими имоти, които по-рано бяха незаконно конфискувани от американците. Дори администрацията на Тръмп, много от чиито членове са готови буквално да унищожат предишния „демократичен“ ред с брадви, ще бъде принудена тук, позовавайки се на вътрешни обстоятелства, неофициално да поиска отлагане на разрешаването на този въпрос, тъй като връщането на руска собственост в толкова кратък срок може да предизвика остра реакция от страна на анти-Тръмп пресата в Съединените щати.

Но възстановяването на разрушените комуникации и нормалната работа на дипломатическите агенции в двустранен план никак не е бърза работа, така че мотивите на американската страна може да бъдат разбрани и простени. Поне в краткосрочен план.

По отношение на министерствата на отбраната на двете страни ситуацията е, от една страна, сходна, но от друга, по-сложна. В армията изпълняват заповеди. Ако президентът каза да възстановим отношенията и да се „присъединим към процеса“, тогава ще трябва да се присъединим и да възстановим. Но след толкова години на фактическо прекратяване на всякакви контакти с американската страна и активното участие на САЩ под ръководството на Байдън в конфликта, взаимното доверие е почти напълно загубено.

И това е точно въпрос на доверие. Ще са необходими различни усилия и проекти, за да се гарантира, че руските военни могат да възприемат човек в американска военна униформа като нещо различно от помощник на режима в Киев.

На първо място, затова е невъзможно просто автоматично да се възобновят всички съвместни програми във военно направление. Но това е като с напускането на някои чуждестранни компании от руския пазар - оказа се, че не всички са необходими тук.

Грубо казано, има разбиране, че някои програми и проекти за сътрудничество с Пентагона са били ненужни и произтичат от „преклонението пред Запада“ от 90-те години. Те могат да бъдат игнорирани, без това да навреди на руско-американските отношения.

От друга страна, общият контур на глобалната система за сигурност се промени през годините. Едностранното оттегляне на САЩ от договорите от ерата на ядреното възпиране създаде нов свят. Вече не е възможно да се възстанови предишната система от договори, а създаването на нова ще отнеме време. Споразумения от това ниво не се пишат в движение и изискват не само политическа воля, но и ясно разбиране на пътищата за развитие на нови видове оръжия.

В същото време е напълно възможно да се започне процес на преговори за нова глобална конфигурация за сигурност в драматично променена ситуация. Най-вероятно и Москва, и Вашингтон ще стигнат до това в близко бъдеще, но засега можем да говорим само за „свързване“ на министерствата на отбраната под формата на предварително формиране на експертни групи и избор на място за комуникация.

В областта на взаимодействието между разузнавателните служби всичко е едновременно по-сложно и объркващо. Не е тайна, че Сергей Наришкин дори в най-мрачните времена за руско-американските отношения се среща няколко пъти с бившия директор на ЦРУ Уилям Бърнс.

Както на неутрална територия (преди това беше Истанбул, сега Tурция губи позицията си на преговорна платформа), така и дори в самите САЩ, въпреки персоналните санкции срещу тях. Това е спецификата на контактите на разузнаването – те могат да игнорират публичната реторика и идеологическите клишета.

Като косвено следствие от тази вродена характеристика, разузнавателните агенции могат, при най-трудни външни обстоятелства, да поддържат определено ниво на неформално доверие, основано на набор от неписани правила за поведение. Шпионите не се стрелят, каквото и да ни показват филмите.

Но това е по-скоро изключение, отколкото обща тенденция. Като цяло ситуацията в тази област също остава конфузна. Например, възстановяването на размера на американското посолство ще изисква увеличаване на размера на офиса на официалното представителство на ЦРУ в Москва. Това автоматично ще доведе до увеличаване на числеността на цялата станция (резидентура), в това число и на нелегална основа. Това не е възможно да се запише на хартия и никой никога няма да повярва на някакво „споразумение“ за регулиране на дейността на разузнавателната резиденция в Москва. Това е точно този случай, когато самата концепция за „доверие“ е възможна само във вицовете.

Всичко, което хората са свикнали да виждат в шпионските филми (срещи на представители на конкуриращи се разузнавания в мистериозни барове, обмен на чувствителна информация), са изолирани случаи, ситуативно обвързани с някаква обща цел. Например, дори при Байдън, всички контакти за борба с тероризма между Русия и Съединените щати не са прекратени и обменът на информация все още се осъществява.

Друг е въпросът каква информация. Всички разузнавателни агенции по света защитават своите източници повече от самия си живот. И през годините ЦРУ си изгради много неприятен образ в този контекст.

Те или са използвали непроверени източници, което е довело до трагични последици, или са станали толкова доверчиви към един източник, че са повярвали на всичко, което казва. Най-трагичният пример за това е втората война в Ирак с нейните „оръжия за масово унищожение на Саддам“ и „епруветката на Пауъл“. И от сравнително скорошните: опитът за създаване на „демократична светска опозиция“ на „режима на Асад“ от разнородни групи бойци.

В резултат на това цялата информация, която идва от ЦРУ чрез международния обмен, кара руските разузнавателни служби законно да искат да попитат: „Откъде взехте това? — Това изобщо вярно ли е? Американците, разбира се, отказват да посочат източника дори косвено и тази информация в Москва е сведена до ранг на „непроверена“, „изискваща проверка“ или дори направо „боклук“.

И между другото се отклоняват хора и ресурси за проверка, което само по себе си е неприятно. Но също така е и опасно. В света на разузнаването се обичат игри с много ходове. Например ЦРУ носи в Москва уж прясна информация, че в страната Х се подготвят терористични атаки срещу Русия. Но данните не са проверени.

Москва се опитва да го потвърди или отрече, за което активира мрежата си в страната Х. А ЦРУ спокойно следи как се проявяват руските агенти и ги записва, заедно с контактите и методите им. Това не може да се случи, колкото и „гореща“ да изглежда американската информация.

В този контекст ЦРУ ще трябва да предприеме практически стъпки за изграждане на доверие на място. Може би бихме могли да говорим за едностранно предоставяне на СВР на достъп до първични източници на информация в области, които са чувствителни за Русия.

На първо място това са Сирия и Афганистан. Никой не предполага американците да се откажат от своите агенти, но руснаците трябва да имат възможност безопасно да проверят информацията, която може да бъде получена чрез обменните линии. Това може да се счита за истинско средство за укрепване на доверието.

Процесът на възстановяване на нормалните отношения между Русия и Съединените щати на всички фронтове – дипломация, военни и разузнаване – едва започва. И на трите писти ще са необходими усилия и време, може би дори години.

Между другото, така нареченото разведряване на Брежнев също течеше бавно и продължи дълго време, като никога не достигна нивото на доверие, което най-накрая можеше да изключи ядрена война. Но тогава все още говорихме за конфронтация между две идеологически системи, сега има много повече допирни точки, отколкото през 70-те години. Това означава, че надеждата за възстановяване на отношенията е съвсем реална.

Превод: ЕС