/Поглед.инфо/ Турският президент Реджеп Ердоган не е далновиден и неговата политика спрямо Либия може да доведе до висок риск от грешки, които ще предизвикат опасна военна конфронтация с Египет.

Според един от четиримата експерти, които говориха на онлайн конференцията „Сблъсъка за Либия“, организиран на 22 юли от мозъчен тръст в ОАЕ, тази тема постоянно се появява по време на дискусиите. Факт е, че онлайн-семинарът се проведе в същия ден, когато беше оповестено съвместното турско-руско изявление, което някои наблюдатели смятат за унизителен шамар в лицето на политиката на Анкара в Либия.

Само два дни по-рано египетският парламент разреши военна интервенция в Либия. Разпространиха се слухове, че подкрепяното от Турция правителство на Националното съгласие (ПНС) възнамерява да започне настъпление срещу подкрепяните от Египет и Обединени арабски емирства сили на Либийската национална армия (ЛНА) на фелдмаршал Халифа Хафтар, за да поеме контрол над провинция Сирт и летище “Ал Юфра”.

Преди месец египетският президент Абдел Фатах ас Сиси посочи две стратегически точки, които обяви като "червена линия" за Египет. Сирт, родният град на убития либийски лидер Муамар Кадафи, има специално значение като врата към богатите на петрол региони на страната, разположени между Триполи и Бенгази.

От гледна точка на Турция, която от самото начало играеше ролята на "решаваща сила" в либийския конфликт и оказа мощна подкрепа на силите на ПНС, което им позволи да вдигнат обсадата на Триполи, няма да има прекратяване на огъня, докато Сирт “Ал Юфра”. не попаднат под контрола на ПНС. ... Това заяви турският външен министър Мевлют Чавушоглу, който подчерта, че примирието не отговаря на интересите на законното правителство на Либия.

И въпреки това, въпреки възможността за пряк военен сблъсък между Турция и Египет, има и някои признаци, които показват, че нито една от страните наистина не иска и не е готова за това. Това не е избегнало от вниманието на проницателните наблюдатели.

„Пред очите на много висши фигури във военното командване на Египет, катастрофалната намеса на страната в гражданската война в Северен Йемен остава предупредителна приказка, която има сериозно влияние върху липсата на апетит в Кайро за военни авантюри зад граница, въпреки милитаристичния акцент в политиката и желанието да се разшири влиянието в региона, се казва в доклада на Института за външна политика от 13 юли. "Тази несигурност е един от факторите, които всъщност могат да попречат на Кайро да премине извън символичната намеса в конфликта в Либия, за да противодейства на дейността на Турция."

Само десет дни след изявлението на Чавушоглу, Русия излезе на арената. А на 22 юли Москва получи от Турция ангажимент за "създаване на условия за трайно и устойчиво примирие" в Либия, което беше заявено в официално съвместно изявление след поредица от срещи на ниво външни министри. „Консултациите на високо ниво“ бяха инициирани по време на посещението на руския лидер Владимир Путин в Истанбул на 9 януари, което имаше за цел „намаляването на напрежението на ситуацията и подготвяне на почвата за политическо уреждане в Либия“.

Турция и Русия пуснаха информация, че са постигнали споразумение по четири точки, от които две са най-важните. Първо, двете страни ще „продължат съвместните си усилия, включително насърчаване на враждуващите страни, за да създадат условия за трайно и устойчиво прекратяване на огъня“. И второ, те обещаха да „помогнат за ускоряване на вътрешнолибийския политически диалог в съответствие с резолюциите на Берлинската конференция“, проведена през септември 2019 г. с участието на великите сили.

Накратко, под натиск на Москва Турция се ангажира да се въздържи от военни действия с цел превземането на Сирт и “Ал Юфра”. Освен това позоваването на „вътрешнолибийския политически диалог“ може да се тълкува като означаващо, че Турция, макар и косвено, се е примирила с признаването на Хафтар като страна в мирния процес, като се има предвид, че лидерът на Либийската национална армия също присъства на Берлинската конференция.

Така постигнатото от Турция и Русия споразумение по никакъв начин не може да се счита за дипломатическа победа за Ердоган. Напротив, това е в интерес на Ас Сиси.

Още по-интересно е да се отбележи, че само час след съвместното турско-руско изявление бяха направени коментарите на външния министър Сергей Лавров. „Острата ситуация в Либия, с която се занимаваме сега, се корени в агресията на НАТО през 2011 г., което беше грубо нарушение на резолюцията на Съвета за сигурност на ООН. Външните играчи, предимно тези извън региона, не взеха предвид интересите на либийските народ и държавност “, каза Лавров, според публикация в официалния профил в “Туитър” на руската мисия при ООН. Той прояви определена тактичност, като не спомена Турция като член на НАТО, "извън региона".

„За разлика от много други външни играчи, Русия никога не се е опитвала да вземе страна и да прави залози в либийската игра. Винаги сме съдействали на всички политически сили в Либия, канихме ги в Москва по различно време и сега продължаваме да поддържаме контакти с тях “, каза Лавров. Инсинуациите са съвсем очевидни. Москва си сътрудничи с Хафтар, който в очите на Анкара е "полеви командир на екстремисти".

„Съседите на Либия, включително Алжир, Тунис, Египет, трябва да играят по-важна роля, тъй като става дума за стабилизиране на ситуацията в страната, която е техният непосредствен съсед. Сигурността на Алжир и други съседи на Либия е пряко зависима от това колко успешно се решават проблемите “, каза Лавров.

По същество Русия успя не само да узакони участието на Египет в либийската игра, но и да постигне успех в привличането на Турция към дипломатическо уреждане. Така в момента турско-египетската война изглежда предотвратена. В тази връзка обясненията, издадени от “Ройтерс” след съвместното турско-руско изявление, са малко повече от опит за спасяване на реномето: „За да бъде примирието устойчиво, силите на Хафтар трябва да напуснат Сирт и “Ар Юфра“, коментира журналистът от агенцията Стивън Калин, сочейки исканията на Ердоган.

Всеки, който вярва в либийската политика на турския президент, който сега е сдържан от Русия, може да разчита само на непоследователността на Ердоган. Нищо не е постоянно за него. Следователно, въпреки че в момента е предотвратена война, която би могла да започне поради някакви негови грешки, никой не може да знае какво ще донесе близкото бъдеще. Рискът от мащабна война в Либия не може да се счита за напълно премахнат.

Превод: В. Сергеев