/Поглед.инфо/ Повечето жители на Иран предпочитат да карат собствени автомобили или мотоциклети, чието количество в комбинация с нискокачествен бензин създава сериозни екологични проблеми в градовете. Това е особено забележимо в Техеран, където планините около столицата често не се виждат поради смог, а индексът на замърсяване на въздуха понякога достига критичното ниво от 150 единици. Когато нивото на замърсяване на въздуха надхвърли приемливите стандарти, държавата налага ограничения за преминаването на автомобили в града. Например, в някои дни по улиците на Техеран е позволено само превозни средства с четни номера, а в други с нечетни номера.

Средно в Иран на всеки хиляда души има около 200 автомобила. Изглежда, че това е доста малко, но като се има предвид, че около половината от населението на страната се състои от ученици и студенти, на които им е твърде рано да шофират, можем да заключим, че почти всеки възрастен иранец има собствена кола. Но и в този смисъл Иран в много отношения се различава от другите страни.

Почти всички чужденци, пристигнали за първи път в Иран, са изненадани, че дори заможните иранци, живеещи в престижни райони, в повечето случаи се придвижват с евтини и не много нови, от руска гледна точка, модели автомобили. Например на паркинга на банкетната зала в хотел Espinas, където се провеждат пищни и скъпи сватби, се намират главно автомобили на от демократични европейски и азиатски марки и продукцията на местната автомобилна индустрия, докато наистина луксозните и престижни автомобили ще бъдат изненадващо малко, а за това има редица причини.

Докато данъкът върху покупката на чуждестранни автомобили е 2%, а на вътрешните - само 1%, данъкът върху вноса на автомобили от чужбина надвишава цената им и достига 110%. Освен "Хюндай", "Киа", "Рено" и "Пежо", в Иран не се срещат официални сервизни центрове на други марки, което означава, че собствениците на други автомобили могат да посещават само частни сервизи, които не гарантират наличието на необходимите резервни части, нито изпълнение на работата навреме. Между другото, „Пежо“ преди това се произвеждаше в Иран, в завода Iran Khodro, но след 2018 г., когато САЩ приеха особено тежки санкции срещу Иран, производството спря.

В тази връзка повечето от автомобилите по иранските пътища са местни марки и това не е изненадващо, защото доходите от автомобилната индустрия днес са около 10% от БВП на страната. Най-често срещаният вътрешен автомобил в Иран е Samand, произведен от най-старата и най-голяма компания в страната Iran Khodro. Друг ирански автомобилен гигант, Saipa, не изостава от своя конкурент по отношение на производството.

От чуждестранните производители единствените, които разширяват присъствието си на местния пазар, са китайците. Напоследък по пътищата често можете да намерите например Cherry.

Що се отнася до цените, най-популярните и достъпни коли в Иран "Прайд" или "Саманд", понастоящем струват 56 милиона томана (4,4 хиляди долара). Цените за китайските автомобили започват от 150 милиона томана (12,5 хиляди долара), докато внесените тук "Хюндай", "Киа", "Рено" и "Пежо" започват от 350 милиона томана (30 хиляди долара) и по-високи.

Но нещата са напълно различни на остров Киш, в Персийския залив. Тъй като този южен курорт е свободна икономическа зона, колите, внесени на територията му, не се облагат с данък, съответно там могат да се намерят по-нови и по-скъпи коли. Но правилата по пътищата на този коралов остров са много по-строги, отколкото в останалата част на Иран.

За разлика от нас, иранците зареждат автомобилите си само с два вида бензин - "обикновен" и "супер": по 3 томана ($ 0,25) и по 3,5 (0,3 $) за литър, съответно. Във връзка с есенното покачване на цените на газа 3 пъти, когато протестиращите излязоха на улицата, все повече шофьори преминават на газ, защото той струва само 1 томан. И все по-често газово оборудване може да се намери в багажника на иранските автомобили. Iran Khodro дори отговори на новото търсене от страна на пестеливите автомобилисти и започна да произвежда автомобили Samand с газови двигатели.

Първоначално бензиностанциите в Иран принадлежаха на държавата, но много от тях бяха закупени от частни собственици. Струва си да се отбележи, че местните бензиностанции често надминават руските по качество на санитарните възли към тях. Дори по магистралите, свързващи провинциалните градове, те са оборудвани с безплатни тоалетни с течаща вода и постоянно подаван сапун.

В близост до бензиностанциите често се намира така наречената Сервизна зона с пълноценни модерни ресторанти и магазини. Например, обслужващата зона Mehr-o-Mah на магистралата, свързваща Техеран с религиозния център Кум, изглежда като модерен търговски център с много бутици, фудкорт* с обща зала, ресторант, кафене и дори собствена сладкарница, в която се пекат вкусни традиционни персийски сладкиши сохан. По правило всички зони за обслужване са частна собственост.

Всички трасета и пътища на Иран са изградени от държавата, по-голямата част от трасетата са платени (2-3 томана), а събраните средства отиват за поддръжката им и всички те съответстват напълно на международните стандарти.

Развитието на обществения транспорт е една от мерките за борба със замърсяването на въздуха и средство за икономии. Иранското метро изглежда много модерно, съчетавайки чистотата и свежестта на московското метро с елегантния дизайн, типичен за европейските градове. Както и във влаковете, иранските вагони на метрото са разделени по пол. Пътуването в метрото струва около 3 томана ($ 0,25). Метро има не само в Техеран, където е жизнено необходимо за тези, които не искат да закъснеят поради задръстванията, но и в големите градове: Машхад, Исфахан, Табриз и дори в Шираз.

Освен метрото, автобусите са алтернатива на частните автомобили, цената на пътуването в която е равна на 1,5 томана (0,125 долара). По правило мъжете заемат предната половина на салона, а жените - задната. А междуградските автобуси са най-достъпната и популярна опция за придвижване между градовете. Те са разделени на редовни и VIP, а цената на билетите варира от 20 томана ($ 1,6) до 60 (5 $) томана. Такива автобуси са оборудвани с екрани, като в самолетите, а на пътниците им се осигурява храна.

Безброй таксита пътуват по иранските улици, които са разделени на 3 вида. Жълтото работи на принципа на микробусите, качване на пътници в една посока. Но като кажете на шофьора вълшебната фраза "дар баст", което означава „затворена врата“, можете да се возите сами. Има такси, повикано по телефона и наречено "ажанс". По-рядко, отколкото в Русия, но също така се използват приложения, аналогични на Uber и Яндекс. Ако отидете в жълто такси със спътници, то така се оказва най-евтино. Ако сте сам, тогава жълтото такси е по-скъпо от автомобил, повикан по телефона или чрез приложението.

И наскоро руското такси „Максим“ навлезе на местния пазар, така че Иран и Русия се сближават не само на политическо ниво.

* фудкорт – няколко пункта на различни производители на фастфуд, разположени по периметъра на определена площ, а в центъра на тази площ има обща зала, където се обядва (бел. пр.)

Превод: М.Желязкова