/Поглед.инфо/ Миналата година “Голямото рестартиране” стана популярна тема в социалните мрежи и в интернет. Дори е трудно да се каже на кого принадлежи авторството на този термин. Но темата за „Голямото рестартиране“ е обсъждана не само от някои нестандартно настроени блогъри или политически радикали, но, както се оказва, много почтени хора от самия връх проявяват интерес към нея.

След световната финансова криза от 2007-2009г. много представители както на „дъното“, така и на „върха“ получиха усещането, че съществуващият модел на капитализъм е надживял своите ползи. Повечето представители на критичните „долни класи“ вярват, че единствено социализмът може да бъде алтернатива.

Но „горните класи“, критикувайки настоящия капитализъм, избягват да споменават социализма. Вместо това те говорят за някакъв „обновен“ капитализъм. Малко по-късно (около средата на изминалото десетилетие) те измислят по-специфичен термин: „Включващ капитализъм“. „Върховете“ обсъждат начините и средствата за реформиране на капитализма или „революция отгоре“. „Голямото рестартиране“ просто означава преход от традиционния капитализъм към някакъв нов социално-икономически модел.

Много традиционни представители на световния елит бяха доста предпазливи при „търсенето“ на нов модел, като си спомниха, че „най-доброто е враг на доброто“. Известният вестник "Ню Йорк Таймс" публикува статия през ноември 2020 г., в която се казва, че “Голямото рестартиране” е чиста теория на конспирацията. Тоест глупост и фантазия за хора с болен мозък.

Очевидно това беше реакция на онлайн конференцията, проведена в края на май 2020 г. с участието на такива уважавани хора като Клаус Шваб и принц Чарлз, които вестникът записа като „конспиратори“. Първият е основателят и постоянен лидер на Световния икономически форум, същият, който организира срещи на високо равнище в Давос в началото на всяка година, събирайки най-богатите и влиятелни хора в света.

Вторият е член на английското кралско семейство, син на английската кралица. И така, тези изтъкнати господа се скараха за настоящия капитализъм и говориха за необходимостта от неговото реформиране. Нещо повече, те на висок глас произнесоха фразата “Голямото рестартиране” и казаха, че то трябва да започне точно тази година. За щастие това се улеснява от избухването на пандемията с КОВИД-19, чрез която могат да се оправдаят особено демократични решения и непопулярни действия. Видите ли, борбата срещу вируса изисква жертви! Оказва се, че ВИП-персоните на отдалечената конференция са заговорници, които “Ню Йорк Таймс” е разкрил.

Наблюдателите очакваха следващите стъпки от инициаторите и участниците в споменатата конференция. И не трябваше да чакат дълго. През юли излезе книгата “КОВИД-19: Голямото рестартиране“, написана от същия професор Клаус Шваб. Вече не оставяше съмнение, че неговият автор е революционер, решил да сложи край на стария капитализъм. Освен това, както може да се разбере дори от заглавието на книгата, началото на революцията е определено да съвпадне с пандемията на коронавируса.

Че е революционер, някои подозираха и преди. В предишните си речи и статии професорът изрично заяви, че стремежът към печалба като основна цел на компанията е анахронизъм, това преследване лишава човечеството от бъдеще. Направо в духа на „Манифеста на комунистическата партия” на Маркс и Енгелс. Как може цялото прогресивно човечество да не бъде трогнато и възмутено от консервативните привърженици на старата система!

Вярно или не, професорът казва днес, че преди половин век е създал СИФ, за да го използва за борба със стария капитализъм и изграждане на нов. Оказва се, че дори преди половин век (според Шваб) той вече е измислил името на новата социална система - „включващ капитализъм“, или „капитализъм на всички заинтересовани страни“. Основата за този нов капитализъм трябва да бъде заинтересованите страни.

Що е то? Това са тези, които в традиционния капитализъм се наричат акционери. Повечето съвременни капиталистически предприятия имат акционерна форма, акционерите се интересуват само от максимизиране на печалбите. Нищо друго не ги интересува. Шваб обръща внимание, че след дейността на такива акционерни дружества трева не никне. Той намеква, че капиталистическите акционери не се интересуват от опазването на природните ресурси и околната среда.

Те се интересуват само от моментните печалби, докато интересите на бъдещите поколения не се вземат предвид. А настоящите интереси на компанията не са от интерес за капиталистическите акционери. Такъв неистов капитализъм в крайна сметка създава заплахи за съществуването на човечеството като такова. Алчните капиталисти ще загинат заедно с цялото човечество!

Какво да се прави? Професорът отговаря: капиталистическите акционерни дружества превръщат всички заинтересовани страни в компании. Тези компании трябва да бъдат социално отговорни, чужди на тесните корпоративни интереси. Те трябва да отчитат интересите, от една страна, на доставчици и изпълнители; от друга страна, на клиенти и купувачи; от третата страна - на собствените си служители. Също така би било хубаво да се имат предвид и бъдещите поколения. И в този списък на заинтересованите страни акционерите с желанието си да получат дивиденти са някъде в края.

Много по-красиви думи бяха казани от професора за „доверието на страните” към необходимостта от разработване на универсални насоки (методи) за хармонизиране на интересите на страните, за прехода към по-дългосрочно поставяне на цели в дейността на фирмите, за „устойчиво развитие“ без кризи и т.н.

Някой сериозно повярва на всички тези професорски изследвания и обещанието му: „това поколение ще живее във включващ капитализъм“. Някой, както отбелязах по-горе, беше възмутен от посегателството върху традиционния капитализъм и нарече Клаус Шваб „създател на проблеми“ и „революционер“. Някой (а има много от тях) възприема идеите на професора като фантазии и утопии и не ги смята за нещо, заслужаващо внимание.

Но има и друга гледна точка, към която лично се придържам: всички тези професорски глупости действат като един вид „димна завеса“, прикриваща истинските цели и планове на световния елит. Ако правилно разберем езотеричния език на професор Шваб и преведем коварните му думи на руски, тогава ще видим съвсем различна картина.

Голямото рестартиране е специфичен проект, целящ да изпълни препоръките и идеите, които се възпитават от световния елит в продължение на много десетилетия и дори векове. Няма да потапям читателя във вековете на предисторията, но ще взема по-близка отправна точка.

Например, 1928 г., когато излиза книгата “Открития заговор” на известния английски писател Хърбърт Уелс. Той не е просто писател, а принадлежеше към британския (дори по-широко: англосаксонски) елит. Известно време той е активен член на Фабианското общество (умерени социалисти). Но по-късно го напуска, защото е по-радикален по отношение на преструктурирането на британския капитализъм и на целия свят.

В книгата се отделя особено внимание на описването на недостатъците на капитализма, съществували по това време, че той „програмира“ сериозна световна криза и дори катастрофа. Авторът предсказва правилно: през 1929 г. започва световната икономическа рецесия, която след това се превръща в световна икономическа депресия. И през 1939 г. започва Втората световна война.

Хърбърт Уелс призова световния елит - най-съвестните капиталисти и интелектуалци - с призив да започнат да възстановяват света на нови принципи.

Планът включва забавяне на демографския растеж и дори намаляване на населението, укрепване на позициите на най-големите корпорации в световната икономика (като същевременно ограничава малкия и среден бизнес), замяна на традиционните религии с една световна религия, отказ (за предпочитане доброволен, но ако е необходимо, след това по принуда) от национален суверенитет, изграждане на световна държава, създаване на световно правителство, което ще управлява тази държава.

Световното правителство ще бъде ръководено от дуумвират на най-богатите хора на планетата и „най-напредналите“ интелектуалци (към които Уелс вероятно се класира).  Уелс не храни илюзии, че този план ще предизвика съпротива от страна на някои от "безотговорните" политици и държавници, както и сред обикновеното население.

„Неосъзналите се“ политици могат да бъдат неутрализирани, като им обещаят „топло място“ в бъдещото правителство, а обикновените хора трябва бързо да бъдат „превъзпитани“, отблъснати от християнските и други религиозни „предразсъдъци“ и ако е необходимо, трябва да се използва сила. Няма да преразказвам подробно тази книга. Ще отбележа само, че повечето от нашите съграждани дори не бяха наясно със съществуването на „Открития заговор“, тъй като произведението не е преведено на руски език. Успях да уредя нейния превод и преди месец тя най-накрая видя бял свят в Русия. Написах доста обширния ѝ предговор.

Можете също така да си припомните поредица от антиутопични романи, които описват „идеалното“ (от гледна точка на световния елит на нашето време) общество: „Ние“ на Евгений Замятин (1920), „Прекрасният нов свят“ на Олдъс Хъксли (1932), “1984” на Джордж Оруел (1948), “451 градуса по Фаренхайт" на Рей Бредбъри (1953) и други.

Разбира се, в повечето от тези антиутопии виждаме картините на готовия „Прекрасен нов свят“. Докато се говори доста пестеливо за това как човечеството е успяло да бъде привлечено в този „нов свят“ (т.е. как е извършено „Голямото рестартиране”). Голяма част от описаното в гореспоменатите романи вече не е утопия, а днешна реалност. Отчасти поради своята проницателност, отчасти заради „просветеността си“, писателите предсказвт съвсем точно картината на бъдещето.

Можете също така да си спомните романа на Айн Ранд (с истинско име Алис Розенбаум) “Атлас изправи рамене” (1957). В Америка, където тази книга е публикувана за първи път, тя се нарича „библията на капитализма“. Но се говори и за „Голямото рестартиране”.

Капитаните на бизнеса, изобразени в романа, са представени като “титани”, на чиито плещи почива цялата цивилизация. От висотата на позицията си те гледат на обикновените хора като на „подчовеци“, които „титаните“ смятат за „мързеливи“, „консуматори“ и дори „паразити“. Титаните решават да сложат край на „грешния“ ред и да свалят „паразитите“ от раменете си. Романът описва драматичните събития от „прочистването на жизненото пространство“ от индустрията, инфраструктурата, хората. Виждаме още една версия на Голямото рестартиране

Виждаме и алгоритмите на плана за изграждане на „прекрасния нов свят“ в докладите на Римския клуб, създаден през 1968 г. от един от най-влиятелните представители на световния елит Дейвид Рокфелер. В продължение на половин век тази елитна международна организация, обединяваща „най-напредналите“ интелектуалци в света, изпълнява социалните поръчки на споменатия милиардер. Продуктът, който създават, се нарича Отчети. Те ни помагат да разберем плана за страховитото рестартиране. Ще очертая най-важните моменти.

Първо, ограничаване на демографския растеж и след това намаляване на населението на планетата („оптимум“ от един милиард души).

На второ място, деиндустриализация на икономиката (под прикритието на лозунга на прехода към „постиндустриално общество“).

Трето, „цифровизацията“ на всички аспекти на човешкия живот и обществото (преведено на разбираем език: изграждане на „цифров концентрационен лагер“, където ще бъде настанен останалият милиард от жителите на света).

Четвърто, ерозията на суверенитета и отслабването на националните държави (за което се използват идеологиите на либерализма и глобализма).

Пето, създаването на единна световна държава върху развалините на националните държави, която ще се управлява от единно световно правителство.

Световният елит в продължение на много следвоенни десетилетия опитва кога да започне „революцията отгоре“. Не всичко беше готово. По-специално беше необходимо да поставите фигурите си на световната шахматна дъска. Започвайки от "царете" (държавни глави с титли "крал", "кралица", "президент", "министър-председател", "канцлер" и други) и завършвайки с "пионките".

Освен това до 2020 г. върху планетата беше хвърлена гъста дигитална мрежа под формата на Интернет и всякакви „услуги“ на технологичните корпорации от Силициевата долина. Сега е възможно денонощно да се промиват мозъците на милиарди жители на света. От една страна, за подхранване на страха от пандемията с КОВИД-19 (известно е, че заплашените хора са много лесни за контрол). От друга страна, обещавайки им „светло бъдеще“.

Връщайки се към „Голямото рестартиране“ на Клаус Шваб, бих искал да отбележа, че в плана, който той обяви за прехода към „Прекрасния нов свят“, няма почти нищо ново. Новото е, че изпълнението на плана през 2020 г. вече е започнало, а „димната завеса“, покриваща истинските цели на „революционерите“, се предполага, че е „борбата срещу пандемията“.

Клаус Шваб нарече всичко със собствените си имена, признавайки, че КОВИД-19 няма нищо общо с настоящите действия на властите: „Светът вече няма да бъде същият, капитализмът ще приеме друга форма и никога няма да се върнем към нормалния живот“.

Хората са приканени доброволно и бързо да заемат място в електронен концентрационен лагер, където, както им обясняват властите, ще бъде по-безопасно. Нека не напускат концентрационния лагер. Мнозина обаче в паника се сблъскват с концентрационния лагер, нямат време да прочетат надписа на портите му: „Остави надежда, всеки, който влиза тук“. Твърди се, че такъв надпис се развява над входа на германския концлагер Маутхаузен.

А самите думи са от последната фраза на текста над портите на ада в “Божествената комедия” на Данте Алигиери. Едва ли подобно трайно заключване може да се нарече нова форма на капитализъм, както предполага професор Клаус Шваб. Това е нов вид робска система. Предлагам да го наречем „затворническо робство“.

Послепис. Елитът обаче не е толкова наивен, вярвайки, че всеки доброволно и радостно ще влезе в концентрационния лагер. Ще трябва да използва сила. Клаус Шваб казва за това в своята книга: „Проблемът с десинхронизацията между двете групи (1% от вземащите решения и над 98% от останалата част от човечеството), чийто хоризонт е много различен, е остър и няма да е лесно да се справим с него в контекста на пандемията. Бързината на шока и дълбочината на нанесената болка са несравними с политическата страна на въпроса. "

„Светът вече няма да е същият, капитализмът ще приеме различна форма, ще имаме изцяло нови видове собственост, освен частна и държавна. Най-големите мултинационални компании ще поемат по-голяма социална отговорност, ще участват по-активно в обществения живот и ще отговарят за общото благо. "

"Пандемията ни дава този шанс: това е тесен прозорец на възможности за мислене, решения и рестартиране на нашия свят."

Превод: В. Сергеев