/Поглед.инфо/ На базата на размисли върху една от страните на структурата на съвременното общество се родиха няколко мисли, които бързам да споделя с уважаваната общност. За целта ще въведа свое собствено определение за капитал за тази статия, моля, не се занимавайте с академични определения.
Капиталът е условна ценност, призната от мнозинството от членовете на обществото, която може да бъде отчуждена от всеки член на обществото и присвоена от всеки от членовете му (включително в резултат на доброволен обмен) с (мълчаливото) съгласие на останалите членове на обществото. Самовъзпроизвеждането и концентрацията са едно от важните външни свойства на капитала.
Основната теза е, че само съгласието на по-голямата част от членовете на обществото прави всяка определена стойност капитал. Съгласието на обществото, както и на създадените от обществото институции за контрол, счетоводство и обезпечаване на правата на собственост, позволяват отчуждаване, присвояване, запазване във времето, оборота и концентрацията на капитала, тоест те правят от капитала Капитал.
Ще разширя последната мисъл. При липса или отказ на институциите, когато няма контрол, счетоводство и механизми за обезпечаване на собствеността, съществува заплаха за капитала. Като се има предвид, че златото (първият капитал), като материален физически актив, може просто да бъде отнето, еволюционно, в началото безопасността на капитала се осигурява със сила и въоръжени средства, а бандитизмът тогава е добър начин за първоначално натрупване. С развитието на обществото започват да се появяват институции, които да гарантират правата на собственост, гарантирани от обществото и в определен момент държавата поема пълната отговорност за счетоводството и осигуряването на правата на собственост чрез своя репресивен апарат. През вековете е преминал интересен принцип - разходите за поддържане на който и да е апарат са разпределени между всички (членовете на обществото), а ползите са предимно за богатите (собствениците на капитал). Днес транснационалните корпорации използват същите принципи. Разходите за образование и медицина се поемат от държавите, а най-добрите умове - от транснационалните корпорации. Това е вид дихотомия, между другото: няма да има репресивен държавен апарат, няма да има капитализъм, който в сегашния си етап поглъща държавата. Трябва ясно да осъзнаем, че капиталът не се защитава. Днес се води борба за транзит на институциите за отчитане и осигуряване на собствеността върху капитала от националните нива към наднационалните. Процесът не е завършен, но контурите на транснационалното счетоводно отчитане вече са видими. Напълно възможно е липсата на яснота при осигуряване на правата на собственост на наднационално ниво да принуди процеса на разрушаване на националните държави да се забави, както виждаме в Тръмп и разговорите за регионализация.
Капиталът еволюира от монетно злато, чрез разписки, до пари в брой и по-нататък до пари в безкасово състояние, които сега практически не се различават от електронните пари. Говори се за това, както и за това, че пазарите са приключили, край с капитализма, който е достигнал последния си стадий.
Нека се опитаме да намерим аргументи срещу. Първо, капитализмът живее и се развива чрез кризи и те могат да бъдат лансирани безкрайно много пъти. Така модерната операция „корона“, сред чиито цели са трансформацията и прехода към цифрова икономика, решава същите задачи като финансовите кризи преди нея - до нула активи (в периферията), свободни пазари (унищожаване и разрушаване), рестартиране на инвестиционния цикъл (цикъл доене). Това е един момент, който се прилага и то успешно.
Втората точка може да се намери, ако използваме определението за капитал като общопризната стойност, способна на концентрация. След това се подчертават някои други категории, които обществото признава като ценност и които са съсредоточени в нечии ръце с наше съгласие.
Лична информация. Вече се използват. Концентрират се на едно място. Процесът на концентрация не е приключил. Уловени са нови слоеве, включени са нови групи от населението.
Информация. Или полезна информация. Ние сме лишени от възможността да получаваме безплатна информация. По два начина: а) много е, б) противоречива е. Информация от всякакъв вид, от научна, техническа и завършваща до публична и развлекателна. Въпросът е как да превърнем информацията в чист капитал, който може да бъде отчужден, обменен, взет под внимание, натрупан, концентриран. Работи се по това. Мисля, че ще се появят агрегатори, те ще се разширят, монополизират, ще заемат нови ниши. Ще бъдат създадени протоколи за проверка на информацията (със съгласието на обществеността) и само информация, която преминава през „общопризнатите“ (от кого?) филтри ще бъде от полза. Моля ви да не бъркате стойността на информацията, която дори сега има известна стойност и способността на информацията да бъде капитал.
Човек може да спекулира какво друго е толкова често срещана ценност, върху която човек би могъл да играе и да се възползва от нея.
Мисля, че следваща ще бъде Свободата (включително на движение). За момента ние признаваме Свободата като безусловна лична ценност, но не сме готови да я отчуждаваме. Вече се предприемат много стъпки това да се случи рано или късно. Например, веднага щом осъзнаем необходимостта да ограничим движението на някого (във връзка с терористични атаки, например или епидемия) и възможността да предоставим правото на свобода на някого или да я отнемем, възстановим, заменим за нещо (например, за сертификати за ваксинация) от трети страни , а също и да научим как да водим всичкото това счетоводство, веднага стигаме до възможността за капитализиране на ограниченията на свободата.
Какво липсваше за цялостното развитие на новите непарични форми на капитал? Контрол и счетоводство. Съвременните информационни възможности позволяват да се водят такива записи, да се формализират непаричните форми на капитала - тоест да се капитализират, да се отчуждават на трети страни, да се обменят, възпроизвеждат, концентрират, инвестират и т.н., в пълен цикъл.
Навлизаме в ера на дивия капитализъм и примитивното натрупване на непарични форми на капитал. Обществото трябва да премине сериозно изпитание. Трябва да се разбере, че всичко това може да се случи само със съгласието или несъгласието на мнозинството от членовете на това общество.
И мнозина тук се лигавят от колективната собственост и възраждането на социализма, колективизма. Забравете. Капитализмът не може да бъде спрян. Простите примери показват, че това няма да завърши с края на физическия пазар. Формите ще се променят, собствениците на капитала ще се променят. Очевидно капитализмът няма да умре, докато хората, използвайки егоистични съображения относно някаква полезност на отчуждението (тъй като всеки лично ще има възможността да се подгрее малко при присвояване), ще разпознаят самата възможност за награждаване на някаква лична или социална категория със стойност, която може да бъде отчуждена или възложена. Бих се осмелил да предположа, че капитализмът под една или друга форма като възможност за отчуждаване, размяна, присвояване и концентриране на стойност няма да приключи, докато има егоисти, тоест никога на този свят.
Позволете ми да ви дам един краен пример. Готови сме да търгуваме със своето време, много са готови да търгуват със здравето си, като получават повече от опасните индустрии. Някой през целия си живот, биейки се например в частни военни компании. Като цяло, в обществото днес това се счита за нормално и големите капитали се трупат за това. Вече са на ръба тези, които са готови да търгуват с чуждия живот. Отвъд - Животът на нашите родители и деца. Сега сме изтласкани през всички прозорци с новите идеи, като канибализъм, който може да се разглежда като разширяване на пазарите. В крайна сметка тогава ще бъде възможно официално капитализиране на трафика на хора и органи. (Например, човек сам е взел решение, наистина ли е редно да го осъдим, че е искал да остане инвалид и да живее в лайна. Между другото, обществото ще получи предложение да се грижи за тях по старата схема). Приемането от мнозинството ще създаде нова приемлива стойност, въвеждането на счетоводство и контрол от обществото за добри цели, разбира се, не можем да позволим нелицензирани "черни пазари" да бъдат активни) ще се създаде капитал, капиталът ще започне да се обръща, концентрира, възпроизвежда.
Битката за границите на позволеното днес е битка за нови пазари с нов, непаричен капитал. И фронтът на тази битка се провежда във всеки от нас.
Превод: В. Сергеев