/Поглед.инфо/ Излизането на Китай в позицията на първата икономика в света може да се случи през следващите години: това са коментарите на експертите към дискусията относно по-нататъшното развитие на страната.

Известно е, че Китай вече е първи, но само според едната от двете системи за отчитане – по паритета на покупателната способност на валутите. Според другата - по-често срещана система, изчислена по номинал, тя е втора. Но, очевидно, не за дълго.

В четвъртък приключи пленумът на Централния комитет на Комунистическата партия на Китай, който обсъди параметрите на следващия петгодишен план, плюс основните насоки за още десет години след него.

Но много чисто статистически разговори за тези насоки преминаха в кулоарите на пленума под формата на коментари в медиите по обсъжданите документи. Факт е, че в продължение на три или четири години страната започна да изоставя твърде строгите и подробни цифрови разчети, планове и задачи. Тоест, те започнаха да говорят не за количествен, а за качествен растеж.

Всъщност това вече се превръща в глобална тенденция. Така че в хода на продължаващата подготовка за срещата на върха на АТЕС в Малайзия се обсъжда идеята: време е да се измести БВП като ключов показател за развитие. Защото често се случва, че има висок БВП, но няма щастие: време е да помислим за смисъла на икономиката, а не за нейния растеж просто заради цифрите.

Между другото, този път в Китай плана за петилетката беше обсъждан много широко, дълго време, в национален мащаб, както и с участието на най-висшите ръководители на държавата. Само на уебсайта на централния вестник „Женмин Жибао“ има около 1,1 милиона предложения и становища. И се оказа, че хората предимно говорят не за числени показатели, а за значително по-човешки неща.

И тъй като скоро сухата статистика ще отпадне, нека я разгледаме, докато я има във връзка със ситуацията в Китай преди началото на 14-ия петгодишен план (2021-2025). В тази държава например, те до днес биха могли да отчетат постигането на обявената някога цел да удвоят същия БВП за едно десетилетие - в сравнение с 2010 г.

Не им достигна съвсем малко: това изискваше ръст на китайската икономика с 5,5% тази година. Ръст ще има, но ще бъде два или три процента (цифрата, отново, не е много официална).

Но тези два или три процента означават, че сме изправени пред единствената голяма икономика в света, която няма да се свие тази година. Осъзнавайки последиците от антиепидемичните ограничения, Китай започна да увеличава темповете на възстановяване и растеж. Добавете към това отличната работа на медицината. Всичко това взето заедно е пример за тези, по-скоро качествени, а не количествени показатели за развитие.

Още за качеството: на пленума в Пекин се изказваше загриженост преди всичко, че сега е започнал живот при откровен и тотален натиск от страна на САЩ, с цел да се предотврати възможността китайската икономика да достигне нови висоти, а най-добре - ако може, направо да се срути.

Затова се говореше много за вече възникващото технологично лидерство. Очевидно през следващите години могат да се очакват засилени усилия в областта на, първо, производството на собствени полупроводници от трето поколение. Сега САЩ натискат Китай за полупроводниците от второ поколение (преди това те най-често просто се внасяха от Америка).

И второ, плановете, записани в документите на петгодишния план, включват 5G технологии, квантови изчислителни схеми, самодвижещи се превозни средства, базирани на нови видове енергия, биотехнологии (особено в медицината) и много други.

Общата идея е, че ако напливът на американски технологии спре напълно и моментално, тогава не просто нищо лошо да не се случи с Китай - но той да може и сам да става все по-добър.

Държавата може да бъде разрушена, ако е фатално зависима от износа и вноса. Това обаче можеше да работи за Китай преди десет, или по-скоро 20 години. Сега той вече зависи преди всичко от вътрешния пазар, тоест от това колко богато е собственото му население. И тук отново цифри от пленума: страната генерира БВП от 15 трилиона долара годишно (2019), което означава среден доход на човек над десет хиляди долара годишно. Благодарение на това до 57% от растежа - само растежа - на икономиката се генерира от вътрешното търсене.

Що се отнася до външните пазари, има, наред с другите и история, свързана с позициите на Китай в мюсюлманския свят. Говорим за Синдзян с частично мюсюлманското му население. Ако нямате късмет и живеете някъде в САЩ или Европа, тогава вероятно сте чели, че Синцзян е регион, в който мюсюлманите - уйгури седят в концентрационни лагери, жените са стерилизирани принудително и т.н. - като цяло ужасно място - и продуктите, произведени там, е необходимо да се бойкотират.

Но сега се оказва, че именно Синцзян е успял да се превърне във витрината на развитието на цял Китай (да замести вече развитите югоизточни крайбрежни провинции). Средно регионът има ръст от 8,3% годишно за целия период на съществуването на КНР (от 1949 г.), но това е средно.

Повечето от растежа е реализиран през последните няколко години (поради което регионът на Запад е определен за „концентрационен лагер“). Тук годишните темпове вече могат да достигат и 40-46 процента (говорим за ръста на вътрешния туризъм през 2018 г. и първата половина на 2019 г .; милиони пътуват през 21 местни летища и по суша до региона).

Друго предимство: Синцзян е лидер в страната по отношение на механизацията на селското стопанство, производството на памук и така нататък. Но тероризмът, който разтърси провинцията (и останалата част от Китай) преди няколко години, вече е забравен. Синцзян се превърна в пример за това как страни като Афганистан или Чад с тяхната изостаналост и терор могат да бъдат извадени от задънената улица.

Което всъщност направи Пекин.

Има, разбира се, и цяла поредица от дреболии, които е трудно да се опишат в цифри. Например неистовите темпове на растеж на филмовата индустрия (също известна като „фабрика на мечтите“ и прочие друго щастие).

Китайският Холивуд, разположен в провинция Джъдзян, се нарича Хенгдиан. След кратко пролетно прекъсване, там без отдих се трудят всички налични коне (и всички ризници и мечове са задействани), студията за телевизионни сериали и други филми са ангажирани за седмици напред. Това, разбира се, е и продукт за износ - гледа се навсякъде по света, където живеят китайците. Но на първо място продукцията е за „своите“.

И накрая, любовта на китайците към "маркови" (т.е. чуждестранни) модни продукти е почти останала в миналото; сега до 80 процента от предпочитаните марки в продажба са местни. Особено популярна е местната козметика.

Защото изпреварването на Съединените щати или устояването на натиска им е важно нещо, но за красотата също не трябва да се забравя.

Превод: ЕС