/Поглед.инфо/ Ху Дзинтао формулира ясна и проста формула за идеологията на ККП. Централна задача на партията е икономическото строителство. Към нея граничат две "фундаментални точки", без които икономическото развитие ще е напразно. Първата точка са четирите основни принципа на Дън: принципът за следване по пътя на социализма (т.е. преходът към капитализъм е забранен), принципът на народнодемократичната диктатура (т.е. промяната на структурата на публичната власт е забранена), принципът на ръководството на Китайската комунистическа партия (т.е. подкопаването на монопола на диктатурата на ККП е забранено), принципа на придържане към марксизма-ленинизма и идеите на Мао Дзедун (т.е. драстичните промени в идеологията са забранени).

Вторият момент е политиката на реформи и отваряне (т.е. многоструктурирана икономика и участие в глобализацията). Днес всеки китайски комунист познава преди всичко не теорията и практиката на Маркс, Енгелс, Ленин, Сталин, Мао и т.н., а именно тази формула. В същото време, за да осигури идеологическата хегемония на собствената си линия, малко по-късно Ху обявява предложената от него концепция за „научно развитие“ за концентриран израз на китайския марксизъм:

„Научната концепция за развитие в резултат на съчетаването на марксизма с реалностите на съвременен Китай и особеностите на епохата е концентриран израз на марксистките идеологически и методологически принципи по този въпрос. След като даде нов научен отговор на такива важни въпроси като: какво развитие е необходимо в новата ситуация и как да го приложим, тя издигна на ново ниво нашето разбиране за законите на социализма с китайски характеристики, отвори нови хоризонти в развитието на марксизма в съвременен Китай.

Научната концепция за развитие е последното постижение на теоретичната система на социализма с китайски характеристики, квинтесенцията на колективната интелигентност на китайската комунистическа партия, мощно идеологическо оръжие за ръководство на цялата партийна и държавна работа. Заедно с марксизма-ленинизма, идеите на Мао Цзедун, теорията на Дън Сяопин и важните идеи за тройното представителство, той принадлежи към сферата на ръководните идеи, към които партията трябва постоянно да се придържа."

Обръщайки се към икономическите данни, трябва да се отбележи, че един от ключовите елементи на производителните сили, на които КПК разчита както при Ху, така и по-късно при Си, е мащабното изграждане на инфраструктура: магистрали, мостове, пристанища, летища и повече от всичко - железопътната мрежа, включително високоскоростната.

През 1978 г. Китай произвежда 62 милиона тона цимент и 32 милиона тона стомана, а през 2010 г. - съответно 1880 милиона тона и 800 милиона тона. Китайците не без основание смятаха, че няма по-добра инвестиция в голяма по размери страна от логистиката. През 2004 г. е одобрен план за изграждане на железопътна мрежа, чиято средна скорост трябва да бъде най-малко 200 км/ч.

Китайците закупиха оборудване и технологии от французи (Alstom), японци (Kawasaki) и германци (Simens), но след няколко години усвоиха самостоятелното производство на същото ниво, а днес ги изтласкват на световния пазар на железопътни локомотиви.

През 2020 г. Китай има най-дългата високоскоростна железопътна мрежа, надминавайки всички други страни в света взети заедно. КПК се опита да събере пари за строителството им, като корпоративизира железниците, но при това запази контролния пакет от акциите за държавата. Въпреки това, в първите години железниците работеха на загуба и основните капиталови инвестиции паднаха върху държавните банки на Китай.

Създавайки колосална мрежа от транспортни артерии - 145 хил. км, включително 40 хил. км високоскоростни - КПК формира мощен двигател на икономическия растеж. Например: общата дължина на железопътната мрежа на САЩ е 260 хиляди км (360 км високоскоростни пътища), в СССР е 290 хиляди км, днес Руската федерация има 85 хиляди км (650 км високоскоростни пътища ), Индия има 67 хиляди км (няма високоскоростни).

В доклада си Си Дзинпин рязко отхвърли помирението и прагматизма, опитвайки се да мисли по-скоро от гледна точка на икономическото развитие, отколкото социалната борба, като по този начин хвърли един вид камък в градината на онези, които продължават да възприемат идеологията в духа на Дзян Дзъмин:

„Необходима е голяма борба, за да се сбъдне една голяма мечта. Обществото напредва, когато има движение на противоречия, има противоречия – това означава, че има борба. Като обединява и ръководи китайския народ, партията трябва ефективно да отговори на суровите предизвикателства, да се изправи срещу големи рискове, да преодолява сериозни препятствия и да разреши най-трудните противоречия.

Необходимо е да се води голяма борба, характеризираща се с много нови исторически особености. Всички идеи и поведение по отношение на стремежа към удоволствие, инерция и небрежност, както и желанието да се избягват противоречията са погрешни. Партията трябва по-съзнателно да защитава партийното ръководство и социалистическата система на Китай, решително да се противопоставя на всякакви изявления и действия, които отслабват, изкривяват и отричат партийното ръководство и социалистическата система на Китай.

Така идеологията на КПК започна да се връща към основния поток на господството на концепцията за класова борба, само че ролята на класови врагове не се играе от буржоазията, а от хора (и държави), които пречат на пълното задоволяване на " постоянно нарастващите нужди на хората от прекрасен живот", допринасящи преди всичко за "неравномерността и незавършеното развитие" на Китай.

Всъщност основната „иновация“ в идеологията на Си Дзинпин и по същество връщане към сталинизма и маоизма е прокламирането на ултрапартийния принцип. „Партията ръководи всичко” – това е лозунгът на председателя Си от доклада на ЦК до XIX конгрес на КПК, който намеква, че от него не бива да се очаква либерализация на пазара.

През октомври 2021 г. „Женмин Жибао“ публикува сензационна статия „Всеки в Китай може да почувства, че се случва дълбока трансформация!“, която отразява линията на президента Си Дзинпин. Дълга традиция в политическата кухня на ККП е да се предава позицията на ръководството чрез статии на малко известни автори.

Статията съдържа такива носталгични за нас фрази: „не“ на разлагането на артистичния елит“, „наказание за самонадеяните натъпкани портфейли“, „не само представителите на бохемата получиха заслуженото, но и самонадеяните предприемачи“, „голямо завръщане към социализма“, „ връщането на червения цвят измива полепналата мръсотия“, „петата колона вътре в Китай все повече провокира опити за извършване на цветна революция в страната“ и т.н. Политическото обобщение на материала е следното:

„Китай претърпява големи промени в икономическата, финансовата, културната и политическата област. Страната е в процес на дълбока трансформация. Това е връщане от прекомерния ентусиазъм за ефективността на капитала към интересите на широките маси. Това е трансформация на модела, основан на капитала, към модел, ориентиран към хората. Така че имаме работа с политическа трансформация. И отново хората са начело на тази нова тенденция и онези, които се опитват да се намесят в тези промени, насочени към добруването на хората, ще бъдат изхвърлени настрана от самия ход на историята.

Тази дълбока промяна също е завръщане - велико завръщане към оригиналните принципи на Китайската комунистическа партия. Връщане към модела, ориентиран към хората, към самата същност на социализма... Ако продължим да разчитаме на големите капиталисти като основна сила в борбата срещу империализма и хегемонията, ако продължим да си сътрудничим с американската индустрия за „масово забавление“, нашите младежи ще загубят своята силна и смела енергия.

И тогава ние ще претърпим същия крах като Съветския съюз, дори преди да бъдем подложени на истинска атака, позволяваща на нашата страна да рухне, враговете ни да ограбят богатствата на Китай, а нашият народ да се окаже в голяма беда. По този начин дълбоките трансформации, които се извършват в момента в Китай, са насочени към отговор на бруталните и свирепи атаки, които Съединените щати извършват срещу Китай.

Линията на Си Дзинпин недвусмислено започва със „затягане на гайките“ в духа на Дън Сяопин, с насилствено потискане на тенденциите, които процъфтяват през 90-те години. Сега нещата продължават по-нататък към възстановяване на маоизма.

Най-интересният момент в резолюцията е оценката на Културната революция. И така, там пише:

„За съжаление, правилният курс, формиран на 8-ия партиен конгрес, не беше напълно завършен, бяха допуснати грешки като движението на „Големия скок“, движението за създаване на народни комуни, както и сериозни ексцесии в борбата срещу дясните елементи. Пред лицето на суровата и сложна външна обстановка по това време партията отделя значително внимание на укрепването на социалистическата власт и положи огромни усилия за това.

Въпреки това грешките на другаря Мао Цзедун в неговата концепция за класовата борба в социалистическото общество, както на теория, така и на практика, стават все по-сериозни и ЦК на КПК не успява да ги коригира навреме. Поради напълно погрешната оценка на съществуващите класови сили в страната и политическата ситуация в партията и държавата по това време, другарят Мао Цзедун разгърна „културната революция” и я ръководи.

Контрареволюционните групи Лин Бяо и Цзян Цин, възползвайки се от грешките на другаря Мао Цзедун, извършиха много престъпления срещу държавата и народа, повлекли след себе си десет години на смут, които донесоха на партията, държавата и народа най-сериозните неуспехи и загуби от създаването на КНР. Това беше трагичен урок. През октомври 1976 г. Политбюро на ЦК на партията, изпълнявайки волята на партията и народа, решително победи „четворката“ и сложи край на „културната революция“ – това голямо бедствие“.

С други думи, Си Дзинпин казва, че са били допуснати ексцесии „в борбата срещу десните елементи“, докато старата резолюция на Дън Сяопин излага малко по-различен възглед:

„Твърдението, че „културната революция“ е борба срещу ревизионистката линия или капиталистическия път, е напълно безпочвено, освен това размива границата между истината и лъжата по редица важни въпроси на теорията и политическите нагласи“.

Си Дзинпин се оказа по-вляво от Дън Сяопин по този въпрос. А идеологията на историята е отражение на политическата линия.

В областта на икономиката обаче тази линия се проявява най-малко от всичко. Структурата на собствеността остава същата, системата за управление на държавната собственост не е претърпяла съществени промени, а частният сектор все още се развива динамично.

ККП успя да създаде уникален модел на обществото, в който политическата надстройка доминира над пазарните отношения, стимулирайки растежа на индустрията, а след него и на останалата част от икономиката. Като квинтесенция на политическия и икономически подход на ККП може да се счита положението от един китайски учебник:

„Необходимо е правилно да разбираме и правилно да се отнасяме към капитализма, да можем да заимстваме всички постижения на човешката цивилизация за изграждането на социализма. Развитието на човешката история винаги протича в процеса на наследяване и преодоляване на миналото и постигане на по-добри резултати в сравнение с него.

Капитализмът е важен етап в развитието на човешката история. Социализмът замества капитализма, но това не означава, че той напълно отрича или отхвърля всички постижения, създадени от капитализма. Напротив, за да победи в крайна сметка капитализма, социализмът трябва максимално да привлече всички полезни резултати, получени от човешката цивилизация, включително постиженията на капиталистическата цивилизация, да създаде такива производителни сили на обществото и да постигне такова ниво на материален и културен живот, което да надмине индикаторите капиталистически страни.

Съвременните социалистически държави са възникнали от страни с относително изостанала икономика и култура, следователно заимстването на полезния опит и полезните резултати на капитализма, особено на развитите капиталистически страни, има важно реално значение. Провеждайки политика на реформи и отваряне, Китайската комунистическа партия смело заимства изключителните постижения на световната цивилизация, включително постиженията на капитализма, като по този начин до голяма степен да освободи и развие производителните сили, за да допринесе за развитието на държавата и прогреса на обществото."

Превод: ЕС