Органите на реда не са позволили сблъсъка да се разрасне, но напрежението остана. Инцидентът принуди австралийското правителство да анализира ситуацията. Изводите са разочароващи. Започва разследване доколко споразуменията между австралийските университети и пекинската централа на Институтите „Конфуций“ нарушават местните закони за чужденците, намесващи се във вътрешния живот на страната.
Глобалната мрежа от институти Конфуций датира от 1987 г., когато за първи път в историята на Китай на правителствено ниво е сформиран Съветът за международно разпространение на китайския език, който включва ръководители на дванадесет министерства и ведомства на КНР. Постоянният работен орган на Съвета е Канцеларията (Ханбан). През 2004 г. центровете, популяризиращи китайския език и китайската култура в чужбина, получиха официалното име Kongzi xueyuan - Институти „Конфуций“.
Институтите „Конфуций“ работят в съответствие със споразуменията между Ханбан и местните университети и използват експерти, изпратени от Китай. Освен това те наблюдават китайските студенти, които учат в чужбина.
В официалното китайско тълкуване Институтите „Конфуций“ са „мостове за укрепване на приятелството между Китай и външния свят“. Дейностите на „мостовете“ са мащабни. Например, в Австралия около 200 хиляди студенти и ученици в момента учат по програмите на Институтите на Конфуций, което до голяма степен определя атмосферата в образователните институции в страната.
Институтите Конфуций са отворени за посетители, преподават китайски, провеждат различни културни курсове, от калиграфия до китайска кухня, финансират обмени на студенти, провеждат социални събития и лекции.
През 2018 г. по света има 548 института Конфуций и 1193 „класове Конфуций“ в средни и начални училища. Пекин планира да доведе броя на тези институти до 1000 до 2020 г. Планът се нарича „Революция на Конфуций“. Въпреки че програмата на Институтите „Конфуций“ е обявена за хуманитарна, критиците на тази система смятат, че тя е инструмент за разпространение на пропаганда под прикритието на обучение и дори шпионаж. Пекин от своя страна твърди, че Институтите не се различават по своите функции от такива културни центрове като Британски съвет или Испанския институт „Сервантес“ и отрича наличието на пропаганден компонент. В същото време университетските партньори посочват, че неприятните теми за Пекин (Тайван, Тибет, събития на площад „Тянанмън“) са премахнати от програмите за обучение, а китайските представители настояват университетите-партньори да не ги засягат в процеса на обучение.
Мат Шрадер от германската фондация „Маршал“ (САЩ) твърди, че Институтите „Конфуций“ са средства за пропаганда. „Те са платформа за авторитарна партия, която е фундаментално враждебна на такива либерални идеи като свободата на изразяване и свободата да се разследват дялове на правителството“, казва той. Шрадер предполага, че институтите са „прикритие за неприемливи дейности, като събиране на разузнаване и насърчаване на военните и научните интереси на Китай“.
Институти „Конфуций“ също са обвинявани, че оказват натиск върху партньорските институции за популяризиране на техните собствени програми. През юли австралийските медии съобщават, че местните университети са подписали споразумение с „Конфуций“, което дава право на китайската страна самостоятелно да определя програмата за обучение на чужденци в тези институции. Австралийското министерство на образованието заяви, че това състояние на нещата ще доведе до засилено чуждо влияние в австралийското образование.
Пекин изрази възмущение, отбелязвайки, че подобни заключения са незаконни и неуважителни за местните студенти и поиска Австралия да не политизира студентския обмен. Събитията в университета в Куинсланд обаче показват, че студентите в Институтите „Конфуций“ са силно политизирани. Днес в този университет изискват затварянето на клоновете на Института. Министерството на образованието е обезпокоено от нарастващото влияние на Китай върху австралийското общество. Правителството дори създаде специално звено, което да потисне намесата на чуждестранното правителство в живота на местните университети.
Подобни настроения относно Институтите „Конфуций“ започнаха да се разпространяват в други страни. През последните седмици редица университети по света затвориха програмите на Институтите. Министерството на отбраната на САЩ заяви, че спира финансирането на обучението по китайски език чрез мрежата институти. Подобни събития се провеждат във Великобритания, Франция, Швеция, Канада, Дания. Канадската провинция Ню Брънсуик обяви ограничаването на програмите на Институтите „Конфуций“ не само в университетите, но и в училищата.
Западните правителства са все по-загрижени за ефективното навлизане на китайската "мека сила" сред своята младеж и пристъпват към противодействие. Въпреки това, извън западната сфера на влияние, Китай продължава да атакува умовете на младите хора. Намаляването на броя на институтите в някои страни не пречи на увеличаването им в други. В крайна сметка борбата се води в глобален мащаб.
Превод: В.Сергеев
