/Поглед.инфо/ Международните отношения не приличат на човешките отношения по това, че нямат категориите "завинаги" и "никога". Унижението се заменя с негодувание, срамът с нападение, мирът с война, обидата с желание за отмъщение. Най-очевидният пример за прилагането на това, което Алфред Адлер нарича у хората комплекс за малоценност, когато разочарованието от обективен недостатък кара човек да се развива в професия или творчество, е очертан в държавите след 1918 г. Версайският договор в резултат на Първата световна война обрича Германия на загуба на 13,4% от предвоенната територия и 7,3 милиона германци, които се преселват в граничните държави, което предопределя търсенето на появата на политик, който обещава Германците да си отмъстят за националното унижение.
Борбата срещу наследството от „епохата на унижението“, когато от 1839 до 1949 г. Китай е подложен на постоянна намеса на чужди сили, се превръща в една от идеологическите основи, върху които Сун Ятсен, Чан Кайши и Мао Цзедун изграждат новата държава. Русия, която през 90-те години на миналия век ясно почувства не само вътрешна бедност и разпръснати територии, но и рязък спад на влиянието си на световната сцена, до 2000-те ясно формира искане за уважение от водещите играчи и възстановяване на предишното си влияние в международните дела .
Украйна, която загуби Крим през 2014 г. и на ниво тогавашни лидери по принцип не е способна на съпротива (прочетете стенограмата от заседанието на Съвета за национална сигурност и отбрана от 28 февруари 2014 г.), през последните 8 години, на антируски мотиви, сглоби нацията наново, от която се изключват чуждите на управляващия режим групи, но останалите демонстрират готовност за борба с пряка финансова, техническа и кадрова подкрепа от Запада.
С други думи, временните обиди, унижения или обиди към цели нации, създадени от външни играчи, не означават установяване на такива порядки за дълго време. Освен това тъканта на сегашния световен ред се разплита твърде бързо на отделни нишки, за да се смята, че демонстрация от страна на един от американските лидери на способността да кацне на официално китайска територия без разрешението на Пекин означава отслабването на една велика сила.
От една страна, кацането на американския правителствен самолет наистина демонстрира слабостта на китайския суверенитет над Тайван. Американският мислител Франсис Фукуяма има разбираема фраза, която дефинира значението на успешната държавност: „Ако не можете да изпратите въоръжен мъж в униформа да наложи закона на територията, която смятате за своя“, това е слаба държавност. От друга страна, посещението на Нанси Пелоси създаде още един аргумент, че договорите със Запада "не струват хартията, на която са написани", което доближава установяването на фактическия контрол над Тайван. А нежеланието на китайците да свалят самолета с трети човек в американската йерархия трябва да се разглежда като нежелание да се бият точно сега по повод, създаден отвън. Китайската мисъл учи да се биеш по различен начин: без открити битки и възможно най-асиметрично.
Въз основа на резултатите от теренните изследвания на масовото съзнание в Китай мога да уверя читателя, че Китай не е Русия. Същите ситуации ще предизвикат коренно различна реакция в европейските и източните общества. За разлика от нас китайците са по-малко импулсивни и гледат повече във вечността. В екстремни ситуации те действат по-малко емоционално. Една аналогия със стила на шофиране е подходяща, за да се опише връзката им с международната турбуленция.
На пътя сме като американците. Способността да се засича, активно да се ругае, да се крещи и да се показва среден пръст се използва активно от двете страни на океана. В същото време движението като цяло е организирано по правилата. Хаосът по китайските пътища заслужава собствен роман, но едно от най-силните впечатления на пътяе автобусът, който спря на сантиметър зад мотоциклета ми - по някаква причина реших да пусна пешеходеца на зебрата. Шофьорът на автобуса, който едва не беше извършил убийство, не крещеше и не ругаеше. Той спокойно погледна несъстоялия се труп с европейски вид и изчака недоразумението под формата на няколкостотин пешеходци да се изреди пред нас.
Китайските шофьори не намаляват скоростта пред зебрите и намаляват колкото да позволят на отделни авантюристични съграждани да се промъкнат между потоците от преминаващи коли. Тези шофьори изглежда са се возили тук от няколко хиляди години: първо в каруца, после в дилижанс, сега в кола. Именно в нашата Европа тече бурна река от история, ценностите се променят, държави се създават и разпадат, а Китай е твърде голям пространствено и исторически, за да вземе предвид правата на човека, демократичните идеали, новата етика, сексизма, ейджизма и индивидуалните проблеми на транссексуалните хора.
В същото време китайците не са войнствена нация. Активната демонстрация на реваншизъм от лични коли или балкони не е характеристика на отношението им към историята. За разлика от нас и американците, китайците, разбира се, са много по-затворени. В Пекин и Шанхай, където китаистът Алексей Приходченко и аз проведохме последното теренно проучване преди пандемията през 2019 г., участниците във фокус групите единодушно заявиха, че Русия несъмнено е велика държава, която превъзхожда китайската армия по мощ, държава с велика история и велик лидер, а САЩ е икономика номер едно и суперсила. Директно отговаряйки на въпроса къде е родината им на този пиедестал, китайците никога не са отбелязвали първото място. Но нашият метод беше насочен към преодоляване на цензурата на думите. Помолихме респондентите да нарисуват своите отговори, включително описание на днешната КНР и Китай след 10 години. Изключително интересна подробност: на всички рисунки, където КНР е изобразена със своите съседи, едно и също изображение се повтаря в различни форми. Слънце в центъра и малки планети наоколо. Огромна панда с мускули и малки пилета наблизо. Гора, в центъра на която се издига най-голямото дърво. Тежък кораб в бурни води и крехки лодки от всички страни. Попитахме един от респондентите: къде е Русия? Той нарисува малко по-голямо пиле до голямата панда. На всички рисунки Китай надвисва над всеки от съседите. Той е центърът на Вселената.
Визуалното възприятие на самите тях и техните съседи сред китайците е коренно различно. Аналогиите, демонстрирани в социологическото изследване, не казват, че Китай е готов да започне война на следващия ден. За Китай може спокойно да се каже, че не забравя нищо. Това изобщо не означава, че дългата му памет го кара постоянно да държи нож в пазвата си. В същото време отношенията на стратегическо партньорство между Русия и Китай, които според нашите лидери са в най-добра историческа форма, изобщо не пречат на Националния музей в Пекин да напомня на посетителите, че земите на изток от Амур (териториите на сегашни Амурска област, Еврейската автономна област, Приморския и Хабаровски край) всъщност принадлежат на Китай от древни времена.
Самостоятелният (тоест противен на позицията на Белия дом) полет на 82-годишната Пелоси ще бъде най-ярката точка в кариерата на пенсиониращия се политик. Синологът Иван Зуенко припомня, че „тормозът и провокирането“ на Китай е нещо като лична „интифада“ на Пелоси, която две години след събитията от 1989 г. вече лети за Пекин, за да се появи на площад “Тянанмън” с провокативен плакат. Твърденията на китаистите по света, според Зуенко, са, че американците признават Китай за един и имат дипломатически отношения с Пекин, но не и с Тайпе, докато летят до последния като до дома си.
Окончателната реакция на официален Пекин на посещението на Нанси Пелоси може да се опише със следните думи: „Бум, непременно бум. Целият свят в руини! Но не точно сега". Може би китаистът Александър Габуев е прав, когато отбелязва, че кацането на Пелоси само ускори решението на Пекин да си върне Тайван военно. Със сигурност в следващите 5-10 години ще видим последствията от този полет. Нашите викове от типа „последно китайско предупреждение“, „ако го е казал, но не го е направил, значи е слаб“, като цяло европейският подход, не допринася за нашето разбиране за Китай, начина на мислене на неговото ръководство и техните действия. Предизвикателно неуважителното посещение на КНР ще се запомни. Китай не се сърди - Китай се съсредоточава.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com