/Поглед.инфо/ Западният натиск върху Китай даде резултати - Си Цзинпин започна да говори по нов начин за конфронтация със Съединените щати и Запада.

Това се случи, докато Китай се подготвяше да преизбере Си Цзинпин за трети мандат като китайски президент. Гласуването за него ще се състои още през уикенда на сесията на китайския парламент, а скоро след това се очаква Си да посети Москва. Но двете сесии, които се провеждат в Пекин (освен парламента, тоест Общокитайското събрание на народните представители, има и своеобразен аналог на нашия Земски събор - Народният политически консултативен съвет на Китай) са интересни не толкова, колкото абсолютно очакваното преизбиране на Си Цзинпин и формирането на новото ръководство на страната.

На годишните сесии има и много различни срещи на ръководството с делегатите, на които се правят изявления, които са не по-малко значими от тези, произнасяни от високите трибуни. Още повече, че Си Цзинпин не направи изказване на тази сесия - оттук и повишеното внимание към това, което той казва, условно казано, в кулоарите. Преди края на сесиите той все пак ще има заседания, но Си вече направи най-шумното и важно изявление.

В понеделник, по време на отделна среща с някои делегати на Общокитайското събрание на народните представители Си Цзинпин каза, че условията за развитие на Китай са се „променили драстично“ и несигурността се е увеличила значително: “Водените от Съединените щати западни страни следват политика на всеобхватно сдържане, обкръжаване и потискане на Китай, което създава безпрецедентна пречка за развитието на нашата страна.”

Това е повече от необичайно твърдение – през последните десетилетия китайските лидери говореха за външни противници с неясни термини като „определени страни“. Наричането на врага по име е необичайно за съвременния политически език на висшето китайско ръководство, по-точно не е типично от 70-те години на миналия век, тоест от времето на Мао и първите постмаоистки години. Оказва се, че Си се връща към реториката от маоисткия период – и прави ли са тези на Запад, които плашат света с „новия Мао“, тоест тези, които ще разпалят огъня на „световната революция срещу света“ на капитала”?

Разбира се, че не - просто в Пекин вече не смятат за възможно да говорят на езопов език, включително и със собствения си народ. В Китай всички отдавна са разбрали, че САЩ неслучайно обявиха страната им за основен враг и основна заплаха, но сега виждат, че САЩ са поели курс не само за засилване на политиката на сдържане и обкръжаване на Китай, но и се опитват открито да провокират Пекин, и то не само в тайванско направление (въпреки че е приоритетно).

И ако преди няколко години китайското ръководство смяташе, че може да повлияе на нивото на конфронтация със САЩ, тоест че лостовете за регулиране на мащаба "съперничество-конфронтация" са разположени от двете страни на Тихия океан, в Пекин и Вашингтон, вече практически са убедени, че американците са направили недвусмислен избор в полза на конфронтацията. Това означава, че за да не даде инициативата - при определянето на нивото на конфронтация - в ръцете на Вашингтон, Пекин трябва да премине към по-твърда линия. И на дела, и на думи.

Ето защо Си говори за политика на тотално „сдържане, обкръжаване и потискане“, предупреждавайки собствения си народ за началото на период на тежка конфронтация със Съединените щати. И въобще със Запада. Прави впечатление, че председателят спомена и западни страни. Тоест, въпреки продължаващата борба за Европа (връзките, с които Китай няма намерение да се отказва просто така - и европейските елити все още се опитват да устоят на англосаксонския натиск), Пекин е готов за факта, че атлантиците ще бъдат в състояние да принуди Стария свят към пълномащабно участие в антикитайската коалиция. Китай вече няма илюзии за възможно разцепление на Запада - опитът от последната година на конфронтация между Русия и Запада помогна за това.

Нашият конфликт със Запада помогна на китайците и по още един начин – те се убедиха, че въпреки пълномащабното участие в борбата за Украйна, Щатите не отслабват натиска върху Китай. Освен това, както създаването на антикитайска коалиция, така и антикитайската пропаганда тепърва набират скорост. В САЩ антируската риторика през изминалата година не оказа никакво влияние върху отношението на американците към Китай – защото антикитайското нагнетяване също расте. Половината от американците посочиха Китай като най-лошия враг на страната си тази година, което е малко повече от миналата, според последното проучване на “Галъп” . Освен това в Русия цифрите за годината изобщо не са се променили: както беше, останаха 32 процента! Китай вече три години е на първо място в списъка на враговете на Америка - и това не говори за китайска заплаха, а за американска пропаганда (предимно вътрешна).

Сега ще има китайска пропаганда - обаче Си няма нужда да помпа хората си срещу САЩ, защото в Китай всички вече са добре разбрани. По-скоро ще става въпрос за използване на по-твърда реторика срещу САЩ както в Китай, така и на световната сцена. Неслучайно в деня след речта на Си, новият китайски външен министър Цин Ган по време на пресконференцията си на сесията на ККП заяви, че Пекин не вярва на уверенията на Вашингтон, че Америка иска не конфликт, а конкуренция с Китай:

„Всъщност така наречената конкуренция на САЩ е пълно ограничаване и потискане, игра, в която Америка оцелява, а враговете ѝ умират. Ако САЩ не натиснат спирачките, а продължат да се търкалят по грешния път, никакви защитни парапети и калници няма да спасят влака им от катастрофа”.

Няма надежда да променим курса на вашингтонския локомотив. Но там поне могат ли да набият спирачки? Могат, въпреки че по-голямата част от сегашния елит смята, че забавянето в никакъв случай не е възможно, защото точно това може да доведе до краха на набралия неимоверно скорост локомотив на англосаксонската глобализация.

Пекин не желае челен сблъсък с “Атлантическия Експрес”, но вече открито се готви за подобно развитие на събитията. Заедно с Русия ли? Да - както каза Цин Ган, "колкото по-нестабилен е нашият свят, толкова по-голяма е необходимостта от устойчиво развитие на руско-китайските отношения". Тоест, колкото по-висока е скоростта на американския „конфронтационен експрес“, толкова по-близки ще бъдат китайският и руският коловози. И „тъй като Русия и Китай си сътрудничат, светът ще има движеща сила“, каза китайският министър, независимо дали “Атлантическият Експрес”, дерайлира или се разбие в Евразия с пълна скорост.

Превод: В. Сергеев

Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо' и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите приятели в Ловеч и София кого да подкрепят!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?