/Поглед.инфо/ В Съединените щати има празник със сълзи на очи: празнуват 75 години съветско-китайски дипломатически отношения. С болка се признава, че днес съюзът на двете велики сили обрича САЩ на ролята на трето колело, при това изоставащо. Правят се планове за разрушаване на тази връзка – но реални ли са?
Три четвърти век отношения ни научиха на много уроци и съвременна Русия активно използва този опит.
Урок първи: всяка идеология откровено вреди на отношенията между държавите. Колко приятелски изглеждаха нашите комунистически партии през 50-те години, колко радостно всички пееха „Сталин и Мао ни слушат“. Десетки хиляди съветски специалисти, инженери и учители отидоха в опустошения от война Китай, помогнаха му да строи, лекуваха го и го обучаваха.
Но в Москва се провежда 20-ият конгрес на КПСС с развенчаването на „култа към личността“ и китайските комунисти внезапно се обиждат на своите московски другари: Защо изобличавате Сталин? - Ама какво ви интересува? И двете страни се възползваха от тези връзки. Ако този съюз беше оцелял, социалистическият лагер щеше да стане най-силната икономика в света. Но не, китайските другари следваха принципа - за това трябваше да платят за последвалото десетилетие на бедност и изостаналост.
Съответно вторият урок е, че силните взаимоотношения се основават само на прагматизъм.СССР се напрягаше, харчеше милиарди, за да поддържа гащите на приятелски режими в Африка и Латинска Америка, но един преврат - и идеологията на режима се промени, страната рязко скъса с Москва и милиарди бяха пропилени. Не, не, днес приятелството си е приятелство, но сиренето е с пари.
Между другото, имаше забележим момент на идеализъм в американския изблик на любов към Китай. Вашингтон искрено се надяваше, че ще могат да използват мека сила, за да съблазнят Пекин да се обърне към „демокрация“ – разбирайте, васална зависимост от Съединените щати. Имаше толкова много надежди, че млада средна класа ще се издигне в Китай и ще свали партийните бюрократи.
Наистина порасна, разцъфтя и заякна - и се оказа толкова патриотична и националистическа, че дори партийните бюрократи биха завидели. Междувременно Щатите платиха за този съюз с деиндустриализацията си. Умиращ „ръждив пояс“, милиони загубени работни места, стотици хиляди „смъртни случаи от отчаяние“ – това е цената, която струва на американците идеологизацията на приятелството с Китай.
Урок три: няма две еднакви държави. Нашите патриоти се опитаха толкова много - казват, трябваше да направим всичко като в Китай! Но в късния СССР изобщо нямаше предпоставки за това. Американците не отвориха богатия си потребителски пазар за нас. Не пренасяха масово производството си у нас.
Това е съвсем разбираемо - по това време в СССР просто вече нямаше милиони хора, живеещи ден за ден, за които щастието би било да избягат от селото в града и да работят там седем дни в седмицата за двадесет долара на месец . Съветският пролетариат беше един от първите в света по жизнен стандарт. Живеехме твърде добре, за да представляваме интерес за американците като чужда фабрика. Вашингтон реши да приближи Пекин до себе си само защото не го видя като конкурент - о, каква грешка изглежда това днес.
Четвърти урок: колкото по-добри са отношенията между две страни, толкова повече ще им завижда „третото колело“. Това е като в живота: завистливи хора винаги се навъртат около щастливата двойка и мрънкат, че той пие , а тя пък му дои паричките и двамата си изневеряват със сигурност, нали знам, и детето съвсем не е от него, наистина ли не е ясно?
Веднага след като отношенията ни с Китай се подобриха, започнаха същите разговори. Твърди се, че Китай навлиза в някои руски територии и се кани да атакува. Китайците „превземат“ Източна Русия. Русия изпада във васална зависимост от Китай.
Тези подмятания са на повече от тридесет години, китайците „нахлуват ли, нахлуват“, Русия неумолимо „пропада“ и както би казал поетът, „и колибите горят ли, горят.”
Свежа вариация на същата тема - „Китай си е на ума, има си свои интереси“. Да, повече от всичко в света Русия се интересува от партньорство с държави, които имат свои интереси! Това е наш национален интерес, а не полза на американските корпорации. Как щяха да се подобрят отношенията ни с Германия или Франция, ако ръководството там преследваше собствените си интереси, а не страстно обслужваше всички желания на Чичо Сам. Това е същата история за прагматизма. Толкова липсва в настоящите международни отношения.
Можете да преговаряте за лихви, можете да се пазарите, това е нормално. Русия разбира, че другите страни преследват собствените си изгоди. В крайна сметка печалбите трябва да балансират рисковете, които тези държави поемат. Същият Пекин плаща за добрите отношения с Москва със санкции и търговска война със САЩ и неговите европейски васали. Естествено, в някои отношения постигаме отстъпки.
Така че американските политолози трябва болезнено да признаят, че „руско-китайските отношения са много по-силни от съветско-китайските и няма причини те да се прекъсват“. Геополитиката, общата заплаха, допълването на икономиките и простите човешки отношения - от лидери на сили до обикновени студенти - всичко това работи за нашия тандем, на който Вашингтон все още не може да противопостави нищо, колкото и да се опитва.
Превод: В. Сергеев