/Поглед.инфо/ Китайската държава никога не е изоставяла такова средство за подкрепа на бюджета и икономиката като заемите. В същото време китайските власти винаги са се стремили да контролират държавните заеми и публичния дълг, установявайки редица „червени линии“, които не могат да бъдат прекрачени.

Основните видове „червени линии“ бяха максималните стойности на дефицита на държавния бюджет и общия размер на публичния дълг. Предимно не в абсолютно, а в относително изражение – като процент от брутния вътрешен продукт (БВП).

Не знам защо, но при установяването на такива „червени линии“ китайското ръководство се ръководи от стандартите на Маастрихтския договор на европейските страни (1992 г.), документът, който постави основите на Европейския съюз.

Споразумението предвижда дефицитът на държавния бюджет на страните членки на ЕС да не надвишава 3% от БВП, а публичният (държавен) дълг не трябва да надвишава 60% от БВП.

През 90-те години за Китай европейският стандарт за максимална стойност на държавния дълг изглеждаше нещо много далечно и недостижимо. Така през 1995 г., според МВФ, държавният дълг на Китай възлиза на скромните 21,62% от БВП.

До 2000 г. той леко нараства и става равен на 22,99% от БВП. Но през този век динамиката на държавния дълг започна да прилича на експоненциален растеж. До 2010 г. цифрата е нараснала до 33,92% от БВП. А китайският държавен дълг прекрачи „червената линия“ на европейския стандарт през 2019 г., когато цифрата възлизаше на 60,4% от БВП.

Но растежът на дълга не спря дотук. Ето стойностите на показателя през следващите години (%): 2020 г. - 70,14; 2021 г. – 71,84; 2022 г. – 77.10.

Своеобразен „квантов скок“ се случи през 2019-2020 г., когато стойността на показателя се увеличи с близо 10 процентни пункта за година. За да бъдем честни, трябва да се каже, че по това време в много страни по света държавният дълг се е увеличил значително, както в абсолютно, така и в относително изражение.

Причината за това беше така наречената „Ковид пандемия“, която провокира икономическа криза в почти всички страни по света. И страните поне по някакъв начин се опитаха да смекчат рецесията чрез увеличаване на държавните разходи и публичния дълг.

Между другото, Китай през 2020 г. беше почти единствената страна в света, където нямаше спад на БВП, дори имаше леко увеличение на БВП. Това беше постигнато благодарение на доста рязкото увеличение на държавните разходи и публичния дълг.

Всички експерти очакват, че до края на 2023 г. държавният дълг на Китай ще премине границата от 80% от БВП. Според прогнозните оценки на известния информационен ресурс STATISTA, относителното ниво на държавния дълг на Китай ще бъде (% от БВП): 2023 г. - 82,98; 2024 г. – 87,41; 2025 г. – 91,80; 2026 г. – 95,90; 2027 г. – 100.12; 2028 – 104.34.

Накратко, държавният дълг на Китай се очаква да премине първо 90 процента, а след това 100 процента от БВП в близко бъдеще. След което Поднебесната империя ще се присъедини към клуба на страните, чийто публичен дълг е по-голям от годишния им БВП.

Най-видните членове на този клуб в момента са: САЩ (121,38% от БВП през 2022 г.); Япония (261,29%); Гърция (177,43%); Италия (144,41%), Испания (111,98%); Франция (111,67%); Канада (106,59%); Великобритания (101,36%).

Държавният дълг на всяка страна нараства поради факта, че държавните заеми изпреварват изплащането на предишни дългове. Освен това говорим за заеми не само от централното правителство, но и от по-ниските нива на управление, до местните (общинските) власти.

В продължение на много години централното правителство на Китай поддържаше таван на държавния дефицит от 3 процента от БВП. Решаване на много от проблемите му чрез увеличаване на дълговете на органите на местната власт.

И ако съберем дълговете на всички нива на управление в Китай, тогава годишните нетни заеми на държавата (т.е. заемите минус изплащането на дълга) отдавна са започнали да надвишават 3% от БВП.

През 1990 г. нетните държавни заеми на Китай бяха само 0,7% от БВП, според МВФ. През 2010 г. те са още по-малки – 0,4% от БВП. През 2015 г. – 2,5%. Но през 2016 г. те вече се увеличиха до 3,4% от БВП. След това те продължиха да растат бързо, достигайки 6,1% от БВП през 2019 г.

През 2020 г. е постигнато рекордно ниво на нетни заеми – 9,7% от БВП. Вече отбелязах по-горе, че такъв скок се дължи на започналата в Поднебесната империя „Ковид пандемия“, която заплашваше със сериозна икономическа криза.

Кризата беше спряна от мощни заеми, по-голямата част от които идваха от местните китайски власти. Нетните държавни заеми спаднаха леко през следващите години, но всички се уредиха рано на по-високи нива от нивата преди Ковид. През 2022 г. те възлизат на 7,5% от БВП; през 2023 г. те се оценяват на 7,1% от БВП.

МВФ дава следните прогнози за размера на нетните държавни заеми за следващите години (% от БВП): 2024 г. – 7.0; 2025 г. – 7,3; 2026 г. – 7,5; 2027 г. – 7,6; 2028 г. – 7.8. Очевидно е, че при такива оценки общият публичен дълг на Китай ще расте бързо.

В същото време за китайските власти „свещената крава“ остава пределната стойност на бюджетния дефицит на КНР от 3% от БВП. Така през 2019 г. дефицитът е бил равен на 2,8% от БВП. Но когато започна така наречената „пандемия на КОВИД“, Пекин трябваше да премине „червената линия“.

През 2020 г. бюджетният дефицит скочи до 3,6% от БВП; през 2021 г. възлиза на 3,2% от БВП. Но още през 2022 г. цифрата беше върната към нормалните нива; дефицитът възлиза на 2,8% от БВП. За 2023 г. китайските власти изготвиха държавен бюджет, в който дефицитът беше планиран да бъде точно 3% от БВП. До есента всички бяха уверени, че бюджет 2023 ще бъде изпълнен точно, включително и размера на дефицита.

Но през октомври Държавният съвет изпрати редица предложения за спешни мерки в областта на публичните финанси до Постоянния комитет на Общокитайското събрание на народните представители (NPC). И на 24 число на посочения месец предложенията са одобрени.

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Тяхната същност се свежда до факта, че китайското правителство емитира допълнителни 1 трилион юана (141 милиарда долара) държавни облигации през четвъртото тримесечие на тази година, за да финансира разходите за инфраструктура.

Събраните средства ще бъдат прехвърлени на местните власти чрез трансферни плащания, а централното правителство ще поеме отговорността за изплащането на главницата и лихвите. Половината от средствата, 500 милиарда юана, ще бъдат отпуснати тази година, а половината ще бъдат пренесени към 2024 г.

Заместник-министърът на финансите Чжу Чжунмин каза на брифинг на 25 октомври, че набраните пари ще финансират основно инвестиции в осем основни области, включително възстановяване на засегнатите от бедствия райони, изпълнение на ключови проекти за контрол на наводненията и подобряване на управлението на бедствия. Основните бенефициенти ще бъдат регионите на Северен и Североизточен Китай.

Централното правителство рядко издава специални съкровищни облигации, предназначени да финансират конкретни политики или проекти („целеви заеми“). Първият път беше през 1998 г. по време на азиатската финансова криза, нетното им използване беше през 2007 г. по време на световната финансова криза и след това отново през 2020 г. по време на „пандемията на Ковид“.

Сегашното решение е четвъртото дело. Това обаче е първият път, когато специалните държавни облигации ще бъдат включени в бюджетния дефицит.

Обосновката зад решението от октомври беше, че местните власти, които доскоро носеха тежестта на държавните заеми, са изчерпали всички свои възможности.

Много от тях са в състояние преди дефолт. А някои вече са просрочили дълговите си задължения. Просто държавно-партийното ръководство на Поднебесната империя не препоръчва медиите да афишират това, за да не сее паника в обществото и сред инвеститорите.

Допълнителните облигационни заеми, одобрени от НДК, увеличават бюджетния дефицит до 3,8% от БВП. Държавата отново излезе от „червената линия“. Освен това това е рекорден бюджетен дефицит в историята на Китай.

Прави впечатление, че от известно време в Китай има негласна цензура на публикации на икономическа тематика. На авторите не се препоръчва да критикуват икономическата политика на партията и държавата и да изразяват твърде радикални предложения, които не се вписват в официалната идеология. А през ноември в китайските медии се появиха любопитни изказвания на китайския икономист Цзя Генлианг.

Той препоръчва на правителството активно да наема работници в публичния сектор и значително да увеличи държавните разходи, за да увеличи доходите и потреблението на населението. Според китайския икономист Китай не трябва да се страхува от спад в износа на стоки и намаляване на търговския излишък в резултат на засиления западен протекционизъм на Запад.

Тези загуби могат да бъдат компенсирани от увеличаване на бюджетните разходи и бюджетния дефицит. Икономистът одобри току-що взетото решение за увеличаване на бюджетния дефицит до 3,8% от БВП, отбелязвайки, че това със сигурност ще има благоприятен ефект върху китайската икономика.

Но той каза, че тази мярка не е достатъчна. И че прагът на бюджетния дефицит трябва да се вдигне до поне 5% от БВП. Наблюдатели изразиха мнение, че публичната изява на Цзя Генлианг е санкционирана от китайските власти. И скоро наистина може да се вземе решение за преместване на „червената линия“ на ново ниво – 5% от БВП.

P.S. В сравнение с китайските показатели дефицитът на държавния бюджет на Руската федерация изглежда много скромен. По предварителни оценки до края на 2023 г. той ще възлезе на не повече от 1% от БВП.

Превод: СМ

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.