Белград рядко присъства в големите европейски разговори като център на бъдещето. Обикновено Сърбия попада в новините покрай Косово, отношенията с Русия, европейската интеграция или поредната политическа криза на Балканите. Затова и решението ЕКСПО 2027 да се проведе именно в сръбската столица първоначално изглеждаше като изненада. С течение на времето обаче става все по-ясно, че изложението е само видимата част от много по-мащабен процес, който променя не само Сърбия, но и мястото на Балканите в европейската икономика.
Световните изложения отдавна са престанали да бъдат просто демонстрация на нови технологии. Те са инструмент за преразпределение на инвестиции, за привличане на капитали и за изграждане на международен престиж. Затова борбата за домакинство често прилича повече на геополитическа кампания, отколкото на културно събитие. Победата на Белград над далеч по-богати кандидати беше възприета в Сърбия почти като национален триумф. Причината не е трудно разбираема. Страната получава уникална възможност да привлече милиарди евро инвестиции, да модернизира инфраструктурата си и да се представи пред десетки милиони хора като нов регионален център на развитие.
Точно тук започва и по-интересната част от историята. Когато човек разгледа внимателно строителните площадки, кредитните схеми и изпълнителите на проектите, бързо се вижда, че зад сръбската модернизация стои много сериозно китайско участие. Китайските компании присъстват в изграждането на обектите около ЕКСПО 2027, в железопътните проекти, в цифровата инфраструктура и в редица високотехнологични инициативи, които Белград планира да покаже на изложението. Това не е отделен проект, а част от дългосрочна стратегия, която Пекин следва вече повече от десетилетие на Балканите.
Европейските институции наблюдават този процес с все по-голямо безпокойство. В Брюксел добре разбират, че Китай не идва в Европа с танкове или политически декларации. Китай идва с релси, пристанища, логистични центрове, заводи и банки. Докато европейските чиновници подготвят поредния доклад за рисковете от китайското влияние, китайските инженери строят поредния участък железопътна линия. Именно затова критиките към ЕКСПО 2027 често звучат като спор за изложение, а всъщност представляват спор за бъдещата икономическа архитектура на континента.
Най-добрият пример е железопътният коридор между Пирея, Белград и Будапеща. Гръцкото пристанище Пирея отдавна се е превърнало в един от най-важните китайски активи в Европа. Контейнерите от Азия пристигат там значително по-бързо, отколкото в много северноевропейски пристанища. След това започва същинската битка – как тези товари да достигнат възможно най-бързо до европейските пазари. Именно тук се появява сръбският фактор. Железопътната връзка Белград–Будапеща е част от много по-голям логистичен замисъл, който трябва да свърже Средиземноморието с индустриалните райони на Централна Европа. Ако проектът бъде реализиран в пълния му мащаб, времето за транспорт ще бъде сериозно намалено, а значението на Балканите за европейската търговия ще нарасне чувствително.
Тук има нещо, което често остава извън публичния разговор. Китайската инициатива „Един пояс, един път“ обикновено се представя като геополитически проект. На практика тя представлява огромна логистична система. Кораби, железници, складове, терминали, дигитални платформи, енергийни обекти и финансови механизми образуват обща инфраструктурна мрежа. Политическите последици идват след това. Ако една държава контролира транспортните коридори, тя неизбежно получава и политическо влияние. Точно това тревожи част от европейските елити.
Сръбският президент Александър Вучич се опитва да използва тази ситуация максимално прагматично. От една страна Белград официално поддържа европейския курс на страната. От друга страна продължава да развива отношенията си с Китай. От трета страна поддържа контакти с Русия. От четвърта страна търси нови възможности за сътрудничество със Съединените щати. Подобно балансиране често се описва като противоречива политика, но от сръбска гледна точка логиката е очевидна. Страната не разполага с ресурсите да диктува правила. Затова се опитва да печели от конкуренцията между онези, които ги диктуват.
Символичен пример е проектът за така наречените летящи таксита. Американската компания Archer е избрана като официален партньор на изложението в тази сфера. В същото време китайските производители предлагат сходни решения и разполагат със сериозни предимства по отношение на цена, интеграция и последваща поддръжка. Така една на пръв поглед технологична тема се превръща в умален модел на по-голямото съперничество между САЩ и Китай. Въпросът не е кой ще покаже по-красив апарат на изложението. Въпросът е кой ще изгради стандартите, софтуера, сервизните мрежи и зависимостите за следващите десетилетия.
Още по-съществена е цифровата инфраструктура. Китайските компании предлагат на Сърбия цялостна екосистема, включваща 5G мрежи, центрове за данни, управление на трафика, логистични системи, изкуствен интелект и различни услуги за публичния сектор. За държава, която се опитва да навакса технологично изоставане, подобно предложение изглежда трудно за отказване. Брюксел обаче задава друг въпрос. Когато една държава приема чужда цифрова инфраструктура, придобива ли просто технология или постепенно допуска външен контрол върху критични системи? Еднозначен отговор няма. Спорът продължава вече години и вероятно ще се изостря още повече.
Показателно е, че въпреки критиките близо 140 държави са заявили участие в ЕКСПО 2027. Това означава, че по-голямата част от света не споделя желанието събитието да бъде разглеждано единствено през призмата на геополитическото противопоставяне. За страните от Азия, Африка, Латинска Америка и Близкия изток Белград предлага рядка възможност за бизнес контакти, инвестиционни преговори и технологичен обмен на територия, която не принадлежи изцяло към нито един от големите лагери.
Русия също има свои интереси в този процес. Според автора Москва разглежда изложението като възможност за разширяване на икономическите връзки и за участие в бъдещи инфраструктурни и енергийни проекти. Сред обсъжданите перспективи се споменават модернизация на енергийни мощности, участие в хидроенергийни проекти и дори потенциално сътрудничество в ядрената енергетика. Доколко тези планове ще бъдат реализирани предстои да се види, но самото им обсъждане показва, че Белград остава една от малкото европейски столици, където различни центрове на сила все още разговарят помежду си.
Затова ЕКСПО 2027 не трябва да се разглежда като обикновено изложение. Истинският залог е другаде. Ако железопътните коридори бъдат завършени, ако цифровите системи заработят в планирания мащаб и ако Сърбия успее да превърне еднократното събитие в постоянен инвестиционен импулс, Белград може да се окаже един от най-важните икономически възли между Средиземноморието и Централна Европа. Тогава ще стане ясно, че най-важният експонат на ЕКСПО 2027 не са роботите, стадионите или летящите таксита. Най-важният експонат ще бъде самата Сърбия – държава, която се опитва да превърне географията си в стратегически капитал в момент, когато световната икономика търси нови маршрути, нови пазари и нови центрове на тежестта.