/Поглед.инфо/ Пътуването на Върховния комисар на ООН по правата на човека Мишел Бачелет до Китай приключи както всички подобни пътувания. На заключителната пресконференция комисарят говори за всички хубави неща и спомена всички лоши неща. Едната страна (Западът) направи заглавията лоши, другата (Китай) направи обратното. Беше решено също така да се създаде комисия съвместно с китайските власти, която да разследва, например антитерористичните технологии в Синдзян. Имаше тесни контакти с китайските власти, бяха им дадени препоръки. Контактите ще продължат - като цяло всичко е както трябва.

А трябваше да се случи див скандал, който се провали единствено заради глупостта на провокаторите. Случи се като с фалшификата за "зверствата на руската армия" в украинската Буча. Тогава щеше да се получи без възкръсващите мъртви в огледалото за обратно виждане (след като мине колата с видеокамера, те сядат).

Всъщност се получиха два смешни китайски сюжета. Единият е типична Буча, а именно изплувало някак си случайно в навечерието на посещението на Бачелет разкритие на хакери от полицейските файлове в Синцзян.

Тук припомняме, че Синдзян е отдавна изтъркана класика от обвиненията на Китай в геноцида на уйгурите (националното мюсюлманско малцинство в тази северозападна провинция на страната). Всичко е вкарано в списъка с обвинения: принудителен труд, принудителни аборти, полицейска бруталност. Е, нека не забравяме историята как училища за превъзпитание на млади джихадисти, които не са извършили тежки престъпления, се превърнаха в концентрационни лагери - вместо затвор, те измислиха тези училища, където между другото преподават и китайски и определени професии. Така че всички чакаха със затаен дъх пътуването на Мишел до Синдзян . И никой не се съмняваше, че щеше да случи някаква Буча в навечерието на това пътуване.

И сега хората гледат черно-бели и цветни кадри, за които се твърди, че са откраднати от полицейски компютри в Урумчи, Кашгар и други градове на прекрасния Синдзян. И те виждат това, от което се нуждаят: някой сурово е арестувал някого, навсякъде има много, много йероглифи, подобни на хлебарки. Много страшно. Но тези кадри са достъпни и за китайската публика, която беше изненадана защо официалните документи съдържат толкова много знаци в пълен правопис, ако след 1949 г. в страната започва реформа - опростяване на писането. Но в Тайван няма такава реформа. Всичко е ясно.

Освен това стана известно, че някои от страшните кадри, откраднати от компютрите, са реални - това е запис от полицейско обучение. Въпреки че джихадистите в Синцзян не са практикували терористични атаки от много години, полицията не иска да поема рискове и остава нащрек.

Е, всичко най-накрая стана ясно, когато беше разкрито ключовото име в цялата история: Адриан Ценц. Не е точно същото като професионалните фалшификати като Белите каски, известни с организирането на "химическите атаки в Сирия", но е нещо близко. Адриан, германец, работещ за американския Мемориален фонд на жертвите на комунизма, е известен с това, че го използва като източник за мюсюлмански екстремисти, емигранти от Синдзян, за да разпространяват фалшиви данни за "концентрационни лагери", в които уж са затворени един милион души. И сега именно той се е сдобил с ужасните файлове, за които се шушукаше по целия свят в продължение на три седмици, след което , както може би се досещате, бяха излъчени по Би-Би-Си - като цяло, отново, класика. Отдавна е изтъркано. Защото „концентрационните лагери“ са били посетени от хиляди гости и наблюдатели през последните години, включително и авторът на тези редове. Освен това „мъртвите“, измъчвани от китайските власти, бяха намерени (съживени?) – както винаги.

Но друг забавен сюжет, по-малко забележим и по-малко зрелищен, е интересен по свой начин. Отначало добре известните заподозрени сред професионалните защитници на Синдзян крещяха месеци наред за посещение на Върховния комисар на ООН за правата на човека в Китай. Очевидно вярвайки, че това никога няма да се случи. И изведнъж, когато тя наистина отиде там, започнаха съвсем различни викове: това било грешка. Нямало е нужда да ходи.

Зад тази втора история се крие много важен сюжет от текущата световна политика. Нека видим какво представлява Върховният комисар на ООН по правата на човека и защо са необходими нейните посещения навсякъде. Ясно е, че комисарят и нейната делегация нямат възможност да играят ролята на разследващ екип, който разследва всяко едно нарушение на правата на човека на място. Освен това в този случай винаги можете да кажете, че този екип е бил отведен на грешното място и са го баламосвали по всякакъв възможен начин. А днешното пътуване на комисаря в Китай, освен това, се случва на фона на неуморните усилия на Пекин да поддържа политиката на „нулевия ковид“, тоест санитарният режим там е като на скорошната олимпиада, а комуникацията е ограничена.

Обаче като цяло подобни пътувания са като генералска инспекция в далечен гарнизон: процедурата е смешна, но необходима. И командването, и редовният трябва да знаят, че има външна сила, която, разбира се, предизвиква много безсмислено шумолене, но също така може да разреши някои ситуации. Вярно е, че ООН не правителствен ръководител, а на теория е независим партньор в диалога с тях. И с такъв партньор – отново теоретично – трябва да има шанс за нормален разговор, особено като се има предвид факта, че такъв разговор очевидно е невъзможен при „стратегически конкурент“ (САЩ). Е, нека не забравяме, че там, където има хора, е възможно и някакво нарушаване на правата им, особено на място, така че може да е от полза за правителствата да държат подчинените си в страх от намесата на „външен фактор“.

Ключовата дума в тази история е "независим". Например независим арбитър. Води се борба за много структури на ООН, за да им повлияят, да ги спечелят на своя страна. Но поне теоретично те могат (и дори трябва) да бъдат арбитри.

Успоредно с това колективният Запад в продължение на десетилетия създава гигантска мрежа от в никакъв случай независими, макар и „неправителствени“ организации. Огромни суми пари са били и продължават да се харчат. Системата работи по ясна схема: емигранти и други обидени хора от всички и всякакви страни доставят фактури на правозащитници, издават страшни присъди, всички треперят, невъзможно е да се обжалва присъдата. А сега попитайте къде в тази схема има място дори за теоретично независим арбитър, който би казал: тук има напредък, тук има съмнения и обвинения, ще продължим да работим. Освен това възможно ли е комисарят на ООН да организира същото пътуване за Америка?

Не би ли било по-лесно да се каже откровено, както е сега, че пътуването на Мишел Бачелет до Китай е грешка, а позицията ѝ е грешка и като цяло съществуването на ООН като арбитър е грешка. Всъщност много се забелязва, че ООН като концепция днес силно пречи на Запада, макар че не всички и не винаги открито призовават за премахването му.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, защото има опасност да ни блокират във Фейсбук заради позициите ни:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели