/Поглед.инфо/ Китайските ползватели направиха съвсем не ласкави паралели между огнището на коронавирус в Ухан и аварията през 1986 г. в атомната електроцентрала в Чернобил, пише наблюдателката на Bloomberg Клара Ферейра Маркес. Според нея обаче, въпреки изкушението на идеята за сравняване на тогавашния СССР и съвременен Китай, този подход все пак е погрешен.

Ухан не е китайският Чернобил, пише наблюдателката на Bloomberg Клара Ферейра Маркес. Според авторката идеята да се сравнява как се държи Пекин по време на настоящото огнище на коронавирус с реакцията на СССР на най-голямата ядрена катастрофа изглежда примамлива, но този подход е погрешен.

И двете бедствия са станали в строго контролирани социалистически държави с еднопартийна система и са засегнали живота на милиони хора, включително в чужбина. И в двата случая официалните лица първоначално мълчаха за случилото се.

Китайските ползватели на мрежата, позовавайки се на неотдавнашния сериал по HBO за Чернобил, направиха нелицеприятни паралели между сегашното огнище на най-новия коронавирус и експлозията на реактора през 1986 година.

Политическият извод е ясен: в крайна сметка експлозията на 4-и енергоблок и объркващите последици от това бедствие помогнаха за започване на обществено обсъждане в СССР и ускоряване на падането на съветския режим.

Междувременно, според автора, това сравнение е неправилно. Московските власти започнаха да отслабват много преди експлозията в Чернобил.

„Пекин обаче би трябвало да се поучи от това бедствие“, се казва в статията.

Трудно е да се оценят пропорциите на хуманитарната и екологичната катастрофа в Чернобил, станала най-сериозният инцидент в историята на ядрената енергия.

Неуспешният дизайн на реактора доведе до това, че по време на експеримент се случи експлозия на реактора, което доведе до отделяне на радиоактивен дим и прах в атмосферата, а в района на 4-ти блок се търкаляха радиоактивни отпадъци.

„Задушаващата култура на поверителност, политическият натиск, насочен към постигане на икономически цели, и простото пренебрежение към човешкия живот предизвика катаклизма на 26 април 1986 г.“, убедена е авторът.

В настоящата криза, разбира се, присъстват и такива елементи. Но Китай, разбира се, не е Съветският съюз от 80-те години. Той научи урока си от епидемията от атипична пневмония през 2003 г., когато бавното признаване на проблема помогна за разпространението на болестта. В резултат на това близо 800 души загинаха, се посочва в статията.

Сега Пекин трябва да се бори със социалните мрежи, които вече са под строг контрол. Въпреки това и този път бяха потушени първите усилия за вдигане на алармата. И така, в Ухан местните лекари първоначално бяха обвинени в разпространение на слухове и дори ги викаха в полицията.

Развитието на събитията в Ухан и Чернобил има сходни характеристики. Например, новата коронавирусна епидемия също се превърна в криза както за здравето, така и за икономиката на КНР, както и за високопоставените чиновници в Пекин. Всичко това обаче не прави сегашното огнище на болест катализатор в стила на Чернобил.

Една от разликите е икономическа. Много хора, включително тогавашният съветски лидер Михаил Горбачов, наричат експлозията на реактора през 1986 г. повратна точка, с която в крайна сметка започна падането на Желязната завеса. Но реалността беше по-сложна. По това време в съветската икономика се наблюдава стагнация и до 1986 г. спадът е почти необратим, тъй като Москва отчаяно се нуждае от твърда валута поради рязък спад на цените на петрола. Ръстът на БВП е под 1%.

Въпреки че икономическият растеж на Китай се забавя, ситуацията все още е далеч от бедствена.

Различия има и в политическия контекст между Чернобил и Ухан. През 1986 г. СССР беше готов за драстична промяна и Горбачов, който дойде на власт, вече говореше за необходимостта от перестройка.

В момента обаче в Пекин няма вятър на промени, въпреки че е забележимо, че някои китайски служители са назначени на определени длъжности само за да играят ролята на гръмоотвод за обществения гняв.

Но най-голямата разлика между двете катастрофи се крие в символиката. Чернобил беше удар върху самата същност на съветската държава, върху цялата система, изградена върху мита за прекомерната военна и икономическа мощ на страната.

„Чернобил трябва да бъде предупреждение (за Китай. - ИноТВ). Но не очаквайте пекинска версия на перестройката в близко бъдеще“, обобщава Клара Ферейра Маркес в статията си за Bloomberg.

Превод: М.Желязкова