/Поглед.инфо/ Преди дни в лагера на НАТО настъпи голяма суматоха. Норвежките медии, позовавайки се на специалните си служби, съобщават, че за първи път от края на Студената война руските подводници са провели мащабна операция за „пробив в Атлантическия океан“. Как трябва да се отнасяме към такава информация?
Сюжетът на случая е следният. Десет подводници от Северния флот на руските ВМС, ядрени и дизелово-електрически, в момента провеждат учения. Ядрените подводници “Нижни Новгород” и “Псков”, за които Баренцово море е плитко, решиха да слязат в дълбините на Норвежко море, за да изпробват оборудване и оръжия. Тогава обаче руското министерство на отбраната, очевидно, реши да разшири формата на ученията, което доведе до загуба от поглед на няколко руски подводници сред наблюдателите. Във всеки случай норвежците съобщиха за местонахождението на едва четири от десет. Ето какво правят останалите, според тях.
В операцията участват десет подводници на руския северен флот, целта на които е да навлязат максимално във водите на Северния Атлантически океан, без да бъдат открити. Целта на операцията е да се преодолее фарьорско-исландската граница на НАТО и да се демонстрира заплаха за източното крайбрежие на САЩ.
Ако е така, тогава е разбираемо защо "пробивът в Атлантическия океан" на руснаците предизвика такъв смут. По време на Студената война НАТО изгражда многопластова противокорабна отбрана в региона: от Норвегия до остров Медвежий и от Гренландия до северния край на Великобритания. Съветските, а сега и руските подводници, се наблюдават от подводни акустични системи, кораби за борба срещу подводници и самолети. В случай на война между СССР и НАТО, нашият Северен флот не само е трябвало да представлява заплаха за „Американския Хартланд“, но преди всичко да започне да прехваща военните конвои от САЩ и Канада, които е трябвало да помогнат на своите европейски съюзници.
Колко е струвала цялата тази прехвалена ешелонирана система за борба срещу подводници, показва операция „Атрина“ през 1987 г., брилянтно проведена от съветското командване. През март същата година пет наши подводници влязоха в Баренцово море, където бяха внимателно наблюдавани от силите на НАТО. Тогава подводниците изчезнаха някъде и в последствие бяха открити край бреговете на Съединените щати. След това подводниците безопасно се върнаха в базата. Само една от тях беше открита от американците на връщане.
Успехът беше огромен. Това беше възможно да се постигне, благодарение на най-модерните устройства за инсталиране на акустични пречки. Операцията на Министерството на отбраната на СССР показа, че ако е необходимо, ядрените подводници с балистични ракети могат да се появят в близост до американския източен бряг, откъдето да стрелят перфектно по САЩ. Ударът по носа на Пентагона беше мощен.
Ако всичко е вярно, тогава Министерството на отбраната на РФ би могло леко да охлади войнствеността на своите задгранични колеги. Кой знае какво конкретно оборудване е изпитано на подводниците? Ако НАТО изгуби поглед от шест ядрени подводници наведнъж, тогава не си струва да приемаме насериозно такъв противник.
Превод: В.Сергеев