"Убийството от американците на генерал Сюлеймани е равносилно на започване на война", заяви постоянният представител на Иран при ООН Маджид Тахт Раванчи.
С факта, че ходът на Вашингтон е почти равностоен на започване на война с Иран от САЩ, са съгласни и в Германия.
„Умишлените действия на държава-членка на ООН за елиминиране на длъжностни лица на друга държава-членка на ООН, освен това на територията на трета суверенна държава без нейното знание, грубо нарушават принципите на международното право и заслужават осъждане“, посочва руското външно министерство.
Трудно е да не се съглася с тези оценки, тъй като още през ХХ век убийството на длъжностно лице на държава от въоръжените сили на друга държава означава обявяване на война, а също така и началото на преки военни действия. Вероятно сега Белият дом се надява, че XXI век предлага много повече възможности за тълкуване на този „инцидент“, а чуждите правителства и много международни организации, които Вашингтон кърми, няма да спорят със своя „спонсор“ днес.
Тези откровени актове на международна агресия обаче изобщо не доведоха до това, което искаше американският президент Доналд Тръмп, надявайки се да не „загуби“ Ирак след Сирия. Вместо укрепване на американските позиции в Ирак и региона, напълно разбираема реакция беше искането на иракския парламент да изтегли американските войски от страната. Той направи това не само в знак на отхвърляне на политиката на Вашингтон да убива политическите си опоненти в чужбина, но и от страх да не превърне страната и региона в арена за пълномащабна иранско-американска война.
На този фон има активна поляризация на регионални и международни политически сили, основана на укрепването на антиамериканските възгледи.
На 5 януари иранският президент Хасан Роухани говори за необходимостта от митинги срещу САЩ по време на телефонен разговор с турския лидер Реджеп Ердоган. Според него мълчанието и бездействието могат да доведат до „по-голямо нахалство при предприемането на агресивни стъпки“, като става ясно, че подобна съдба за елиминирането на политици, противоречащи на Вашингтон, може да засегне всяка страна.
Още на следващия ден турският президент, както пишат местните медии, коментира тази варварска стъпка от Вашингтон, казвайки, че „не можете да оставите без отговор убийството на нито един командир“, който „е бил в най-високите ешелони на властта в дадена страна“. В същото време турският лидер несъмнено е "опитвал" ситуацията със Сюлеймани с възможни действия на Вашингтон по отношение на себе си, като ясно припомня неуспешния опит за военен преврат в Турция на 16 юли 2016 г., организиран със съгласието и одобрението на САЩ, което принуди турския президент да се приближи с Русия и Китай. И „изпитването на тази ситуация за себе си е двойно актуално днес за Ердоган, особено ако вземем предвид нарастващата жега на негодувание във Вашингтон през последния период поради закупуването на ЗРК С-400 от Русия, съвместното строителство и въвеждането в експлоатация на газопровода „Турски поток“, сближаването в много други посоки с Русия, Китай и дори с Иран.
Убийството на командира на елитните сили на Иран Касем Сюлеймани от американски ракетни удари днес е почти универсално осъдено. Москва и Пекин считат тази стъпка за ясно авантюристична, което може да доведе до повишено напрежение в целия регион. Иран вече даде да се разбере, че няма да атакува граждански обекти на САЩ при ответен удар, но смъртта на Сюлеймани разбуни целия мюсюлмански свят и следователно е абсолютно невъзможно да се разбере къде и кой ще отмъсти на САЩ днес.
В допълнение към осъждането на престъпния акт на Вашингтон, ролята на Израел в убийството на Сюлеймани активно се обсъжда в много страни днес. Отбелязва се, че до решението за убийството на иранския генерал от САЩ се е стигнало по верига събития, пряко свързани със защитата от Вашингтон на израелските интереси в Близкия изток, често противоречащи на националните интереси на самите Съединени американски щати. „Израел може да е предал на САЩ данни за движението на генерала на Корпуса на стражите на Ислямската революция Касем Сюлеймани“, заяви бившият лидер на КСИР Мохсен Резай.
Осъзнавайки, че отмъщението за убийството на този ирански военен командир може да падне върху Израел, министърът на отбраната Бенет незабавно свика среща с ръководителите на службите за сигурност след този инцидент, а премиерът Нетаняху не изчака уикенда в Атина, прекъсна посещението и веднага отлетя вкъщи. Израел не изключва, че голям конфликт със САЩ на негова територия и на територията на Ирак не е от полза за Иран и най-вероятно няма да се случи. Но в Близкия изток има много по-близка цел - Израел. В същото време добре знаят, че не бива да се надяват на Съединените щати в случай на атака, особено припомняйки, че администрацията на САЩ реагира само устно на атаките на йеменски бунтовници на петролните рафинерии и на летището в Саудитска Арабия.
Потвърждение на продължаващото въоръжено напрежение в региона са не само звучащите днес войнствени призиви, отправяни в Техеран и Вашингтон, но и поставянето на ракетните сили на Иран в бойна готовност, ракетните атаки на територията на въздушната база „Балад“ и посолството на САЩ в Ирак, многобройните антиамерикански демонстрации в много страни на света. Както и спешното разполагане от Вашингтон на допълнителни военни части в Близкия изток.
Няколко дни след убийството на Касем Сюлеймани от САЩ, ръководителят на ЕС по въпросите на външните работи Джоузеф Борел призова Иран да „бъде сдържан и внимателно да обмисли всяка реакция, за да избегне по-нататъшна ескалация, която би навредила на целия регион и неговите хора“. Външните министри на ЕС възнамеряват да проведат спешна среща на 10 януари относно ситуацията в Иран и Ирак относно бъдещите перспективи за ядрена сделка с Техеран.
На 6 януари генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг свика спешна среща на Северноатлантическия съвет поради събитията около Ирак и изострянето на ситуацията в Близкия изток. Изразявайки, както се очаква, подкрепата си за действията на Вашингтон, Столтенберг все пак реши да се дистанцира и да оттегли Алианса от международно осъждане по този въпрос, като заяви, че САЩ са решили да атакуват иранския генерал Касем Сюлеймани без участието на Северноатлантическия алианс и международна коалиция.
„Убийството от американските военни на иранския генерал Касем Сюлеймани и един от лидерите на иракската милиция Абу Махди ал Мухандис може да наруши международното право“, написа в „Туитър“ Агнес Каламар, специален докладчик на ООН за извънсъдебните екзекуции.
Според нея използването на дронове за целенасочено убийство „почти никога не може да бъде законно“ извън активните военни действия.
В същото време в много страни обърнаха внимание на изричното забавяне в ООН на официалното разглеждане на международната оценка на действията на Вашингтон, както и на факта, че американските власти отказаха да дадат американска виза на иранския министър на външните работи Мохамед Джавад Зариф, който планираше да пристигне на заседанието на Съвета за сигурност ООН, искането за свикването на което беше направено от Техеран.
Днес, по-силно в много страни, се отправя призив към международната общност да вземе решение за въвеждането на международни санкции срещу САЩ и тяхното ръководство, опитвайки се да установи техните правила и ред в света и международните организации. Сегашната политика на САЩ трябва да бъде спряна и прекратена, при това с действията на целия свят, на цялата Земя, в противен случай човечеството, човешкото общество просто ще бъдат самоунищожени от безумните лидери на Съединените американски щати и тези, които са зад кулисите им.
Превод: В.Сергеев
