/Поглед.инфо/ Турският президент Реджеп Ердоган е убеден, че има историческа мисия да върне на страната влиянието, сравнимо с това на Османската империя. Ердоган действа последователно, решително, все повече се нарича султан.
През 2011 г. като министър-председател той предприе радикална промяна в баланса на силите, за да осигури тила и необходимата подкрепа за плановете си от силите за сигурност. Подчинената му лично Национална разузнавателна организация получи безусловен приоритет пред друга специална служба - Главна дирекция за сигурност. Тогавашният ръководител на НРО Хакан Фидан заяви: "В следващите две до три години НРО ще се превърне в глобална организация." Впоследствие НРО изигра една от основните роли в изпълнението на плановете на Ердоган.
Обаче средата на армията, особено старшия и висш команден персонал, беше против политиката на ислямизация и преразглеждане на наследството на Ататюрк. Турската армия многократно е доказала способността си да се намесва в политиката, така че именно по върховете на армията бяха нанесени мощни удари. Над 250 висши офицери от армията и флота бяха арестувани, сред тях и бившият началник на Генералния щаб Илкер Басбуг - той беше обвинен в „създаване и ръководство на терористична организация“ (!) и опит за преврат през 2003 г. През август 2013 г. той беше осъден на доживотен затвор, но аргументите на разследването бяха толкова смешни, че генералът беше освободен с решението на Конституционния съд. Механизмът обаче беше стартиран; Заместникът на Ердоган за управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) Хюсеин Челик заяви: "Всеки, който е организирал пуч в Турция, дори и да е на смъртния си одър, трябва да бъде съден."
Илкер Басбъг
Прокуратурата, в чието ръководство са настъпили радикални кадрови промени, се обърна към още по-далечните събития от септември 1980 г., когато военните взеха властта в свои ръце, предотвратявайки гражданска война. 32 години по-късно, през 2012 г., бившият командир на ВВС, 86-годишният Тахсин Шахинкай, и 94-годишният Кенан Еврен, който беше началник на Генералния щаб през 1980 г. и след това стана седми президент на Турската република (до 1989 г.), бяха арестувани. През юни 2014 г. и двамата обвиняеми бяха признати за виновни в извършването на „престъпления срещу държавната власт“, понижени в редиците и осъдени на доживотен затвор.
Кенан Еврен
Финалният акорд бяха събитията от юли 2016 г., известни като „неуспешен опит за военен преврат“. Невъзможно е да го наречем преврат: на войниците беше заповядано да излязат на улиците на няколко града, без да разбират защо са били вдигнати на крак. В Истанбул танкове окупираха два моста през Босфора, където стояха почти цял ден в очакване на допълнителни инструкции, в Анкара през нощта неидентифициран хеликоптер стреля по празната сграда на парламента... По това време самият Ердоган се движеше свободно из страната и се появи в телевизионния канал на CNN Turk с призив към гражданите на страната да излезат на улицата, за да „защитят демокрацията“.
Акцията беше явна постановка. Режисьорите обаче не се интересуваха от изработването на детайлите - резултатът беше важен. За мнозина това се оказа тъжно: според Министерството на правосъдието на Турция до юни 2017 г. са били арестувани 50 510 души. 169 генерали и адмирали и 7098 висши офицери са подложени на гонения - практически цялото ръководство на клоновете и отделите на въоръжените сили, командирите на полевите армии, формирования и части. Ударени са и цивилни граждани - арестувани са 24 губернатори, ректори на университети, учени и дори 2431 съдебни служители. Общо са образувани наказателни дела срещу 169 013 души. Невъзможно е да се повярва, че всички тези хора, уж заговорници, противопоставящи се на държавния глава да не успеят. За тези, които се съмняват в официалната версия на събитията, беше въведен извънреден режим, който продължи две години; през това време, според турската информационна агенция “Бианет”, бяха арестувани над 228 хиляди души, уволнени са около 134 хиляди държавни служители, затворени бяха 15 университета, 19 синдикални организации, 174 медии. Решенията се вземат въз основа на досието на НРО .
Бившият командир на ВВС и член на Висшия военен съвет генерал Акин Озтурк е обявен за водач на опита за преврат. Въпреки всички усилия на разследващите, съдът призна, че генералът е научил за „военния преврат“ от медиите и не е извършвал престъпни действия. Независимо от това видният военен водач и заслужил боен пилот е понижен по чин и освободен от армията (на снимката - генералът преди и след "следствените действия").
Генерал Акин Озтурк
В Анкара “назначиха” за организатор на “пуча” Ф. Гюлен - бивш съратник на Ердоган, преместил се в САЩ. Турция иска от Вашингтон да ѝ предаде 76-годишния теолог, при това прокуратурата задочно поиска за него 2000 години затвор, а след това, размислила, добави още две доживотни присъди.
Фетхулах Гюлен
С въвеждането на изменения в законодателството Турция се превърна от парламентарна в президентска република, а самият Ердоган получи практически неограничени правомощия, което окончателно укрепи в съзнанието му мисълта за неговата собствена изключителност. Той се стреми да разшири влиянието на Република Турция не само върху тюркоезичните народи и мюсюлманските сунитски общности, но и много по-широко. Картата по-долу показва областите, в които Турция вече е определила своите интереси.
Ето как Турция вижда разширяването на сферата си на влияние на първия етап
На Балканите България, Хърватия, Албания, Косово, в Централна Азия - Туркменистан, в Кавказ - Азербайджан и Грузия се превръщат в плацдарми на турското проникване. Ердоган не забравя за подкрепата към малцинствата. Кримските татари и черкезите, които живеят в Турция, намират разбиране и подкрепа от турските власти. Президентът и неговият антураж говорят на различни форуми, призовавайки за възстановяване на „историческата справедливост“ за тези народи (проекти за възраждане на Кримското татарско ханство и Велика Черкезия).
Един от основните методи за засилване на влиянието на режима е „меката сила“: развитието на търговски и икономически, транспортни и енергийни, етноконфесионални, културни и други връзки. В същото време, по отношение на Армения, например, Анкара упорито настоява ръководството на Азербайджан да разреши проблема с Карабах със сила. Неотдавнашното изостряне на положението на границата на тези страни е още едно потвърждение за това. Турското ръководство не се свени да влезе с въоръжените си сили на територията на други страни - Сирия, Ирак, Либия. В Катар и Сомалия има турски военни бази. Беше постигнато споразумение за създаване на база в Нигер. Разработва се въпросът за база в Оман, близо до границите с ОАЕ.
Дейностите на Кюрдската работническа партия (ПКК) бяха обявени за основна заплаха за националната сигурност на Турция в Анкара. Междувременно Ердоган вече е решил до голяма степен „кюрдския въпрос“, използвайки прост набор от средства: да всее раздор, да поеме контрол над податливите и да използва сила срещу останалите. През 2011 г. в Осло се проведоха тайни разговори между лидерите на НРО и ПКК. Комбинацията беше насочена към постигане на споразумение със Съюза на кюрдските общности (СОК) и други организации за отказ от терористични актове в замяна на освобождаването на лидера на ПКК А. Йоджалан (по това време той вече беше в затвора в продължение на 11 години, изтърпявайки доживотна присъда за тероризъм) и осигуряването на кюрдите различни политически свободи и гаранции. Не беше възможно изцяло да се изпълни планът - имаше изтичане на информация, а опозицията обвини правителството в опит да „сключи сделка с терористите“. И тогава Ердоган каза: „Именно аз изпратих ръководителя на НРО на тези срещи“. Последваха уволненията на ръководството на прокуратурата и следователите, след което не се върнаха към тази тема.
Днес 20-милионното кюрдско малцинство в Турция е представено в Меджлиса от фракцията на Народната демократична партия и други движения. Много кюрди заемат отговорни длъжности в изпълнителните власти на всички нива, а повечето от функционерите на ПКК и СОК са етнически турци и работят под строгия контрол на НРО. Що се отнася до кюрдите, които продължиха да се борят за правата си, турското ръководство ги обявява за терористи и ги преследва. Десетки хиляди кюрди се опитаха да намерят убежище в съседни Сирия и Ирак, но турската армия започна активни военни действия и срещу тях.
От началото на годината турските въоръжени сили вече проведоха пет операции в Ирак, използвайки специални сили, авиация и артилерия, не само в граничните райони, но и в дълбочина. На 15 април турски самолети бомбардираха бежански лагер край Махмур, в който живеят над 12 000 кюрди. На 27 май член на Централния комитет на ПКК Исмаил Назилкул беше убит при въздушен удар в базата на ПКК в Кандил. На 29 юни турският министър на отбраната Хулуси Акар отбеляза, че "войските работят денем и нощем", а Ердоган обяви, че на територията на Ирак са разположени 10 турски военни бази и броят им ще бъде увеличен до 24.
На 11 август турски дрон нападна група членове на ПКК в района на Сидакан в провинция Ербил. Ударът е нанесен по време на среща на кюрдите с местни служители по сигурността, сред жертвите бяха командирът на 2-ра бригада на граничните войски на Иракския Кюрдистан, бригаден генерал Мохамед Рашид Сюлейман, командирът на батальон на тази бригада и още двама войници.
Разчитайки на добрите отношения с клана Барзани и активно използвайки своята пета колона в лицето на третата най-голяма етническа група в Ирак - туркоманите, турските власти са установили взаимноизгодни търговски и икономически отношения с кюрдската автономия, обръщайки специално внимание на стратегическите нефтопроводи до турското средиземноморско пристанище Джейхан. Чрез това пристанище петролът се изнася от Иракски Кюрдистан. В следващите години се планира изграждането на газопровод от кюрдската автономия преди този терминал (за сметка на “Роснефт”, който вече е инвестирал стотици милиони долари в този проект).
Превод: В. Сергеев