/Поглед.инфо/ «И аз съм сам, съвсем сам… с моя здрав колектив».
От филма «Карнавална нощ»

Първият въпрос, който просто се налага сам по себе си: „А ако Тръмп все още беше президент, щеше ли да свиква сто и десет държави на срещата на върха, за да им устрои майсторски клас по световна демокрация?“ Предполагам, че отговорът е очевиден – Тръмп не би губил време за подобни глупости. За Дони „Make America Great Again!“ /“Направете Америка отново велика!”/ е главното, а всичко останало – после...

Но Байдън, напротив, трябваше да потвърди водещата роля на Съединените щати в света след бягството от Афганистан. За да разведри картинката, а в PR-а янките са най-големите майстори. Но Държавният департамент, който подготвяше всичко това, не намери нищо по-добро от това да раздели глобалния свят наполовина, отрязвайки очевидните недоброжелатели на Америка, така че останалите сто и десет лидери от всички континенти да бъдат приети под тяхното предводителство.

В известен смисъл той напомняше за популярните през ХХ век Фестивали на младежта и студентите, на които СССР събираше „демократична младеж“ от цял свят. Сега тези млади хора пораснаха, научиха думата “демокрация”, седнаха на командните столове на своите страни и отместиха поглед от Москва, за да слушат Вашингтон.

Именно да слушат, защото беше нереалистично да се даде думата на всички поканени участници на срещата за два дни. Но да чуете от всеки, или дори през един, няколко фрази „за ползите от демокрацията“ – такъв сценарий се смяташе за напълно възможен.

Всъщност, ако в програмата на Държавния департамент все пак имаше планирани ремарки от няколко десетки държавни глави, то Вашингтонската преса дружно и приятелски отхвърли тези „джувки“, което озадачи мнозина от читателите им. Читателите се взираха в заглавията и не разбираха защо „супердемократичната“ среща на върха на Байдън се оценява толкова странно от основните медии.

Преценете сами, какво може да се разбере от тези заглавия: „Байдън обединява глобалните демокрации, тъй като Съединените щати са в „черната полоса“ („New York Times“), „Срещата на върха за демокрация“ на Байдън събира заедно страни, които е малко вероятно да са подходящи за това” (“Washington post “), “Срещата на върха на Джо Байдън за демокрация е върхът на лицемерието “ (“Time”), “Срещата на върха на Джо Байдън за демокрация съвсем не е толкова демократична “ (“ The Economist “). В същото време, ако напишете фразата „summit for democracy“ в търсачката за новини на Google, ще видите съвсем малко новини. Просто има малко публикации...

Самият Байдън обаче изглеждаше сияещ.

След преговорите с Владимир Путин, когато те решаваха фундаментални въпроси на световната политика, президентът на САЩ проведе разговор със своите младши партньори от предварително избран кръг. Всичко това, между другото, напомня за подбора на участници за срещите с Леонид Илич Брежнев – хората трябва да бъдат проверени, за да не изтърси някой нещо излишно.

Байдън седеше сам срещу стотици президенти и министър-председатели, изборът на чийто състав повдига въпроси дори сред опитните американски журналисти: те поканиха онези, които самите Съединени щати обвиняваха в недемократично поведение (Пакистан и Филипините), но не се обадиха на Унгария – член на Европейския съюз и НАТО и Турция – член на НАТО.

По някаква причина Блинкен покани Косово, където и не намириисва на демокрация, а на власт са бившите главорези от войната в Югославия. От друга страна, появата на Тайван сред участниците просто ще влоши отношенията между Вашингтон и Пекин, което също не повишава дипломатическия авторитет на Държавния департамент, който трябва да разбере до какво могат да доведат подобни инициативи.

Коментирайки критериите, по които са поканени гостите, говорителят на Белия дом Джейн Псаки каза: „Изброяването и поканата не са знак за одобрение за техния подход към демокрацията. По същия начин премахването от списъка не е знак за неодобрение.” Така че помислете как да тълкувате тази фраза?

Но Байдън, повтаряме, сияе: „Е, здравейте всички. И добре дошли на първата среща на върха за демокрация. От доста време си мисля за тази среща по една проста причина. Пред лицето на постоянните и тревожни предизвикателства пред демокрацията, пред универсалните човешки права в целия свят, демокрацията се нуждае от защитници. И аз исках да бъда домакин на тази среща на върха, защото тук, в Съединените щати, ние знаем, не по зле от всеки друг, че обновяването на нашата демокрация и укрепването на нашите демократични институции изисква постоянни усилия.

Американската демокрация е непрекъсната борба да живеем в съответствие с нашите най-високи идеали, да излекуваме нашите разделения и да потвърдим отново нашия ангажимент към основополагащото послание на нашата нация, залегнало в нашата Декларация за независимост, както и в много от вашите документи. Ние казваме: „Ние считаме за очевидно, че всички жени и мъже са създадени равни, надарени от техния създател с определени неотменими права, включително на живот, свобода и стремеж към щастие“.

Събраните очевидно очакваха, че този набор от пошлии и празни клишета ще бъде последван от програма за действие с „тежък“ бюджет, към който човек може да се прилепи, като към цицка на вимето на „свещена крава“ в името на демократични промени. Но обявеният бюджет, както се видя по-късно, се оказа сериозно накуцващ, а гостите на празника на демокрацията продължиха и продължиха да слушат потока на съзнанието на POTUS:

„Според мен това е определящото предизвикателство на нашето време. Демокрацията, управлението на хората за хората, понякога може да бъде крехка, но също така изначално е стабилна, способна на самокоригиране и самоусъвършенстване. И да, демокрацията е трудна. Всички знаем това.

Тя работи най-добре с консенсус и сътрудничество. Когато хора и партии, които може да имат противоположни възгледи, седнат и намерят начини да работят заедно, всичко започва да работи. Но това е най-добрият начин за разгръщане на човешкия потенциал, защита на човешкото достойнство и решаване на големи проблеми. И ние трябва да го докажем.

Не всички демокрации са еднакви. На тази среща днес не сме съгласни за всичко, но изборът, който направим заедно, ще определи, според мен, хода на нашето общо бъдеще за бъдещите поколения. И като продемократична глобална общност, ние трябва да защитаваме ценностите, които ни обединяват. Трябва да защитаваме справедливостта и върховенството на закона, свободата на словото, свободата на събранията, свободата на печата, свободата на религията и всички неотменими човешки права на всеки човек.”

Хората слушаха и чакаха, кога ще започне разговорът за бюджета на „Световната програма на Джо Байдън за насърчаване, защита и опазване на демокрацията“? Напрежението пред мониторите и екраните се увеличаваше. Мнозина не са имали достатъчно време за сън – разликата в часовите зони се е отразила, но всеки искаше да чуе за парите.

„Покойният ми приятел, конгресменът Джон Луис, беше велик шампион на американската демокрация и граждански права по целия свят и той се учеше и вдъхновяваше от други велики лидери като Ганди и Мандела“, продължи Байдън в стила на Остап Бендер, четейки пред събралите се в шахматния клуб лекция за слънчевите перспективи на Ню-Васюки.

„Ние улесняваме американците да се регистрират за гласуване. И удвоихме броя на юристите, които защитават и прилагат законите за правото на глас чрез нашето министерство на правосъдието “, обясни Байдън идеите си за насърчаване на демокрацията в Съединените щати за лошо спалите участници във видео моста с целия свят, сякаш се интересуваха силно колко още гласа ще привлекат демократите на следващите им избори, за да измамят екипа на Тръмп.

Но накрая се случи! Тези, които вече климаха глави, се събудиха – Байдън започна да обещава пари: „И днес с гордост представям инициативата на президента за демократично обновление, която ще съсредоточи цялата ни дипломация върху програми за чуждестранна помощ за укрепване на демократичната устойчивост и човешките права по света“.

Хората се напрегнаха и POTUS направи широк жест: „Работейки с нашия Конгрес, ние планираме да отделим ... (присъстващите тук затаиха дъх) 224 милиона долара (присъстващите не разбраха шегата, но не попитаха отново) за укрепване на прозрачното и отговорно управление, включително подкрепа за свободата на медиите, борба с международната корупция, подкрепа на демократичните реформатори, усъвършенстване на технологии, които насърчават демокрацията, и определяне и защита на това, което представляват честните избори.

Катарзис – от сърцето на господаря се откъснаха 224 милиона за 110 страни по света, и за укрепване на демокрацията там, да знаете! Дават по 2 милиона на страна! Всичко. Можете да се разпръснете... Сега е ясно защо голямата преса мълчи – за какво има да се пише и какво да се обсъжда?

Със свиване на рамене Ан Бояджиян от Freedom House каза, че събитието може да тласне борещите се демокрации към по-добро и да стимулира координацията между демократичните правителства, „но пълна оценка на резултатите от срещата на върха е невъзможна, докато не знаем какви са ангажиментите и как ще бъдат изпълнени през следващата година“. Говорихте и се разпръснахте? Без ангажимент и програма?

Освен това “Freedom House” определи, че повече от 30% от 110 поканени държави са не само “демократични”, но и само “частично свободни”. А трима участници в срещата като цяло са “несвободни” – Ангола, Демократична република Конго и Ирак. И още над дузина са класифицирани от шведския институт “V-Dem” като “изборни автокрации”, включително Филипините, Кения и Индия (Моди трябва да помни това, особено след отличните преговори с Путин).

Да, странен избор на гости от Държавния департамент. Сякаш Блинкен или не е разбрал какво му е инструктирано, или е искал да подстави началника си с такъв формат и с такъв празен текст на речта. Даже при Леонид Илич Брежнев съдържателно беше много по-добре, въпреки че имаше достатъчно лозунги – ала тук има само лозунги.

Защо тогава списание Time написа, че „Срещата на върха за демокрация е геополитическа уловка“? Защото, отговори си то на собствения си въпрос, „е връх на лицемерието“ да се отрича, че „няма глобално съперничество между демокрацията и автокрацията, а става дума за чисто вътрешна борба и е глупаво да се преструваме, че нещата стоят по друг, по-възвишен начин“.

Списанието подчертава: „В световен мащаб делът на хората, които казват, че са „недоволни“ от демокрацията, е скочил от 47,9% в средата на 90-те до 57,5% днес. Тези цифри са резултат от проучването на университета в Кеймбридж, базирано на проучване сред повече от 4 милиона души в 154 държави! Това е най-високото ниво на недоволство от демократичната система в историята “, пише списание Time.

И ето, „джамбурето“ в широк състав приключи. Байдън вече пожела да събере след една година по-конкретна група – ясно е, че при условие, че днес не се получават пари или просто се раздават подаяния, мнозина ще откажат да участват следващия път. И самата идея за свикване на следващата “среща на демокрациите” може също така тихо да избледнее, така както в СССР спряха да провеждат “Световните конгреси на миролюбивите сили”, - когато парите свършиха ...

Превод: ЕС