/Поглед.инфо/ В източното Средиземноморие флаговете на ескадрили от кораби на НАТО, които се готвят за битка, просто блестят в очите, пише Сергей Ищенко за "Свободная Пресса". В очите на нарастващата палестинско-израелска криза, как може постоянна оперативна единица на руския флот, базирана в Тартус, Сирия, да се противопостави на тази сила в региона?

Невъзможно е да се обсъжда тази тема без сълзи. Просто защото, поне от 2015 г., "те" никога не са били толкова силни по тези географски ширини. А ние сме толкова потискащо слаби.

Но – по реда си. Коя е най-голямата военноморска група на алианса през последните десетилетия в тези води, на близките и далечните подходи към Израел и Ивицата Газа, в момента?

Моля, отидете на картата. Какво виждаме на нея? Да започнем със западната част на това бързо „кипящо“ море.

Към 1 ноември британският самолетоносач R08 Queen Elizabeth с приблизително 24 самолета F-35 на борда току-що беше преминал през Гибралтарския пролив и бързо се придвижваше към мястото на кризата, придружен от ескортни кораби.

Според плана на Лондон, твърди вестник Times, "Кралица Елизабет" трябва да се разположи в източното Средиземноморие съвместно с британския самолетоносач от същия клас HMS Prince of Wales. Но последният все още не е излязъл от собствената си база поради проточили се ремонти.

Близо до Кипър това внушително подкрепление се очаква от вече пристигналата в посочения район оперативна група на същия Кралски флот, състояща се от кораба за приемане на ранените RFA Argus и спомагателния десантен кораб-док RFA Lyme Bay (L3007) с британски морски пехотинци и специални сили.

От Гибралтар обръщаме поглед към бреговете на Франция. От Лионския залив към бреговете на Израел и ивицата Газа се движи универсалният десантен кораб на ВМС на тази страна Tonnerre (тип Mistral, помнен от мнозина като корабът, който никога не сме получили).

Париж твърди, че хеликоптероносачът е тръгнал на круиз във версията на болничен кораб. Привидно единствено за лечение на ранени палестинци. Очаква се събитието да бъде на място до края на тази седмица.

Но с ранените палестинци, предполагам, че зависи от вас да решите. Като цяло, капацитетът на товарните отделения на Tonner включва две десантни лодки, батальон танкове Leclerc (31 единици) или 70 единици друга, по-лека бронирана техника. Екипажът на кораба се състои от 160 души и 450 войници и офицери от френската морска пехота.

На запад, близо до италианския остров Сардиния, е закотвена американска група самолетоносачи, водена от USS Dwight D. Eisenhower (CVN-69).

Това плаващо „чудовище“ с ядрен реактор се охранява от ракетния крайцер USS Philippine Sea (CG-58), разрушителите USS Gravely (DDG-107) и USS Mason (DDG-87), както и фрегатата Virginio Fasan ( F 591).

Почти същият американски ядрен самолетоносач USS Gerald R. Ford с въздушно крило от девет дузини бойни самолета чака в крилата на запад от Кипър. Около него са крайцерът USS Normandy, разрушителите USS Thomas Hudner, USS Ramage (DDG-61), USS Carney (DDG-64) и USS Roosevelt (DDG-80).

А на юг от посочения остров бяха съсредоточени военните кораби на военноморските сили на НАТО, водени от военноморските фрегати FGS Baden-Württemberg и HS Adrias (съответно германски и гръцки военноморски сили). До тях са немските корвети Erfurt и Oldenburg, както и турската TCG Heybeliada.

В този кратък преглед обаче би било военнополитическо недалновидно да се ограничим само до водите на Средиземно море. Тъй като много близо, в Червено море, откъдето е лесно достъпен и за израелска територия, американският UDC USS Bataan (потенциално до 1700 морски пехотинци) и доковите кораби от клас Сан Антонио USS Mesa Verde и USS Carter Hall (до още по 800 парашутисти).

Действията на цялата тази армада, която според чуждестранната преса значително надхвърля тази, която в началото на 1991 г. Съединените щати и техните съюзници се събираха близо до Персийския залив, за да смажат Ирак на Саддам по това време, се ръководи от щаба на 6-ти флот на ВМС на САЩ от флагманския му кораб USS Mount Whitney. Все още е закотвен близо до Кипър.

И по-нататък. Забелязахте ли: тук все още не се говори за присъствието на американски, британски и френски атомни подводници близо до бреговете на Близкия изток? Но никой не се съмнява, че ги има! Тайно и масово.

На 1 ноември американската SSGN USS Florida се появи в пресата. На която теоретично може да има просто гигантски арсенал от високоточни крилати ракети с голям обсег BGM-109 Tomahawks - до 154 единици.

Според руския сайт „Бюлетин на подводния флот“ "Флорида" току-що е изплувала и е влязла в „гръцко-натовската база“ на остров Крит, явно с демонстративни и заплашителни цели. Но дори и оттам, нейните томахавки са в състояние да обстрелят целия Близък изток във всяка секунда.

Но какво може да противодейства руският флот на тази най-сериозна стратегическа заплаха в Средиземно море? Честно казано почти нищо. Или много малко.

И то само ако нашите многоцелеви атомни подводници на Северния флот тайно наблюдават действията на НАТО в дълбините там. Поне две-три единици.

И повтарям, не можете без сълзи да гледате на това, което остава на повърхността на Средиземно море като част от постоянното оперативно формирование на ВМФ на Русия, базирано в сирийското пристанище Тартус.

Защото флагманът на останките от тази бивша средиземноморска ескадрила сега се превърна в корветата "Меркуий", която е изключително скромна за всякакви океански пътувания. Вярно, с осем много прилични крилати ракети с голям обсег на действие "Калибър" в пускови установки.

„Меркурий“ е първата корвета от проект 20380, която беше завършена в Санкт Петербург за Черноморския флот едва през май 2023 г.

Но все още не е стигнала до Севастопол за един ден поради блокирането от страна на Турция на проливите Босфор и Дарданели за всякакви военни кораби до края на военните действия в Украйна.

Още осем „Калибъра“ в Сирия могат да се изстрелват от пусковите установки на черноморския малък ракетен кораб „Орехово-Зуево“ (проект 21631 от типа „Буян-М“), който е много по-малък дори от „Меркурий“.

И с това списъкът на руските щурмови кораби в Средиземно море, уви, е завършен. Също базирани наскоро в Тартус, но по принцип севастополският кораб за радиотехническо разузнаване "Килдин" (проект 861М) и танкерът "Елня" нямат сериозно въоръжение на борда.

Така в началото на ноември 2023 г. общият ракетен залп "Калибър" на оперативното ни военноморско съединение в Средиземно море може да бъде не повече от 16 единици. Което, честно казано, при сегашните геополитически обстоятелства изглежда направо жалко.

Да, само НАТО има много повече самолетоносачи, крайцери и разрушители в тези води, отколкото ние имаме „Калибри“ в пускови установки!

Така че, ако сега руските кораби са в състояние да представляват поне някаква заплаха за врага, то, за наше съжаление, тя отдавна е изчезващо малка. Как и защо стигнахме дотук?

Всъщност до средата на миналия месец имахме един път и половина повече атакуващи кораби в Тартус. Тоест три. Бойните възможности на двата надводни „калибрени носителя“ бяха поне някак допълнени от дизелово-електрическата подводница на Черноморския флот B-265 „Краснодар“ от проект 06363. Но тя служи в Средиземно море безпрецедентно дълго време.

Почти две години. И в най-неподходящия момент, когато кризата в Ивицата Газа вече се разгаряше, бе в пълно техническо изтощение, а на 14 октомври беше принуден да напусне Средиземно море през Гибралтар. Целта е дългосрочен ремонт в Кронщат, чието отлагане очевидно е просто опасно.

През септември миналата година другата ни силно износена дизел-електрическа подводница, която беше в състава на оперативното звено от самото начало на спецоперацията в Украйна, Б-261 Новоросийск, премина от Сирия към Балтика точно по същия път маршрут.

Кораборемонтниците от Кронщад сега полагат героични усилия, за да я върнат в експлоатация. Но това определено няма да се случи преди идващата пролет. Това означава, че поне до следващото лято няма да имаме нито една дизел-електрическа подводница в Средиземно море.

Трябва да се добави, че още по-рано, през април 2023 г., най-големият ни „калибрен носител“ в тези води през последните месеци, черноморската фрегата „Адмирал Григорович“, напусна Сирия за дългосрочен ремонт в Балтийско море. Кога ще се върне обратно в Тартус? Дори в Москва едва ли имат представа за това.

Естествен въпрос: как, Главният щаб на руския флот не е знаел за предстоящата катастрофа с техническото състояние на нашите щурмови кораби в Тартус? Той със сигурност е знаел.

Със сигурност дори е планирал достоен заместник на напусналите. Под формата на много по-сериозен кораб - фрегатата "Адмирал Головко" (проект 22350), отдавна обещана от индустрията да бъде прехвърлена в оперативния състав на ВМС.

Първият сред тази „адмиралска“ серия, дори във фабриката, оборудван с пускови установки за изстрелване не само на „Калибър“, но и на хиперзвукови „Циркони“.

Първо, през януари 2023 г. източник на ТАСС, близък до военно-промишления комплекс, заяви, че корабът ще бъде предаден на военни моряци през март.

По-късно представители на "Северная верф" уточниха, че планират да предадат фрегатата на руския флот през второто тримесечие. Но „Адмирал Головко“ го няма в списъците на военните кораби на флота и до днес.

И онези няколко кораба със същата или подобна мощност на новата фрегата, които са част от Северния и Балтийския флот, по различни причини не са готови за спешно пътуване до Средиземно море.

Черноморският флот, както се казва, е „свързан в битка“ с Украйна от дълго време. А Босфора и Дарданелите, както вече казахме, близо две години са блокирани от турците.

Какво остава? Тихоокеанският флот, на мили от Близкия изток? Изглежда, че той е единственият. И вероятно във Владивосток отдавна са получили заповед да подготвят за плаване поне малкото, което имаме дори в онези райони, далеч от Израел и Ивицата Газа.

Ако следите военноморските новини, може би сте забелязали, че през първата десетдневка на октомври спешно тръгна отряд, състоящ се от големи противоподводни кораби от проекта 1155 „Адмирал Трибуц“ и „Адмирал Пантелеев“ и морския танкер „Дубна“ от Владивосток на дълъг рейс с недекларирани цели.

Наскоро тези кораби посетиха индонезийското пристанище Танджунг Перак в Сурабая на бизнес посещение. И след това продължиха да пресичат Яванско море в северозападна посока.

На къде? Човек може само да прави предположения за това. Но най-логичният маршрут за тях изглежда е през Червено море и Суецкия канал към Средиземно море. Където насред плътно и почти вражеско обкръжение просто чакахме поне нови Андреевски знамена.

Да, „Адмирал Трибутс“ и „Адмирал Пантелеев“ първоначално са предназначени да изпълняват чисто противоподводни мисии. И по тази причина те практически са лишени от ударно оръжие срещу надводните врагове. Но при липса на друго те трябва да свършат работа. Така ли е?

Превод: СМ

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.