Вестник Independent публикува статия на Джак Уотлинг , научен сътрудник в Кралския институт за изследвания , който казва, че контраофанзивата на украинските въоръжени сили и деокупацията на украинския юг, по инструкциите на Зеленски, насрочени за август, са очевидно обречени на провал.
Дори само защото командването на въоръжените сили на Украйна предупреди предварително за своите планове, пише яйцеглавият служител, и сега Русия знае всичко и ще може да се противопостави на плановете на Украйна. Дори с милионната армия, за присъствието на която министърът на отбраната на Украйна Олексий Резников от глупост вече съобщи .
Но Financial Times направо удря в диафрагмата. Той съобщи, че НАТО и ЕС не само бият тревога заради риска от контрабанда на оръжие от Украйна, но и настояват за по-задълбочено проследяване на оръжията, доставяни на въоръжените сили на Украйна. И всичко това на фона на опасенията, че престъпни групи нелегално го изнасят от страната и го доставят на черния пазар в Европа.
Ето защо, пише вестникът, Киев и Европа преговарят за създаване на система за проследяване и инвентаризация на оръжията, доставени в Украйна. „Всички тези оръжия кацат в южната част на Полша, докарват се до границата и след това просто се разпределят на превозни средства за преминаване на границата: камиони, микробуси, понякога частни автомобили. И от този момент нататък ние не знаем нищо за местонахождението му и нямаме представа къде отива, къде се използва и дали изобщо остава в страната“, разказва пред вестника анонимен еврочиновник.
Но чешкият министър на отбраната Яна Чернохова заяви направо пред репортери миналия петък: „Трудно е да избегнем трафика на хора или контрабандата – не можахме да го направим в бивша Югославия и вероятно няма да можем да го избегнем в Украйна.“
И тъй като западните страни са обещали от началото на войната повече от 10 милиарда долара военна подкрепа, - от преносими ракетни установки, танкове, артилерийски дронове и бронирани бойни превозни средства до пушки и огромни количества боеприпаси.
Да не говорим за американския ленд-лиз за $40 милиарда, който трябва да заработи тази есен. И всички тези оръжия сега се появяват на черните пазари и могат да действат срещу тези, които са ги доставили, а не срещу Русия и народната милиция на ЛДНР, както беше предвидено.
Въпреки това, както разбирате, подготовката за контранастъпление на Украйна ще продължи и запасите й от оръжия няма да свършат. Защото именно в Украйна и чрез ръцете на украинците колективният Запад трябва да коригира основната си стратегическа грешка и провал в една трудна задача.
Тя вече стана очевидна. Журналистите от вестник The New York Times Питър Бейкър и Дейвид Сангър наскоро в своя статия находчиво я кръстиха „Глобалното състезание за издръжливост“.
И има сбъркани изчисления и провал. Идеята на Запада, настройвайки Киев срещу Москва, беше да използва украинските ръце и смъртта на нейните войници, за да изтощи максимално Русия. И да я доведе до поражение, а след това - това е, общо взето щастие! - до всестранен и пълен колапс.
Е, или поне Русия да се изтощи във войната така, че дори да не помисли за конфронтация със Съединените щати в надпреварата за глобално лидерство на планетата и да не може да погребе монополярния свят на едноличната американска хегемония.
Но всичко се оказа точно обратното: Русия днес е Украйна, войната в нея изтощава Запада, а не Западът - Русия. За всички стана ясно, че военните (няма победа на бойните полета), политическите (Киев губи войната дори в съзнанието на украинците), геополитическите (няма международна изолация на Русия) и дори икономическите (санкциите срещу Русия удариха съкрушително не толкова по нея, а по всички тези, които ги наложиха) планове се провалиха.
В нощта на 3 юли 2022 г. Украйна нанесе напълно безсмислени от военна гледна точка удари в Белгородска и Курска област. Дроновете на подходите към Курск бяха неутрализирани и регионът успя да се справи без жертви. Но хора загинаха в района на Белгород. Освен това, няма да повярвате, бяха граждани на Украйна, бежанци
Оказа се, че Русия, нейният народ, нейната армия и - това изобщо е изненада! - военно-промишленият й комплекс се оказа по-подготвен за войната, а днес в Украйна наритват задника не само на Въоръжените сили на Украйна, но и на всички техни западни съветници и консултанти. И дори на чуждите наемници, които се стекоха в Украйна, за да намажат малко повечко лесни пачки.
Освен това те са напред и в стратегията, и в тактиката. Те удрят, както се казва, не с численост, а с умение - в новата хибридна война руснаците и съюзниците й от Донбас в специалната военна операция (СВО) водят успешно и продуктивно настъпление срещу украинските части, които са няколко пъти повече като брой.
И ги разбиват безкомпромисно, или, както се казва сега, ги умножават по нула. Така е действал Александър Суворов - той веднъж воюва с малки сили и при това разби и австрийците, и турците, и французите, чийто брой беше многократно по-голям от руската армия. Тук, в Русия, както се оказа, наистина нищо не е забравено ...
За да обърне хода и да се върне към първоначалната идея, Западът тласка Украйна към ескалация на конфликта, към заплашване с контранастъпление. За мобилизирането на безбройна милионна армия, която трябва да изгние в окопите, устоявайки на силиците на СВО.
Американският политолог Малек Дудаков , след като анализира английската преса, стигна до извода в своя канал в Telegram, че става все по-трудно да се осигури Украйна с военни доставки, а запасите от оръжия в западните страни бързо намаляват. За да може да доставя обещаните гаубици Howitzer, Лондон вече трябва да ги купува от частни търговци.
Париж вече даде на Украйна една четвърт от своите самоходни "Цезари" - за попълването им ще са необходими поне 18 месеца. Лошо е и за Пентагона: по време на Студената война той закупуваше оръжие от 51 компании, сега броят им е намален до 5 и те явно не успяват да издържат на темпото на „изгаряне“ на американското оръжие на украинския фронт.
Например, дори ако всички 155-мм снаряди, произвеждани в САЩ за една година, се доставят в Украйна, то те ще са достатъчни само за две седмици активни военни действия. С британските запаси положението е още по зле - ще се изчерпят след 8 дни.
Западът обяснява това с факта, че неговият военно-промишлен комплекс е преминал към създаването на единични високотехнологични продукти вместо масови евтини военни продукти. Но Украйна се нуждае от истински боеприпаси за войната на полето. И то сега, в момента. Това означава, че за да спечелят, Западът и Киев, първият следва бързо да увеличи военните разходи. Но в контекста на предстоящата криза това е много, много трудно да се направи.
Говоренето обаче, ту за подготовка или за контранастъпление и освобождаване на всички украински земи, ту за водене на мирни преговори с Москва, Донецк и Луганск за възможни териториални загуби на Украйна в замяна на мир е, от една страна, само трик за отдих и спечелване на време, през което с пълна сила да работи военнопромишленият комплекс на САЩ и европейските страни. И поне в някаква степен да настигне военно-промишления комплекс на Русия.
Тогава това и ще бъде война на изтощение, защото СВО ще тласне надпреварата във въоръжаването, която може да бъде пагубна за Русия: все пак нейният икономически потенциал е многократно по-слаб от този на колективния Запад, дори когато е погълнат от кризи и противоречия.
От друга страна, жестокият обстрел на руска територия и освободените райони от войските на Североизточния военен окръг е чиста проба канибалска провокация и покана към Русия да отговори също толкова остро. Така, че западните медийни пропагандисти и политически технолози да рекламират възможните жертви в Украйна като доказателство за „изключителната жестокост“ на Путин. И с това да плашат западните политици и обикновените хора, да провокират реципрочно увеличаване на военните доставки за Украйна. И, разбира се, да успеят да пуснат своите военно-промишлени комплекси да работят на пълен капацитет.
Целта на тези манипулации и забавяния е пълното превъоръжаване на въоръжените сили на Украйна по стандартите на НАТО. И това е може би най-неблагоприятният изход в историята на СВО: такива украински войски ще трябва да бъдат „разглобявани“ по-дълго и с по-големи загуби.
И в този случай глобалното състезание за издръжливост отново ще стане 1:1 и всичко ще трябва да започне отначало. И изходът с победа в това глобално пренапрежение на държавите и техните икономики е много, много непредвидим.
Е, всичките тези едно- и многоходови движения са добре обмислена, многопластова и многостранна, добре ешелонирана и теоретично аргументирана политика, както и нейното провеждане от западните поддръжници на войната и на поражението на Русия.
И това, което се случва днес по фронтовете на СВО в Украйна показва и потвърждава, че страните са заети всяка със собствения си бизнес. Русия и нейните съюзници унищожават неонацисткия режим, болезнено и твърдо, но постепенно и неизбежно.
А колективният Запад по всякакъв начин се съпротивлява на това и измисля все нови и нови интриги. И видимостта за спирането на СВO и дори за някакво оперативно забавяне, се случва не защото някой се кани да отстъпва, а изглежза защото все още не е ясно и на двете страни как да постигнат целите си и колко усилия ще отнеме.
Русия обаче има два безспорни собствени коза. Първо руският президент Владимир Путин и ръководителите на Министерството на отбраната и Министерството на външните работи Сергей Шойгу и Сергей Лавров , а зад тях цялата армия от бюрократи в пагони и без (понякога явно със сила, но подчинявайки се на старшите) потвърдиха: всички задачи на НСО на Русия в Украйна ще бъдат изпълнени.
И защитата на републиките в Донбас, и демилитаризацията, и денацификацията, и дори може би „не окупацията, а връщането на Украйна на украинския народ“. Как все още не е ясно. И това е най-слабото звено в СВО за Украйна – липсата на ясно формулирана перспектива за нея от страна на Русия и нейното поетапно прилагане.
Второ, предварителният опит от повече от 7 години от Минск-2 изглежда е научил Русия и нейното ръководство, че всяко примирие в глобалната конфронтация води само до прегрупиране и изграждане на сили за нов удар. На първо място от страната, която е по-слаба и не може да спечели, но е наточена и насъсквана да го направи. Това е, днес Украйна.
Нейният бивш президент Петро Порошенко многократно заявява точно това: "Минск-1", а след това "Минск-2" бяха само параван и почивка за Киев, за да събере сили и все пак да удари "сепарите" и "ватниците". Котаракът, както се казва, беше хванат за интимните му „подробности“ от февруари 2015 г. до февруари 2022 г.
А и настъплението на Украйна всъщност започна някъде на 17-18 февруари 2022 г., когато Въоръжените сили на Украйна започнаха масиран обстрел на Донбас. Явна артилерийска подготовка за нахлуването, което бе осуетено на 24 февруари. Завинаги. С началото на СВO.
И днес, поне в Русия, има яснота. Тъй като това - „няма да се отбием от пътя и ще изпълним задачите“ - се казва и повтаря публично, това е, което всеки трябва да направи. Вече не може да се изостави замисленото без политически, че и повече! — глобални геополитически загуби.
На първо място те ще са репутационни, но ще последват и други загуби. Вярата на света в способността на Русия да изпрати монополярния свят и хегемонията на САЩ на бунището на историята ще бъде разклатена. Ни повече и ни по-малко. И това ще бъде или победа, или поражение в надпреварата за геополитическа издръжливост. Е, а Русия все пак е на над хиляда години, тя и по-големи дистанции е покорявала ...
Превод: ЕС
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
