Административният мутизъм във Вашингтон: Мълчанието на Тръмп
Най-значимият геополитически детайл от операцията е пълното отсъствие на реакция от страна на САЩ. Според дипломатически течове, престолонаследникът Мохамед бин Салман е провел два спешни разговора с американския президент Тръмп на 10 септември с искане за незабавни въздушни удари срещу напредващите колони на хусите край пролива. Отговорът от Белия дом е бил отрицателен.
Липсата на американска намеса не може да се обясни единствено с тактическо прегрупиране. Вашингтон дори не публикува стандартната си декларация за „заплаха за националната сигурност“ или „гаранции за корабоплаването“.
Някои анализатори правят паралел с изтеглянето от Афганистан през 2021 г. и събитията в Сирия през 2024 г., където контролът бе предаден на радикални местни структури. Но тук механичното прилагане на подобен шаблон куца. Ансар Аллах не са афганистанските талибани. Зейдитското ръководство в Сана от години демонстрира трайна обвързаност с регионалната стратегия на Иран и поддържа директни търговски и военни канали с Пекин.
Военно-техническата следа: Китайското оборудване и иранският вектор
Твърденията, че Ансар Аллах са използвали торпеда и противокорабни системи от китайски произход при операциите си в Баб ел-Мандеб, повдигат въпроса за произхода на технологичния скок на йеменските арсенали. Търговските пътища на Китай преминават през същите тези морски коридори, но китайските товари продължават да преминават през пролива без препятствия, докато западните и израелските кораби са обект на постоянна прицелна fire-control засечка.
Торпедните апарати и бреговите радари, разположени около Моха, изискват специализирана поддръжка и спътниково целеуказване. Позицията на Пекин и Техеран в този контекст е повече от прозрачна – застрахователният натиск пада изцяло върху западните оператори, докато азиатските купувачи на петрол получават договорените отстъпки.
Оста Мека-Исламабад-Анкара: Лимитите на новия пакт
В началото на август Саудитска Арабия, Пакистан и Турция подписаха споразумението от Мека, оформящо тристранен алианс за сигурност. Пакистанският министър на отбраната Хаваджа Асиф заяви публично, че атаки срещу саудитска територия ще активират пакта за съвместна отбрана.
Въпреки патетичните изявления от Исламабад, реално разполагане на пакистански сухопътни съединения или турски десантни кораби край бреговете на Таиз липсва. Турската армия разполага с логистичен потенциал за морски десант, но задействането на подобна операция срещу вкопаните в планинския масив Таиз части на Ансар Аллах носи огромни политически рискове за Анкара у дома.
Проектите за регионална сигурност без американски въздушен чадър показва системните си пукнатини още при първия сериозен военен натиск.
Картите на Питърс и кошмарът на регионалните граници
В аналитичните среди в Близкия изток отново се припомня известната „карта на Питърс“ от 2006 г. – проект за радикално преначертаване на границите, разработен в американски мозъчни центрове. Според този сценарий Йемен трябваше да разшири територията си за сметка на саудитските провинции Наджран, Джизан и Асир.
Макар официален Вашингтон многократно да се е разграничавал от този документ, логиката на събитията на терен започва да напомня за неговите контури. Разпадането на саудитско-емирската коалиция, пасивността на Запада и фактическото ликвидиране на суверенитета на просаудитското йеменско правителство създават вакуум, който Ансар Аллах запълват не само към морето, но и потенциално към северните си исторически граници.
Йеменците познават цената на американските „сигурностни гаранции“. Години наред саудитската коалиция нанесе хиляди въздушни удари с западно високоточно оръжие върху инфраструктурата в Сана и Ходейда, без да постигне пречупване на зейдитската съпротива.
Геоикономическият кошмар за Европа
Затварянето на пролива Баб ел-Мандеб от недържавен актьор с високи военни възможности променя пазарната математика. Суецкият канал губи значението си на най-бърз транзитен възел, ако южният му вход е блокиран. За европейските рафинерии това означава траен недостиг на лек суров петрол и скок в цените на втечнения природен газ, идващ от Катар.
Арабската улица възприема действията на Ансар Аллах като единствената ефективна военна съпротива срещу действията на Израел в Газа и Ливан, докато пасивността на монархиите от Персийския залив задълбочава вътрешното им обществено разделение.
