/Поглед.инфо/ Веднъж корабът на Одисей влязъл в тесния пролив между скалата, на която живяло чудовището Сцила, и водовъртежа на Харибда. Колкото и умен да е бил Одисей, той е трябвало да даде шестима свои другари на Сцила, така че корабът да не падне във въртопа и да загине с целия си екипаж.
За Одисей проблемът с избора пред него е решен от Омир. Владимир Зеленски, разбира се, не е Одисей, Вашингтон няма свой Омир и още по-малко условни страни на пролива, в който да влезе обновения кораб на украинското правителство. Едно е очевидно: като направи искане за разрешаване на войната, която се води на Донбас, Зеленски застана между Сцила и Харибда.
Първата страна на протока, под формата на тримата членове на „Нормандската четворка“ (Париж, Берлин, Москва), я дърпа в своята посока, а втората , представена от украинския национализъм, в другата. И ако Одисей е знаел каква цена е трябвало да плати, за да се прокрадне между Сцила и Харибда, то Зеленски изглежда не я знае. Той няма “пътна карта”, докато изискванията на двата бряга са противоположни и не се вижда компромис. В Берлин, Париж, Москва разчитат на регулаторната сила на Минските споразумения Минск-2, а украинският национализъм не я признава. Ето защо корабът на Зеленски започва да се щура по курса си, предизвиквайки недоумение дори сред най-опитните наблюдатели.
Изглеждаше, че след срещите на новия президент на Украйна с Ангела Меркел и Еманюел Макрон, щеше да бъде нареден курс към фаровете на Минските споразумения. “Отначало стана въпрос за размяна на хора, после стана въпрос за изтеглянето на войските, после ще говорим за разпръскването на войските по цялата територия - това е на 400 км, само след това можем да говорим за формата на изборите”, заяви Зеленски. На съвместна пресконференция с финландския президент Саули Ниинистьо той обяви, че Киев изготвя конкретен план за изпълнение на Минските споразумения за прекратяване на военния конфликт в Донбас. Изглеждаше, че вятърът духа в платната на споразумението.
И изведнъж, буквално на следващия ден, на пресконференция с президента на Естония Керсти Калюлайд Зеленски заяви: „Изборите ще се проведат след изтеглянето на руските войски от Донбас и според украинските закони“. Това част от „новия план“ на Киев ли е? В този случай Меркел и Макрон се стараха напразно. Оказва се, че новият украински президент се движи към националистическия бряг, тоест напълно да се откаже от споразумението. Пропагандистката теза за митичните „руски войски“ в ДНР/ЛНР оправдава саботажа на споразумението.
И какво означава изискването „да се проведат избори според украинските закони“? В крайна сметка „формулата на Щайнмайер“ предвижда компромис за периода на изборите - те трябва да бъдат стартирани с помощта на органите на самоуправление, а властта трябва да бъде прехвърлена на избраните органи след публикуването на доклада на ОССЕ относно техните резултати. По този начин се планира да се предотврати наводнението на въстаналите републики от „организатори и наблюдатели“ от Киев, които, използвайки добре познатите технологии, да гонят собствената си линия. Разбирайки това, руската страна многократно е подчертавала необходимостта да се фиксира на хартия задължението на Украйна да работи според „формулата на Щайнмайер“, а украинските представители изглеждаше, че нямат нищо против. Тук обаче е започна забавянето.
Макар и да изглеждаше, че няма защо да се съмняваме в Зеленски. В крайна сметка на същата пресконференция той каза, че всеки украинец вижда Украйна в Донбас. Предполага се, че е имал предвид почти двата милиона жители на ДНР и ЛНР. Най-вероятно обаче тези два милиона няма да се съгласят със Зеленски - те не се противопоставиха на Пушилин, който каза, че основната цел на Донецката република е влизането ѝ в Руската федерация, например, като федерален окръг. Кого мами Зеленски? Ако себе си, то това е лош знак.
Изявленията на ръководителя на делегацията на Киев в контактната група за разрешаване на ситуацията в източната част на Украйна Леонид Кучма звучат още по-оригинално. Той просто обвинява останалите от Нормандската четворка в заговор срещу Украйна. Според него на предстоящата среща на високо равнище лидерите на Франция и Германия възнамеряват да убедят президента на Украйна да направи отстъпки на Русия и ще тласнат Киев да подобри отношенията с нея. Това изявление напълно характеризира позицията на Киев: да следвате пътя на изпълнение на споразумението е да правим отстъпки на Москва. Подобряването на отношенията с Москва означава да се навреди на интересите на Украйна. Бившият съветски директор на “Южмаш” Кучма дава да се разбере, че националистическият бряг му е по-мил.
Национализмът е като религия; той отхвърля анализа на своите изходящи постулати. Ако твърди, че Минските споразумения са съставени в полза на Москва, то за него това е истината. А маневрирането на Киев между двата бряга ще продължи неопределено дълго време. И в не твърде далечното бъдеще Киев ще достигне до там, че Берлин и Париж ще заменят милостта с гняв. В крайна сметка, въоръженият конфликт в центъра на Европа, породен от украинския национализъм, дразни всички.
Превод: В.Сергеев