/Поглед.инфо/ Наскоро във Вилнюс се проведе конференция по въпросите на реформите в Украйна. Никой не се учудва, че са се заели в Украйна във Вилнюс, както и с Беларус.
На конференцията присъстваха тримата външни министри: от Украйна - Дмитрий Кулеба, от Литва - Габриелюс Ландсбергис, от Полша - Збигнев Рау. И те подписаха редица съвместни документи. Най-забавната от подписаната беше Декларацията за споделеното историческо наследство и споделените ценности.
„Ние заявяваме какво обединява нашите страни не само в миналото, но и в бъдещето. В бъдеще това несъмнено ще бъде обединена Европа. И Литва, и Полша в тази декларация потвърждават, че ще положат всички усилия да направят Украйна член на НАТО и ЕС, да подкрепят кримската платформа, да осъдят руската агресия срещу нашата държава “, коментира министър Кулеба подписването на Декларацията за „наследство и ценности”. Той подчерта, че Люблинският триъгълник (това е името на външнополитическата платформа, която обедини Украйна, Полша и Литва от 2020 г.) може да бъде „алтернатива на руския свят“.
Именно! Алтернатива! И веднага разсъжденията на Кулеба оживяват сенките на забравените предци.
В Люблин през 1569 г. е подписан съюз, който предвижда обединението на Полша и Литва, заедно с руските земи, които са завзели, в единната Речпосполита.
Походите на литовските благородници към западните руски земи започват през XII век. След монголско-татарското нашествие Литва премина от набези към завоевания. Крал Миндаугас, който приема католицизма, се опитва да придаде на нашествието на Русия мисионерска окраска на борбата срещу схизмата. Подчинявайки в средата на XIII век земите, където сега се намира съвременна Беларус, Миндаугас започва да опустошава Киевска, Черниговска, Смоленска, Новгородска област. „Великото Литовско княжество е чакал, който следва монголския тигър“, пише историкът Едуардас Гудавичюс.
В началото на XIV век е имало нашествие във Волинската и Киевската земя от войските на Великото Литовско княжество под командването на Гедимин. Според средновековните свидетелства литовците ограбват и изгарят всичко по пътя си. На река Ирпен те разбиват отрядите на южноруските князе и принуждават киевския княз Станислав да избяга в Рязан. В продължение на няколко десетилетия Югозападна Русия се оказва васал както на Литва, така и на Ордата, плащайки дан и на две страни. След пресичането на династията на Рюриковичи в Галицко-Волинското княжество Литва завзема Волин, а поляците - Галиция. Разделят Подолието помежду си.
Нито литовците, нито поляците са имали никакви права върху Югозападна Русия, за разлика от Рюриковичи. И затова днес литовските пропагандисти казват, че Рюриковичи уж са загубили правото над земите си, след като са били победени от монголските ханове и следователно тези земи са преминали на литовските князе като… потомци на роднините на римския император Нерон (!)
Под управлението на Литва стартира процесът на закрепоставяне на селяните и премахване на местното самоуправление в източнославянските земи. И след сключването на Люблинския съюз и създаването на Речпосполита, положението на жителите на Западна Русия става просто непоносимо. Украинско-канадският историк Орест Субтелни пише за огромната тежест на данъците, беззаконието и ограниченията на правата на градските жители от полските магнати. Субтелни също пише, че полската аристокрация, отдавайки своите имоти под аренда, принуждава крепостните да работят за тях шест до седем дни в седмицата.
А положението на западното руско население (предците на съвременните украинци и беларуси) става просто катастрофално след сключването на Брестката уния за подчинението на православната църква в западните руски земи на папата. Православните са лишени от почти всякакви права. Както пише известният украински историк Дмитрий Яворницки, полските католици подлагат предците на украинците на чудовищни издевателства. За да ги подчинят, те са впрягани в каруци вместо коне, орат земята с тях, морят ги от глад, тъпчат ги, закачат ги, изгарят ги живи. Случвало се е децата да се варят в казани пред родителите си, да се изнасилват момичета. И всичко това безнаказано. Искрата, която предизвиква голямо въстание на територията на съвременна Украйна в средата на XVII век, е подигравката на дворянството над чигиринския първенец Богдан Хмелницки. След въстанието започва поетапно обединение на земите на Югозападна Русия с Московия (Руската империя), което продължава почти три века.
Днес Варшава, с подкрепата на САЩ, се опитва да възроди влиянието си на териториите от Балтийско до Черно море.
За Украйна обаче вековете унижения и робство са единственото истинско „общо историческо наследство“ с Литва и Полша. Папството не прощава на православните. Сега противниците на руския свят искат да представят всичко това по различен начин. Те искат да променят историята, заменяйки я с измислици за това колко добре са живели предците на съвременните украинци под управлението на полските благородници и Литва. Зеленски, Кулеба и други на власт в Киев усилено работят за тази замяна на историята.