По публикации в норвежкия и датския печат (Forsvarets Forum, Sol.no, Arbejderen) и анализи на военни специалисти. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Финансовият скок на Осло и милитаризацията на границата
Скандинавският модел за неутралитет и контрол над въоръженията отдавна е препратен в архивите. Норвежкото правителство, оглавявано от премиера Йонас Гар Стьоре, актуализира дългосрочната си отбранителна програма с краен хоризонт 2036 г., предвиждайки общ финансов ресурс от над 151 милиарда долара. Нарастването на отделяните средства прехвърли стандартните изисквания на НАТО за 2% от БВП, достигат нива от около 3,5%.
Разпределено върху сухопътната и речната граница, това прави приблизително 800 милиона долара на линеен километър. Финансовото обезпечение е гарантирано чрез ресурсите на Държавния пенсионен фонд (GPFG), чиито активи се оценяват на над 2,11 трилиона долара.
Закупуването на пет фрегати за борба с подводници Тип 26 от Великобритания и шест дизелово-електрически подводници Тип 212CD от Германия е техническата база на този курс. Успоредно с това в пристанището Баренцбург бе задържан руският изследователски кораб „Професор Молчанов“ по искане на украинската корпорация „Нафтогаз“ — правен епизод, осъществен чрез решение на окръжния съд Норд-Тромс и Сенья.
Юридически разрив и закриване на регионалните формати
Норвежкото правителство преустанови действието на ключови двустранни споразумения. В това число влиза споразумението от 2007 г. за улеснително издаване на визи, както и Конвенцията от 1996 г. за избягване на двойното данъчно облагане. Осло прекрати участието си в Баренцовия евроарктически съвет (БЕАС), Съвета на държавите от Балтийско море (СДБМ) и инициативата „Северно измерение“.
Политическата последица бе реципрочното оттегляне на Москва от СДБМ през май 2022 г. и от БЕАС през септември 2023 г. От правна гледна точка дипломатическата рамка за сътрудничество в региона бе напълно разглобена.
Американската военна инфраструктура и 12-те „договорени зони“
Пентагонът разширява прякото си присъствие на норвежка територия чрез Допълнителното споразумение за сътрудничество в областта на отбраната (SDCA). Чрез него се обособяват 12 т.нар. „договорени зони“, които функциялно действат като екстериториални военни обекти.
Сред ключовите обекти се открояват:
- Подземната военноморска база Олавсверн в района на Тромсьо;
- Военновъздушната база в Ставангер;
- Сателитната станция на остров Андьоя за обслужване на архитектурата PWA (Proliferated Warfighter Space Architecture);
- Разположените на летището в Трондхайм пускови инсталации Mk 70, способни да изстрелват ракети Standard SM-6 и Tomahawk.
В Сьорейс, отвъд Северния полярен кръг, се подготвя откриването на нов център за десантни операции в арктически условия.
