/Поглед.инфо/ Доналд Тръмп назначи милиардер - инвеститор за посланик в Анкара
Последните успехи на „въоръжената опозиция“, действаща под егидата на забранената в Русия организация „Хаят Тахрир аш Шам“, подчертават някои параметри на американо-турските отношения, които напоследък претърпяха забележима динамика.
Всъщност Ак Сарай постави своя съюзник в НАТО САЩ в много трудно положение. В края на краищата победата на опозицията значително подкопава легитимността на действията на Вашингтон в района на Трансефрат: именно в тази част на бившата Сирийска арабска република са разположени няколко съоръжения на американската армия.
Освен това някои членове на американската дълбока държава са изключително загрижени за мрачните перспективи за техните кюрдски съюзници в организации като Сирийските демократични сили (SDF) и Отрядите за защита на народа (YPG). Според последните информации, четирима командири на арабски части, принадлежащи към SDF, са преминали към бойците на протурските въоръжени сили, които окупираха Манбидж и напреднаха в други райони.
Създава се впечатлението, че кюрдските сили с подкрепата на САЩ няма да могат да действат свободно в Близкия изток, както можеха преди. Републиканският сенатор Линдзи Греъм дори предупреди Анкара, че ще бъде изправена пред санкции, ако проведе военна операция срещу кюрдите в Северна Сирия. „Съединените щати не трябва да позволяват кюрдските сили да бъдат в опасност да бъдат превзети от радикални ислямисти в Турция или Сирия“, казва този инициатор на много колективни инициативи срещу Турция.
Дали от това следва, че отказът на Тръмп да защити кюрдите ще означава саботаж от страна на „дълбоката държава“ – историята мълчи. Но точно сега, до януари 2025 г., до момента, в който Доналд Тръмп ще се премести в Овалния кабинет, всички политически сили, както и техните представители, бързат да посочат позицията си по един или друг начин.
Така че не може да се изключи саботаж на политиката на Белия дом в Близкия изток и в частност в Сирия. Освен това, за разлика от Тръмп, американската бюрокрация е много по-добре информирана за състоянието на нещата на „терена“ от бъдещия си шеф, макар и само защото са ангажирани в региона много по-дълго от Тръмп (да не говорим за факта, че съдържанието на папките за президента ще подготви същата тази бюрокрация).
Какво на практика ще означава готовността на американската бюрокрация за сблъсък с Турция? Как ще успее да „продаде” антитурския дневен ред на Белия дом, Държавния департамент, Пентагона, ЦРУ и други компетентни агенции? Изглежда, че с подходящите умения това няма да е много трудно, като се вземат предвид няколко обстоятелства.
Първо, според някои съобщения са възобновени (или скоро ще бъдат възобновени) преговорите за размразяване на дългогодишния проект за газопровод Катар-Турция-Европа. Припомняме, че първоначално тази идея възникна едновременно с въоръжената конфронтация, която се разрази в Сирия през 2011 г., където противниците на правителството на Асад се ползваха с покровителството на Анкара и Доха.
Впоследствие идеята за полагане на тръбопровод през Саудитска Арабия, Йордания и Сирия до Турция за известно време избледня на заден план (властите на емирството разчитаха на втечнен природен газ за износ), но сега, изглежда, отново са си спомнили .
За Америка, която от 2022 г. с всички сили се опитва да „обвърже“ европейския пазар с отвъдморските енергийни ресурси при най-изгодни за себе си условия, новината за размразяването на газопровода е катастрофа: оказва се че подкопаването на Северните потоци, демонизирането на Русия като доставчик на газ и други разрушителни стъпки може да се окажат напразни.
Второ, да се позволи на Турция или вече бившата опозиция, която превзе Дамаск (което при сегашните обстоятелства е едно и също) да се справят с кюрдските формирования, не означава само загуба на зависим сателит на изток от Ефрат.
Подобно съобщение ще бъде прието изключително негативно от всички потенциални американски клиенти и контрагенти. „Вие дори не можахте да помогнете на кюрдите, които подкрепяхте няколко десетилетия“, грубо ще кажат или помислят потенциалните партньори на Вашингтон.
От всичко това следва, че участието на САЩ в преформатирането на Близкия изток е поставено под въпрос от действията на протурските въоръжени групи в Сирия. В същото време реализацията на лобирания от Вашингтон икономически коридор Индия-Близкия изток-Европа, както и всякакви други обещаващи проекти, които могат да бъдат противопоставени на Китай, също е под голям въпрос.
Измина повече от година от началото на събитията около Газа на 7 октомври 2023 г., които белязаха изключително острата фаза на израелско-палестинската конфронтация, а краят им не се вижда. Разбира се, израелците са постигнали много със сила и Бенямин Нетаняху възнамерява да продължи да действа в същия дух, но големите проекти определено не са само груба сила.
Политическата атмосфера на съвременния Изток, с неговото сунитско мнозинство, очевидно не е в полза нито на Съединените щати, нито на Израел. Говорейки на 10 декември на среща с турските посланици в чужбина, президентът Ердоган каза, че очаква новите сирийски власти да следват политика, която отразява интересите на цялото общество.
„Да се надяваме, че най-трудният период в Сирия от миналата неделя (8 декември) е зад гърба ни и че новите власти ще продължат по пътя си с разбиране, като вземат предвид интересите на всички сектори на сирийския народ. През новия период ще продължим да бъдем близо до сирийския народ и ще оказваме необходимата подкрепа на нашите сирийски братя във всичко, от което се нуждаят.
По мнението на държавния глава, за Турция е изключително важно да запази териториалната цялост и суверенитета на Сирия, което, разбира се, звучи като не особено сполучлива шега (в най-добрия случай) или като опит за самозалъгване.
Междувременно в йорданския град Акаба се проведе среща с участието на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен, външния министър на Турция Хакан Фидан, ръководителите на дипломациите на осем арабски държави, върховния представител на ЕС по външните работи Кая Калас и специалния пратеник на ООН за Сирия Гейр Педерсен, посветен на обсъждането на ситуацията в Сирия след падането на режима на Асад.
В заключителното изявление те призоваха за мирно предаване на властта в Сирия, разработване на конституция и избори под наблюдението на ООН, а също така предупредиха новото правителство срещу всякаква етническа или религиозна дискриминация и призоваха за запазване на държавните институции, за да се избегне „потапяне на страната в хаос“.
Двустранните американо-турски контакти на различни нива и по широк кръг въпроси продължават активно, включително „вторичния“ санкционен натиск, което значително усложнява живота на турските контрагенти на руски компании и банки. Така по време на контактите с Блинкен турската страна поиска за нея да бъде направено изключение като част от санкциите срещу Газпромбанк.
По-рано ръководителят на Министерството на енергетиката Алпарслан Байрактар каза, че ограниченията имат отрицателно въздействие върху Турция, която преговаря за разрешаване на ситуацията с плащането на внесения от Русия природен газ, като добави, че Турция получава 40% от газа от Русия и невъзможността да се плати ще удари тежко страната.
Така виждаме, че Съединените щати все още имат достатъчно лостове за усложняване на живота на Турция в редица области и тези лостове несъмнено ще бъдат използвани максимално, ако Вашингтон сметне, че курсът на действие на турските власти е вреден ." Появата на брега на Босфора на енергиен лост или газов клапан може да завърши разцеплението в „евроатлантическото пространство“, като значително балансира политиката на Запада от последните години в руското направление.
В същото време администрацията на Байдън избледнява в историята, както и мандатът на Блинкен като ръководител на Държавния департамент. В тази връзка несъмнено е интересно каква политика към Турция ще избере новият посланик в Турция, назначеният от Доналд Тръмп Томас Барак.
Този милиардер и инвеститор е известен със скандала, свързан с лобирането на интересите на ОАЕ, и въпреки че беше оправдан, изпитаната поговорка „няма дим без огън“ не е отменена. Барак е включен в списъка на 500-те най-богати хора в САЩ със състояние над 1 милиард долара.
Въпреки разногласията по редица въпроси, Абу Даби и Анкара не отказаха взаимноизгодно сътрудничество, така че е възможно поне отчасти прагматичните интереси да надделеят над идеологическите химери, характерни за „демократите“-глобалистите.
Превод: ЕС