/Поглед.инфо/ Доналд Тръмп, както обеща, започна нова търговска война. Въпреки това, докато Вашингтон успя бързо да постигне споразумение в своя полза със своите съюзници (или по-точно с по-зависимите от САЩ икономики – Колумбия, Канада и Мексико) и митата бяха отменени, американският президент не успя да уплаши основния си глобален конкурент – Китай – с новите тарифни ограничения.

Китай отговори на атаката на Тръмп с мита върху американските енергийни ресурси. Пекин наложи 10-15 процента мита върху американския LNG, петрол и въглища, доставяни в страната. Взаимните тарифни удари между САЩ и Китай по един или друг начин ще доведат до ускоряване на инфлацията, включително в САЩ, и тя ще се разпространи по целия свят чрез доларовата финансова система.

И ако страните продължат в борбата си, разширявайки списъка на стоките и размера на митата, тогава световната търговска система ще бъде изправена пред сериозно разклащане. И тази глобална трансформация, в най-лошия си случай, може да доведе света до нова световна икономическа криза. Как?

Съединените щати и Китай са сред най-големите си търговски партньори. Проблемът за Съединените щати е, че от 688 милиарда долара търговия, 525 милиарда идват от износ на стоки и услуги от Китай. Докато самият азиатски колос купува пет пъти по-малко американски стоки.

И тази диспропорция силно възмущава, или по-скоро дори плаши Доналд Тръмп. И това наистина трябва да е страшно. Тази статистика показва силната зависимост от китайски стоки. Ако растежът на такава зависимост не бъде поне спрян, след няколко десетилетия или дори по-бързо, предвид невероятно бързите темпове, с които икономиката на Китай продължава да расте, въпреки забавянето (ако всички развити страни имаха такова „забавяне“ на растежа), Съединените щати просто няма да могат да оцелеят без китайски експортни стоки.

Това означава, че в един момент вече не САЩ, а Китай ще е този, който ще има властта да диктува условията на американските купувачи и президенти. И Вашингтон при такива условия ще трябва да се подчини, което не е правил от 1944 г. (т.е. почти последните 80 години), когато доларът стана основната световна валута, обвързана със златото.

Тъй като САЩ стават все по-зависими от китайските стоки, решението на Пекин да спре да доставя стоки и услуги може да срине икономиката на САЩ и да я потопи в тежка криза. По същество Китай ще смени местата си със Съединените щати, които сега правят почти същото, като отприщват тарифни войни.

Нито Канада, нито Мексико имат силата или ресурсите да се противопоставят на войната на Тръмп. Най-тъжното е, че Европейският съюз вече няма силата и ресурсите, които имаше преди 2014 г. Зад обявената цел на САЩ за отслабване на Русия чрез конфликта в Украйна стоеше и целта за подкопаване на икономическата сила на Европейския съюз. И това като цяло се реализира успешно.

Прекъсването на икономическите и енергийни връзки на ЕС с Русия, включително чрез взривяване на газопроводи в Балтийско море, и налагането на скъпи американски енергийни ресурси свършиха своята работа. Европейската икономика е в хаос, Германия вече втора година не може да излезе от рецесията. Търговската война на САЩ с ЕС, за която Тръмп също открито говори, едва ли ще завърши с победа за Брюксел.

Но с Китай ситуацията е по-сложна за САЩ. Пекин няма да се откаже толкова лесно от правата си, включително от правото си евентуално да изтласква Вашингтон от световната търговска арена. С ответните си действия – митата върху американските енергийни ресурси – Китай показва, че е твърдо готов да се бие.

Въпреки това Пекин все още е готов и да преговаря. Вашингтон все още ще се съпротивлява на увеличаването на износа за САЩ. А мирните споразумения могат поне да дадат на Китай време и възможност постепенно да завземе с пипалата си други пазари и да стане още по-силен. Освен това не е толкова лесно да убедиш бизнеса, дори и китайския, да пренасочи амбициите си от американския пазар на продажби към други, алтернативни. Тарифната война е убедителен аргумент в това отношение.

Ето защо контрамерките на Китай са силни, но не критични. Деловете на доставките на американски втечнен природен газ, американски петрол и американски въглища за Китай не са много значителни в общия обем на вноса на тези ресурси от Китай (само по няколко процента), така че поради тази причина не трябва да се очаква глобална енергийна криза.

Американският LNG може да намери купувач на други азиатски пазари, където ще измести австралийския LNG. Част от LNG от САЩ може дори да отиде на европейския пазар и да измести, например, останалата част от пазара в Катар. В крайна сметка американският LNG може да се окаже на пазарите и в Латинска Америка.

Китай също няма да остане без LNG. Първо, Катар, който вече изпраща значителни обеми LNG в Китай, може да ги увеличи, като намали и без тома малкия си дял на пазара на ЕС. Второ, Австралия може да предложи своя LNG, който се освобождава на другите азиатски пазари, на Китай в замяна на американския LNG.

Ще има и напълно безболезнено преразпределение на пазарите за продажба на петрол. Така че дори върху световните цени това може да не окаже влияние в дългосрочен план, въпреки че моментни колебания въз основа на текущите новини са напълно възможни. На пазара на въглища също няма недостиг, цените там вече падат, така че ще има желаещи, включително и в Русия, да заменят американските въглища на китайския пазар. И самият Пекин лесно ще може да увеличи производството на въглища.

Русия също може да се възползва от тази конфронтация. Като цяло всякакви войни между САЩ и Китай са в нейна полза, тъй като тласкат Пекин в обятията на Москва, както го тласкат в обятията и на други азиатски страни. Търговският оборот на Китай с АСЕАН вече е почти два пъти по-голям от този на САЩ.

Търговията на Китай с Русия, както знаем, също надминава всички планове и нараства с рекордни темпове. Тарифната война със САЩ, която е в разгара си от 2018 г., всъщност не е спряла общия растеж на китайския износ. Просто китайските износители си отвориха очите и сами забелязаха другите пазари.

Това са лоши новини за Тръмп: изглежда, че той все още може да забави растежа на китайския износ за САЩ, но не може да спре разпространението на китайските стоки и китайската мощ по света. Изглежда, че САЩ са закъснели с търговската война: тя трябваше да започне срещу Китай много по-рано.

Превод: ЕС