Засега всички опити за организиране на „революция по американски“ във Венецуела, провокацията с Хуан Гуайдо, който се обяви за „президент“, се провалиха с гръм и трясък. На заседание на парламента на Венецуела на 5 януари 2020 г. Луис Пара беше избран вместо Гуайдо. Въпросът за стабилността на властта във Венецуела обаче не е затворен. На 20 януари Майк Помпео за пореден път се срещна с Хуан Гуайдо в Богота.
Залозите са високи. Според Геологическата служба на САЩ (USGS), нефтеният и газовият басейн, простиращ се от източна Венецуела до северна Бразилия, е второто най-неизследвано находище в света. Държавният департамент на САЩ оценява неизследваните природни ресурси на басейна на 15 милиарда барела нефт и 42 трилиона кубически фута природен газ.
Вашингтон не оставя опитите за подчиняване на Венецуела. През август 2019 г. Доналд Тръмп подписа указ за пълното блокиране на собствеността на венецуелското правителство, разположена под юрисдикцията на САЩ, както и за блокирането на активите на Централната банка на Венецуела и на държавната петролна компания PDVSA. През януари 2020 г. Вашингтон наложи санкции срещу продажбата на венецуелски суров петрол, търговията с който съставлява 95% от приходите от износ на тази страна.
По-рано американските петролни рафинерии са били основен потребител на венецуелския нефт. Миналото лято Венецуела произвеждаше, по данни на ОПЕК, от 734 хиляди до 1,05 милиона барела на ден, но след въвеждането на американското ембарго, производството спадна с 40%.
На помощ на Венецуела дойдоха Китай, Индия и Русия, които станаха основни купувачи на венецуелски нефт след въвеждането на американското ембарго. През юли 2019 г. руската държавна компания Роснефт придоби над 46% от доставките на петрол във Венецуела и го препродаде на крайни клиенти в Азия. Турция купи злато от Венецуела за 900 милиона долара. С тези пари Каракас купува продукти от първа необходимост от Турция, които станаха основа на продоволствената програма на Николас Мадуро.
„Стратегическото значение на Венецуела, пише италианският Il Giornale, е в това, че нейните доставки на нефт са разклонени по целия свят. Страните-антагонисти като Еквадор и Колумбия нямат такъв производствен капацитет и не могат да се конкурират с нея. Освен това големите страни като Канада и Мексико изглежда не могат да се откажат доставките й и да преминат към други пазари."
Ръководител на комисията на руската Държавна дума по международните въпроси Леонид Слуцки казва: „Трябва да подкрепяме онези, които са готови да ни подкрепят. Чудовищни неща се случват във Венецуела. По-точно около Венецуела ... Хората от моето поколение и по-големите помнят, че това е беше просперираща страна. Днес националната икономика е срината. И е голяма вероятността за същия сценарий като в бивша Югославия, Ирак, Либия. Имаме само една държава в света - САЩ, която си позволява на законодателно ниво да се намесва в конституционната система на други държави. Именно това се случва във Венецуела."
Сега Венецуела работят редица големи руски компании. „Роснефт“ участва в съвместни проекти за производство на петрол във Венецуела в рамките на съвместните предприятия на PetroVictoria, Petromiranda, Petromonagas, Boqueron и Petroperija. „Газпромбанк“ е член на съвместното с PDVSA предприятие Petrozamora, което се занимава с повишаване на добива на нефт в находищата на езерото Маракайбо. «Интер РАО» и «Ростех» също работят във Венецуела.
Венецуела е един от най-големите купувачи на руска военна техника. Общият обем на покупките на Венецуела от Русия за периода 2005-2017 г. се оценява на над $11 млрд. По-конкретно в тази страна са доставени 36 изтребителя Су-30МК, около 50 ударни и военни транспортни вертолети Ми-35М, Ми-17 и Ми. -26, повече от 120 танка и самоходни артилерийски установки, около 240 ББМ, няколко десетки РЗСО «Град» и «Смерч», средства на ПВО. Важни сделки бяха изграждането на завод за производство на автомати АК-103 и патрони за тях, както и сервизен център за ремонт на хеликоптерна техника.
„Ето ви, другари, и международното право в изпълнение на Вашингтон ... Всъщност Майк Помпео с две фрази подведе доказателна база под приетия в Русия Закон за чуждестранните агенти, суверенния Интернет и т.н. Напразно американските посланици се стараха да убедят обществеността в миролюбието и легитимността на действията на САЩ за „износ на свобода“, написа официалният представител на МВнР на РФ на страницата си във Facebook.
САЩ никога не са изоставяли практиката да се намесват в делата на други държави и да сменят режимите там. Сега Вашингтон прави това своя официална политика. Венецуела е само началото на новия етап.
Превод: Поглед.инфо
