/Поглед.инфо/ В края на миналата година известната международна консултантска компания “МакКинси” пусна следващия годишен преглед на банковия свят за 2019 г. под закачливото заглавие: „Последна спирка за ремонт? Време е за смели ходове в късния цикъл”(The last pit stop? Time for bold late-cycle moves).

Оценките и прогнозите на този документ са сурови и шокиращи. През десетте години след световната финансова криза от 2008-2009 г. се наблюдава постоянно отслабване на банките по целия свят: печалбите намаляват или дори се превръщат в загуби, рентабилността на капитала спада, темповете на растеж на кредитните портфейли започват да изостават дори от скромните темпове на растеж на БВП. През 2018 г. ръстът на световния БВП в номинално изражение възлиза на 5,9%, докато заемите се увеличават само с 4,4%.

Кризата на 2008-2009 г. не води до възстановяване на пропорциите, нарушени в икономиката и финансите. Икономиката навлиза в новото десетилетие в състояние на депресия. Всички чакаха обичайното възраждане, но то така и не дойде. Централните банки се опитаха да съживят икономиката чрез понижаване на основните лихвени проценти, но това е нещо като инжектиране на морфин на пациента: могат да се направят няколко инжекции, но пациентът не може да бъде постоянно упоен с дрога.

И виждаме, че в продължение на десетилетие централните банки поддържаха основните си лихвени проценти на изключително ниско ниво. Някои централни банки (в Дания, Швеция, Швейцария, Япония) го понижиха дори под нулата. А Федералният резерв на САЩ запази основния лихвен процент на 0-0,25% от края на 2008 г. до края на 2015 г. След леко увеличение, той отново падна до 0-0,25%. От 2016 г. ОЛП на ЕЦБ е стабилно на нулата. Всичко това е направено за възраждане на икономиката, но, повтаряме, възраждане няма. Но банковата система се изправи пред сериозни проблеми: лихвените проценти по активни (кредитни) и пасивни (депозитни) операции станаха изключително ниски. Стана трудно да се осъществява печалба за сметка на лихвоносни операции. Доходите под формата на комисиони започнаха да придобиват все по-голяма роля. В някои страни (Швейцария, Германия, Холандия, Дания) банките започнаха да определят отрицателни лихвени проценти по депозитите. Това като цяло създава риск от разрушаване на банковата система, защото депозитите са основата, върху която се изгражда механизмът за производство на неналични (депозитни) пари от търговските банки. Според оценките на “Дойче Банк” кредитните институции в еврозоната губят осем милиарда долара годишно поради отрицателните лихвени проценти. „Всъщност банките са наказани за съхраняване на свободните парични средства на депозити в Централната банка“, казва “МакКинси” .

Едва ли не на първата страница на рецензията на “МакКинси” се крие закачливото резюме на проучването: едва 40% от банковите организации в света създават стойност, а 60% я унищожават. Тази фраза означава, че само две пети от всички банки имат печалба, а три пети са нерентабилни. Последните до пълния си фалит, могат да трупат загуби дълги години, мнозина остават на повърхността поради реорганизации, тоест парични инжекции от централните банки или държавите. Щетите и загубите се откриват напълно само по време на фазата на фалита и в крайна сметка се поемат от цялото общество (чрез данъци, повишена инфлация, директни загуби на фалирали вложители в банките и други.).

Данните от проучването на “МакКинси” , показващи загубата на рентабилност от страна на банките, не са неочаквани. Според ЕЦБ всяка втора банка има възвръщаемост на собствения капитал по-ниска от цената на набиране на акционерен капитал. Това означава, че е затруднително за банките да набират капитал, както чрез издаване на акции, така и чрез печалба.

Принадлежността на банките към първата или втората група (създаване и унищожаване на стойност) зависи от редица фактори. На първо място, от страната на банките. Например, в САЩ възвръщаемостта на банковия капитал е с 10% по-ниска, отколкото сред европейските банки. Важен фактор е размерът на банката. В първата група банки, приблизително половината (20% от общия брой банки в света), печелят лъвския дял от всички печалби на банковия свят и почти всички принадлежат към категорията на големите и най-големите банки. Колкото повече капитал и активи, толкова по-висока е рентабилността. Тук обаче авторите на обзора не откриват Америка. Такава зависимост винаги е била налице, тя е универсална. За процесите на концентрация и централизация на капитала като цяло и в частност на банковото дело Карл Маркс пише в „Капитала“, а също и Ленин в „Империализмът като най-висша степен на капитализма“. Германският социалдемократ Рудолф Хилфердинг също пише в своя основен труд „Финансовият капитал“ (1910 г. Счита се за един от най-големите марксистки трудове за икономиката след „Капитала“).

Възможно е по най-различен начин да се тълкуват оценките, съдържащи се в доклада, но е очевидно, че поне половината от всички банки в света са обречени на гибел. Какво означава смъртта на една банка? Или това е пълната ликвидация на банката в резултат на нейния фалит, или нейното поемане от по-голяма и по-конкурентна банка. Днес високотехнологичните компании, които разработват цифрови валути и услуги за бързи плащания, вече са конкуренти на банките. Те завладяват пазара с милиони клиенти, които преди това са използвали услугите на традиционните банкови организации. Някои от днешните банки се опитват да се конкурират с високотехнологични компании, други предпочитат да сключват споразумения за сътрудничество с тях, понякога се случват сливания.

Авторите на доклада намекват на банките, че им остава много малко време за решителни действия, тъй като в глобалната икономика са узрели всички признаци на мащабна криза. Докладът е публикуван три месеца преди началото пандемията на коронавируса, която не беше основната причина за кризата, но стана неин спусък, както и димна завеса, която да скрие истинските причини за кризата.

Под „решителни действия“ авторът разбира поне три типа действия. Най-важното е смело да се премине към нови технологии, предимно дигитални. Освен това банките трябва да бъдат консолидирани чрез сливания. “МакКинси” подчертава: „В бъдеще размерите вероятно ще означават повече, след като банките се приближат до технологична оръжейна надпревара“. И накрая, банките не трябва да се срамуват от по-широко използване на аутсорсинг, тоест прехвърляне на незначителни задачи към други компании, намаляване на разходите.

Съществува още една заплаха за съществуването на банките, която не се взема предвид от “МакКинси”, но чието значение ще се увеличи в близко бъдеще. Вече писах, че централните банки тази година рязко усилиха усилията си за въвеждане на официални цифрови валути. Лидерите тук са Народната банка на Китай, централните банки на Швеция, Южна Корея и Тайланд. Тази година Федералният резерв на САЩ се присъедини към цифровата надпревара. Една от основните цели на централните банки, които въвеждат своите цифрови валути, е да заменят паричните средства с тези валути. Така централните банки ще се опитат да затворят в банковата система физическите лица, които започват да теглят пари от банковите депозити.

Между другото, търсенето на пари в брой е нараснало рязко и от страна на банките, които спасяват парите си, поставени по сметките на Централните банки от процентна амортизация, превръщайки ги в кеш. Банките нямат собствени сейфове; те използват услугите на специални каси. Този процес е особено очевиден в Германия, където вече няма достатъчно специално оборудвани складови помещения за съхранение на банков кеш. След като лихвеният процент на ЕЦБ беше намален до нулата през 2016 г., паричните резерви на банките в Германия рязко се повишиха. До края на 2019 г. те са се утроили и са достигнали исторически рекорд от 43,4 милиарда евро, според “Блумбърг. Във физически план това са 442 тона в банкноти от 100 евро, 800 тона в банкноти от 50 евро и 1700, ако се използват банкноти от 20 евро.

Изглежда, че мярката за замяна на кеша с цифрова валута е предназначена да спре началото на колапса на системата на търговските банки. Оказва се обаче, че подобна „спасителна операция” може да унищожи търговските банки още по-бързо, защото те ще загубят традиционната си функция на посредник между централната банка и физическите лица. Издаването на цифрови пари в замяна на хартиени знаци (банкноти) предполага, че ще бъдат открити депозитни сметки при поискване за физически лица в централната банка. Търговските банки в тази схема са излишна връзка.

До това заключение са стигнали авторите на доклада на Федералната резервна банка на Филаделфия „Цифрова валута на централните банки: Централно банкиране за всички“ (Central Bank Digital Currency: Central Banking for All?)

Обслужването на населението може напълно да премине към централните банки, което за съвременния човек изглежда необичайно. Почти никой от физическите лица не се свързваше пряко с централната банка, но в случай на въвеждане на официални цифрови валути ще трябва. Между другото, навремето в далечното минало е било така. Например, в най-старата централна банка - Банката на Англия (създадена през 1694 г.), в началото на своята дейност открива сметки за важни и заможни граждани. Говори се, че така е било и в Първата и Втората банка на САЩ (те са съществували в края на XVIII - първите десетилетия на XIX век, те са били предшественици на Федералния резерв на САЩ). Докладът от Филаделфия съдържа намек, че търговските банки са си изживели времето, а в епохата на цифрите, всички въпроси, свързани с паричната емисия и обслужването на населението и бизнеса, могат да се поемат от централните банки. Цифровите технологии ще им позволят да управляват милиони и милиони сметки на физически и юридически лица. Докладът на “МакКинси” говори за неизбежността на концентрацията и централизацията на капитала в частния банков сектор, тоест рязкото намаляване на броя на частните банки. В доклада на Федералната резервна банка на Филаделфия се посочва възможността за пълно изчезване на търговските банки. Мисля, че първият сценарий е въпрос на близко бъдеще. Що се отнася до втория сценарий, той може да бъде осъществен по-късно.

Послепис: В началото на ХХ век между марксистите се водят оживени дискусии по въпросите на концентрацията и централизацията на капитала и създаването на монополи в различни области на икономиката, включително в банкирането. Карл Кауцки вярва, че този процес ще продължава, докато в съответния сектор не остане само една организация - супермонопол ( „Ултраимпериализъм“, 1914 г.). Германецът има предвид абсолютен световен монопол. Ленин в “Империализмът като най-висша степен на капитализма“ (1916 г.) остро критикува тази позиция на Кауцки, казвайки, че преди монополизацията да достигне своята крайна точка (да създаде абсолютен монопол), противоречията на капитализма ще бъдат толкова остри, че той ще падне дотогава.

Ще успее ли процесът на концентрация и централизация на банковия капитал да стигне до момента, в който всички търговски банки ще изчезнат и ще остава само една банка, наречена Централна банка? И дори не в рамките на една държава, а в глобален мащаб („Глобална централна банка“)? Или това няма да се случи поради това капитализмът наистина дотогава ще рухне? Неведнъж съм писал, че днес има твърде много признаци, че капитализмът изживява последните си дни. И постоянната банкова криза от последното десетилетие свидетелства за това. Светът навлиза в епоха на посткапитализма. Ще има ли банки? Нека поговорим за това следващия път.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели