/Поглед.инфо/ В обширното интервю, което бившият държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър даде за британското списание The Economist, мнозина от нас видяха само една теза. А именно идеята Украйна да бъде приета в НАТО и така всички ще са по-спокойни. Всъщност неговото интервю е много по-дълбоко от тази една теза.

Въпреки напредналата си възраст, опитният политик запазва удивителна трезвост на ума и способността да вижда отвъд текущите събития, да гледа отвъд хоризонтите на геополитиката. Именно тази визия липсва сега на огромното мнозинство от световните лидери.

Например, говорейки за надвисналата заплаха от изкуствения интелект, Кисинджър предупреждава:

„ Ние сме в самото начало на пътя, когато машините могат да причинят глобална чума или други пандемии - не само ядрени, но и всякакви други варианти за унищожаване на хората. Новите обстоятелства изискват отговорни лидери, които поне ще се опитат да избегнат конфликта.“

Ами къде са, иска ми се да попитам.

Струва си да се обърне внимание и на неговата прогноза, съгласно която Япония може да стане ядрена сила след 5 години. На първо място, защото Япония винаги ще се тревожи за съседен Китай и японците ще се стремят да поддържат баланс на силите с този подозрителен съсед. На този проблем обаче сега някак не му се отдава голямо значение. В този смисъл световната политика остава европейска и американоцентрична.

По абсолютно същия начин Кисинджър насочва вниманието към нарастващата мощ на Индия, изтъквайки необходимостта от по-тесни връзки между Америка и тази страна. Той вижда Индия преди всичко като "сдържащ и балансиращ" елемент в отношенията с Китай, което е особено важно в светлината на нарастващата геополитическа конфронтация между САЩ и Китай.

Но по отношение на сегашното, така да се каже, приятелство между Китай и Русия Кисинджър, колкото опитен, толкова и циничен политик, изразява известен скептицизъм. По-специално, в същото осемчасово интервю с The Economist, той казва:

„ Никога не съм срещал руски лидер, който да каже нещо добро за Китай. И никога не съм срещал китайски лидер, който да каже нещо добро за Русия, към тях се отнасят с презрение.“

Е, времената се променят. Да видим колко радикално.

Кисинджър засегна ситуацията в самата Америка, като изрази сериозна загриженост от нарастващата политическа поляризация между демократи и републиканци. Въпреки факта, че нито Байдън, нито Тръмп не го вдъхновяват. Дори по времето на Никсън, според него, американската нация е била много по-единна.

Да се върнем обаче на тезата на Кисинджър, която най-много заинтересува и дори възбуди много руски коментатори.

Например, Дмитрий Медведев , заместник-председател на Съвета за сигурност на Русия , в обичайния си стил и дух напоследък, написа, че ако Украйна бъде приета в алианса от „ глупавите лидери “ на НАТО, Киев няма да се откаже от опитите си да върне териториите , Русия ще трябва да отговори сурово с всички възможни средства.

Междувременно основното послание на Кисинджър е точно обратното, той има различен начин на мислене, който със сигурност не можете да наречете глупост.

Той смята, че Украйна трябва да бъде приета в НАТО преди всичко, защото /поне това е прогнозата на Кисинджър, с която Русия не може да се съгласи/, ще излезе военно по-силна от настоящия военен конфликт. Тя ще бъде въоръжена с най-модерните западни оръжия и с натрупан боен опит.

Подобно укрепване, по мнението на Кисинджър, създава определени рискове, включително и за съседите. И ако и двете страни излязат от конфликта не напълно удовлетворени, тогава такава непълна удовлетвореност от резултатите ще ги тласне да се подготвят за нови военни сблъсъци. Ситуацията се утежнява още повече от факта, че според Кисинджър Украйна в момента се ръководи от ръководство, което е много неопитно в геополитическо отношение.

Оттук и изводът: за него приемането на Украйна в НАТО е синоним на вкарването й в „системното поле“, ограничавайки действията й до определени условия и механизми за контрол.

Победителите, към които Кисинджър набързо причисли и Украйна като такава, винаги са склонни към не твърде рационални действия. В същото време специфичната форма на демокрация, която се е развила в Украйна и която има определени исторически корени, значително ограничава способността на държавата да управлява, както той се изразява, прегрятите маси, сред които всеки момент могат да се появят нови популистки лидери.

Присъединяването на Украйна към НАТО ще означава "спъването на твърде буен кон".

Бившият държавен секретар е абсолютно сигурен в правотата на тези свои тези. Той уверява, че би ги казал директно и в лицето на Владимир Путин , ако имаше възможност да се срещне с него. Едва ли обаче Путин, както и други представители на руското ръководство, ще се съгласи с подобни тези.

Присъединяването на Украйна към НАТО, както и целият процес на разширяване на НАТО на изток, неизменно се възприемат от руското ръководство през последния четвърт век като пряка заплаха за националната сигурност.

За съжаление, Кисинджър не казва нищо за това как, меко казано, подобни опасения могат да бъдат смекчени.

Той признава, че през есента на 2021 г. американското ръководство напразно се отказа да обсъжда известния ултиматум на външното министерство от 17 декември с Русия. Въпреки че признава, че ултиматумът е неприемлив в пълната си форма, той все пак смята, че той е можел да стане отправна точка за преговори по ключови въпроси на европейската сигурност.

Това, което Кисинджър предлага сега по отношение на членството на Украйна в НАТО, всъщност е формулирането на една от точките на бъдещата европейска сигурност, както я разбира майсторът на американската дипломация. За съжаление, интегрирайки по този начин Украйна в тази система, той по никакъв начин не описва желаното или възможното участие на Русия в нея. Междувременно това са взаимосвързани въпроси.

Ако доведем логиката на Кисинджър до нейния логичен завършек или абсурд - на когото както му харесва - то заедно с приемането на Украйна в НАТО веднага трябваше да бъде приета и Руската федерация. Но сега (и в обозримо бъдеще) този въпрос, както е известно, не си струва да се обсъжда.

Нещо повече, освен общи думи – и то най-вече от по-балансирани политици като френския президент Макрон – никой в Европа не казва, че Русия трябва и ще играе принципно важна роля в бъдещата система за европейска сигурност, и без да определя такава роля за нея самата тази система ще бъде нежизнеспособна.

Въпреки факта, че старият Кисинджър, който преди време се изказваше против членството на Украйна в НАТО, сега говори друго, това едва ли ще доведе до затопляне на отношението към него в Киев. И наистина, миналата година уважаемият политик беше включен в списъка "Миротворец", който включва хора, които Киев смята за врагове.

Европейските лидери обаче все още не са готови да погледнат толкова далеч.

По принцип темата за членството на Украйна в НАТО винаги се коментира много общо. По правило се твърди, че такова членство рано или късно ще има, но засега, казват те, не е моментът, докато се водят военни действия. По-специално, наскоро генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза, че след време Украйна ще се присъедини към НАТО, но не обясни какво означава „след време“. Освен това в Европа има противници на подобно решение.

Така например вечният евродисидент Виктор Орбан представя подобни перспективи като нещо като кошмар.

По време на следващата среща на върха на НАТО, която ще се проведе във Вилнюс през лятото, съюзниците на Украйна отново ще се изправят пред сложни риторични маневри за това как виждат отношенията между алианса и Киев в обозримо бъдеще. Те внимателно ще мерят думите си в отговор на настояването на Зеленски да се предостави някаква конкретна пътна карта за влизането на Украйна в алианса.

Съществува, разбира се, усещането, че когато (и ако) военните действия в Украйна приключат, въпросът за влизането на тази страна в НАТО ще се разглежда много по-спокойно и по-разумно, отколкото сега, когато нито една държава, по съвсем разбираеми политически причини, не може открито да излезе категорично против, защото това би било нарушение на единството на редиците.

Но когато става въпрос за обсъждане на чисто практически въпроси, те със сигурност ще помнят, че новите членове на алианса трябва да се придържат към принципите на демокрацията, включително подкрепата за така нареченото разнообразие, трябва да се придържат към принципите на пазарната икономика. Че техните военни сили трябва да бъдат поставени под строг граждански контрол и най-важното, те трябва да бъдат добри съседи по отношение на всички държави и да зачитат суверенитета на тези съседни държави.

Ясно е, че по отношение на Украйна, на фона на настоящия военен конфликт, всякакви оценки на съюзническите страни са много субективни. Но след като (и ако) мирът най-накрая дойде поне под някаква форма, тогава не само Кисинджър, но и много съседни на Украйна страни могат по-ясно да осъзнаят с кой съсед, в каква военна униформа и на какво ниво на бойна готовност ще трябва да съжителстват по-нататък.

Превод: ЕС

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?