/Поглед.инфо/ Една от основните теми на последните седмици е влизането в НАТО на Финландия и Швеция. Излишно е да казвам, че пряко засяга сигурността на Русия. Но възможно ли е да се предотврати такова неприятно развитие на събитията?

Финландия и Швеция не бяха част от Северноатлантическия алианс, но играят важна роля в Европейския съюз. Разбира се, това до голяма степен произтича от високото ниво на икономическо развитие и мощта на големите им компании (особено в шведския случай). Но има и нематериални области, в които шведите (и отчасти финландците) действат като кормчия на общоевропейско ниво. Например по въпросите на екологията или защитата на малцинствата те действат заедно с Германия или дори я изпреварват.

Шведите и финландците също участваха във вземането на общоевропейски външнополитически решения в области от интерес за Русия. Така настоящите събития в Украйна до голяма степен бяха резултат от стартирането на програмата за Източно партньорство през 2009 г., когато европейците се опитаха да откъснат от Русия шест страни от постсъветското пространство и да ги доближат до себе си. Съавтор на предаването беше бившият премиер на Швеция, големият "приятел" на Русия Карл Билд. Да, и финландците бяха на куката тук.

Достатъчно е да разгледаме списъка с еврокомисари от Швеция и Финландия, за да разберем тяхната роля в оформянето на външната политика на ЕС. Така по време на стартирането на Източното партньорство заместник-председател на Европейската комисия беше Маргот Валстрьом от Швеция, а финландецът (между другото, етнически швед) Оли Рен беше еврокомисар по разширяването и политиката на съседство. След това шведката Сесилия Малмстрьом отговаряше за Шенгенската зона, а днес финландката Юта Урпилайнен се занимава с външни отношения.

Не може да се каже, че политиката на гореспоменатите държави напълно отсъства от информационното поле. Така например писахме за последните избори във Финландия и Швеция. Изглежда обаче, че на случващото се във Финландия и Швеция, на отношенията им с Русия, можеше да се обърне повече внимание – все пак те играят важна роля в Европа и света. Тогава щеше да стане съвсем ясно, че влизането в НАТО не противоречи на логиката на тяхното развитие.

Колко хора, дори и тези, които следят международната политика, ще назоват последните трима премиери на Финландия? Президентите Таря Халонен и Саули Ниинистьо може да се помнят, но какво да кажем за премиерите? Междувременно председателят на правителството има същите правомощия като държавния глава. А личността на сегашния ръководител на кабинета Санна Марин, която е израснала в еднополово семейство и оглавява правителството само на 34 години, заслужава внимание. И е ясно, че с такъв произход тя едва ли ще се отнася към Русия със симпатия.

Нека сега да разгледаме Швеция. Тук е напълно оправдано, че гореспоменатият Билд е съсредоточил цялото внимание върху себе си. През 2014 г. той дори се опита да се кандидатира за председател на Европейската комисия, но не успя. Оттогава той напусна политиката. И кой дойде да го замести? Колко често сме чували имената на Стефан Льофвен и на настоящия шеф на шведския кабинет Магдалена Андерсон? Междувременно в нейната биография има параграф за работата в английска неправителствена организация и тук също може да се спрем по-подробно на нейната личност и отношението ѝ към Русия.

За политическите партии на двете държави знаем още по-малко, с изключение на факта, че социалдемократите, които се отнасят горе-долу към нас, са почти постоянно на власт в Швеция. И кой друг е там? Шведските консерватори и либерали не просто се отнасят зле с нас, но възприемат Русия като екзистенциален враг, зелените също са по-зле от всякога. И дори крайно левите и крайно десните, представени от Лявата партия и Шведските демократи, не могат да бъдат причислени към привържениците на сближаването с Русия. Освен ако не са по-умерени в критиките си към страната ни.

В случая с Финландия виждаме подобна картина. Управляващите социалдемократи са неутрални към нас. Същото може да се каже и за Центристката партия на президента Ниинистьо, Националната коалиция. Но „зелените“, либералите и консерваторите са предпазливи към Русия, а редица от техните лидери (като евродепутатката Хайди Хаутала) са открито враждебни. И отново крайнолевият „Лев съюз“ и крайнодесният „Истински финландци“ са по-лошо настроени към нас от „Непокорна Франция“ или „Алтернатива за Германия“.

Особен проблем е, че още преди настоящите събития в Украйна много финландци и шведи се страхуваха от Русия. Финландската преса непрекъснато говореше за планове за руска инвазия, а шведите от години търсят призраците на руските подводници край бреговете си. Не е изненадващо, че руснаците, живеещи и в двете страни, се оплакват от вътрешна дискриминация и предразсъдъци към себе си от страна на съседите и работодателите на Финландия и Швеция.

Ако добавим исторически трудните отношения на Русия с всяка една от тези страни, тогава изглежда естествено те да кандидатстват за членство в НАТО. Просто засега „спасяваше” това, че редица политически сили по свои причини се противопоставиха на такъв развой на събитията. Така например социалдемократите и в двете страни не искаха да намалят социалните разходи в името на НАТО. Зелените се интересуваха от екологията, крайната десница за загубата на част от суверенитета. Крайно левите бяха притеснени от разширяването на Алианса като такъв – по принцип са против военните блокове.

Като се има предвид значителното антируско отношение на финландските и шведските политици (а и на обществата), дори в условията на тясна работа с тях, Русия едва ли би могла да ги разубеди да се присъединят към НАТО. Трябваше да решаваме някои проблеми предварително. Така с Финландия трябваше да се обсъди статутът на канала в Ленинградска област и въпросът за военното използване на Аландските острови. С Швеция - дейността на военните бази на остров Готланд, който затваря изхода от Финския залив.

Естествено, може да се говори и за писмени гаранции да не се разполагат военни бази на трети държави (предимно САЩ и Великобритания) на финландски и шведски територии. Но дали скандинавците биха дали такива гаранции? Малко вероятно. Освен да предотврати влизането им в НАТО като цяло, Русия нямаше почти никакви възможности. По-внимателният поглед върху тяхното политическо развитие показва това.

Сега Финландия и Швеция със сигурност ще осигурят повишено руско внимание към себе си. И не точно това, което те самите биха искали. В същото време няма да ни пречи да следим какво се случва в политическия им живот, за да избегнем нови неприятни изненади.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, защото има опасност да ни блокират във Фейсбук заради позициите ни:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?