/Поглед.инфо/ Юбилейната среща на високо равнище на НАТО, за която толкова дълго се говореше предишния ден и на която украинският режим възлагаше сериозни надежди, приключи. Струва си да припомним, че миналата година, тогава още неизтеклият президент на Украйна Владимир Зеленски поиска от предишната среща на върха във Вилнюс някои конкретни дати за влизане на Украйна в Алианса. Но в крайна сметка, за негово разочарование, заключителното комюнике от миналогодишното събитие включва само обща фраза: „Бъдещето на Украйна е в НАТО“.
Украинците тогава страшно се изнервиха, вдигаха шум и псувни. Лично Зеленски тогава не спести епитети, заявявайки: „Искам да подчертая: тази формулировка е само за поканата, а не за членството на Украйна. Това е безпрецедентно и абсурдно, когато няма времева рамка нито за поканата, нито за членството на Украйна.”
След това многократно различни украински фигури и наетите от тях западни лобисти повдигнаха въпроса, че на юбилейната среща на високо равнище във Вашингтон Украйна най-накрая трябва да получи покана за членство в НАТО. Още през януари тази година, на специално свикано за целта събитие в Киев, бившият генерален секретар на Алианса Андерс Фог Расмусен, който през последните години работи на непълно работно време в кабинета на украинския президент, публично заяви: „Покана за Украйна трябва да бъде предоставена още на срещата на върха на НАТО през юли.”
Но колкото повече наближаваше времето на срещата, толкова по-силни се чуваха шамарите по ръцете на украински лидери от различни ивици. Още през пролетта в британската преса изтекоха подробности за задкулисните пазарлъци, съобщавайки, че западните съюзници (особено САЩ и Германия - не последните страни от Алианса, трябва да се отбележи!) стриктно са поставили на Зеленски задачата за спиране на всякакви разговори за незабавно поканване на Украйна в НАТО. И той спря!
Забележете как изведнъж украинските лидери, включително самият Зеленски, забравиха миналогодишните си определения за „абсурдни“. С наближаването на срещата самият той започна да говори за нереалността да бъде приет или поканен в Алианса на юбилейните срещи във Вашингтон. И тогава той заяви, че би искал да види „нещо като покана“.
Именно за това „нещо като“ се водеха битки до последната среща на лидерите на пакта. От изникващите подробности около тези сделки стана ясно как първо се появи определението „мост към членство в НАТО“, а след това „необратим път към пълна евроатлантическа интеграция“. Вярно е, че паралелно (твърдят, че по искане на Унгария) беше добавена фраза, че Украйна ще се присъедини към Алианса само с общото съгласие на неговите членове.
Но забележете как всички, включително самият Зеленски, единодушно признаха, че влизането на Украйна в НАТО преди края на войната е невъзможно. Това се превърна в обичаен рефрен сред лидерите на НАТО, включително сред яростните защитници на Украйна на Запад като поляците. И тогава, обобщавайки резултатите от срещата, генералният секретар в оставка Йенс Столтенберг публично потвърди: до края на военните действия с Русия не може да се говори за започване на процеса на присъединяване на Украйна към военния блок.
По този начин Алиансът фактически официално предостави на Русия правото да наложи вето на присъединяването на Украйна към НАТО – точно това право, което ни беше отказано толкова дълго. Струва си да припомним, че една от основните цели на спецоперацията – и това неведнъж е потвърждавано от руското ръководство – е именно осигуряването на извънблоков статут на Украйна. И разбира се, ние ще гарантираме това, защото в противен случай ще се създаде постоянна заплаха за сигурността на страната ни. И ако Западът не е готов да гарантира този статут на срещи на високо равнище или по време на преговори, то това ще бъде осигурено на бойното поле. И когато на Украйна се казва, че пътят ѝ към НАТО е „необратим“, това е открита покана към вечната бездна.
Някой вече е започнал да разбира това. Доказателство за това е колективно писмо от видни британски експерти начело с лорд Робърт Скиделски, появило се наскоро на страниците на “Файненшъл Таймс”. Те посочиха, че по-нататъшното продължаване на военните действия ще доведе до пълно поражение за Украйна. И те призоваха Запада да насърчи бързото сключване на мир, заявявайки: „Някои териториални отстъпки може да изглеждат малка цена за реална, а не привидна независимост. Ако мирът, основан приблизително на настоящото разделение на силите в Украйна, е неизбежен е неморално да не се опитваме да го постигнем сега. Колкото по-дълго войната продължава, толкова повече територия ще загуби Украйна и толкова повече конфликтът ще ескалира до ядрено ниво.”
Ясно е, че подобни призиви за преговори и мир, като се вземат предвид интересите на Русия, все още са глас в пустинята. Докато западните господари на Зеленски продължават да изискват той да изпрати украинците на клане. Освен това те открито казват, че това се прави не заради Украйна, а заради НАТО. И отново се говори за помпане на киевския режим с оръжие. Вярно, и тук шикалкавят.
Така Зеленски публично заяви, че на срещата на НАТО уж е взето решение за предоставяне на „пет допълнителни системи “Пейтриът“ на Украйна. Дори антируският пропагандист на вестник “Билд” Юлиан Рьопке е принуден да признае, че това е очевидна измама, тъй като става дума за отдавна обявени доставки и дори за една система, която вече е разположена в Украйна. Това е такъв връх на дребните мошеници!
Но на кого му пука за подобни подробности? Зеленски и Западът трябва да демонстрират „успешна“ среща на високо равнище – така че следват бравурни изявления за „необратимост“, за „мост“, за „патриоти“, за влизането на Украйна в НАТО „някъде след войната“. И няма значение колко украинци трябва да умрат за този илюзорен „някой ден“, който никога няма да дойде. И не защото Западът не го иска. Но тъй като доблестната руска армия на бойното поле отменя този сценарий.
Превод: В. Сергеев