/Поглед.инфо/ Създаден четири години след края на Втората световна война, Северноатлантическият алианс е замислен като средство за геополитическо сдържане на страната ни. И въпреки че сега за най-належащ проблем се смята желанието на Украйна да се присъедини към НАТО, вече осъщественото влизане на Финландия в Алианса в обозримо бъдеще може да стане не по-малък проблем за нас.
На срещата на Северноатлантическия съвет във Вашингтон обсъждането на украинския проблем, както се и очакваше, стана една от ключовите теми. В същото време в приетата след срещата декларация Финландия се споменава само три пъти. Но заплахите и възможностите, които се появиха едновременно с присъединяването на страната към антируския блок, заслужават голямо внимание.
Според декларацията НАТО се стреми да „се възползва напълно от членството на Финландия и Швеция и способностите, които те предоставят на Алианса, като ги интегрира напълно в своите планове, сили и командни структури, включително чрез разширяване на присъствието на НАТО във Финландия“. Заплахата за Русия тук е очевидна – необходимостта от защита на повече от 1270 километра сухопътна и 54 километра морска граница. Балтийско море, почти без преувеличение, се превръща във вътрешно море на НАТО, което прави изключително уязвими морските връзки с Калининградска област, която няма пряка граница с останалата част от Русия. Като се има предвид, че малко преди срещата във Вашингтон САЩ и Финландия подписаха споразумение за отбрана, засилващо военното присъствие на САЩ в тази страна, край северните ни граници се извършва системно създаване на източник на напрежение (по-точно: пряка военна заплаха).
Признавайки военната опасност, все пак си струва да се обърне внимание на някои възможности, създадени от ненаситното желание на врага да привлече в НАТО възможно най-много страни, съседни на Русия. А именно правни, икономически и социално-исторически възможности. Така споменатото отбранително споразумение от чисто правна гледна точка е незаконно, тъй като нарушава Парижкия мирен договор, подписан през 1947 г. Да припомним, че Финландия беше военен съюзник на нацистка Германия през Втората световна война, беше сред загубилите и според този договор действието на нейните въоръжени сили е ограничено до територията на самата Финландия. И споразумението за отбрана със САЩ, и най-важното влизането в НАТО грубо нарушават Парижкия договор.
Това дава основание на Русия да иска компенсация за разходите за създаване на военна инфраструктура, причинени от нелегитимно (т.е. юридически незаконно) присъединяване на Финландия към НАТО на 4 април 2023 г. Говорим за стотици милиарди долари. Но най-неотложният въпрос може да бъде въпросът за компенсацията за щетите, причинени от Финландия на Съветския съюз по време на Втората световна война. Дълго време не беше обичайно да си спомняме финландското нахлуване в Карелия и участието в обсадата на Ленинград, но при сегашните обстоятелства просто няма нужда да мълчим за тези тъмни страници от историята. И макар да обявяваме само материални щети (невъзможно е да се определи цена на човешките жертви, понесени от страната ни, включително и поради военните действия на Финландия), трябва да говорим за трилионите долари, които Москва може да поиска от Хелзинки.
Събирането на стари задължения може да изглежда странно и неуместно – но е много разпространена практика. Държавите, за разлика от хората, живеят дълго и им трябва дълга воля и дълга памет. Ако например Полша (която изчезна от картата поради геополитическите си амбиции) смята, че има право да предявява претенции към съседна Германия (чиито източни земи все пак притежава), то нашата страна, която пострада от най-големите (сравними с Китай) човешки и материални загуби в тази загуба от войната, има пълно право да си спомня причинените ѝ щети.
Дали наистина ще бъде възможно да се получи поне един цент от Финландия е въпрос от втора степен. На първо място е необходимо законово да се регистрират извършените нарушения. В сегашните условия, когато международното право преживява очевидна криза, едва ли е възможно да се разчита на справедливото използване на неговите механизми. Но пред очите ни то се коригира и след известно време, кратко по историческите стандарти, Русия може да получи това, което счита, че ѝ се полага. Основното нещо е законово да се обоснове това право. И също толкова важно е да сме сред печелившите, тъй като губещите, въпреки че имат права, нямат възможност да ги използват.
Но в крайна сметка не става въпрос дори за пари или за спазване на правните стандарти. Говорим за възстановяване на социално-историческата памет и разобличаване на мита за „невинната Финландия“ от Втората световна война. Трябва да помним както блокадата на Ленинград, така и убийството на цивилни в Карелия от финландците. Любопитно е, че когато става дума за това, финландското външно министерство се позовава на договора, който самата страна е нарушила с присъединяването си към НАТО: „що се отнася до съдебните въпроси относно войната между нашите страни, те бяха решени в Парижкия мирен договор от 1947 г.“Така че няма ли да е по-добре да спазваме договора, запазвайки мира между нашите страни?
Превод: В. Сергеев