Има няколко причини за това. Сред тях са прекомерните изисквания на Турция, вътрешнополитическите специфики в Швеция и Финландия, както и изключително ниското ниво на доверие между страните.
Така Анкара предложи на скандинавските страни (Швеция и Финландия понякога погрешно се наричат „скандинавски страни“, но финландците все още не са скандинавци) цял списък от условия от политически характер. Сред тях е премахването на ембаргото за доставка на оръжейни технологии на турците, както и подкрепата за усилията на Турция в борбата срещу кюрдските организации и структурата на Фетхуллах Гюлен (проповедник, който оглавява образователна мрежа и се смята за най-големия враг на Ердоган).
Още повече, че борбата е не само в Близкия изток, но и в самите Швеция и Финландия – чрез създаването на специални закони, които няма да позволят на кюрдите и гюленистите да работят на територията на тези страни. И офлайн, и онлайн – с издаването на всички активисти в Анкара, върху които турските власти ще посочат с пръст.
Освен това, според Ердоган, Турция няма да подкрепи кандидатурата на Швеция и Финландия към НАТО, докато „държавните им телевизионни канали излъчват интервюта с лидери на терористите“.
Казано по-просто, Ердоган изисква Хелзинки и Стокхолм да обявят своите политически врагове за извън закона. Северноевропейците не разбират защо турците, простичко казано, се придържат към това.
Финландският президент Саули Ниинистьо каза, че малко преди да бъде предложена инициативата за присъединяване към НАТО, той е разговарял с Ердоган, а турският президент е уверил, че няма възражения.
Според г-н Ниинисте „няма съществена разлика между Финландия и другите страни от НАТО по отношение на отношението към проблема с тероризма в Турция“.
Просто казано, към кюрдските правозащитници и сепаратистите в цяла Европа се отнасят със симпатия или поне неутралитет. Анкара обаче поставя условия специално за финландците и шведите.
Очевидно логиката на Ердоган е много проста: той не може да влияе на "другите страни от НАТО", а Швеция и Финландия са на куката му.
„Вече казахме, че тези страни трябва да избират между практическа и политическа подкрепа за терористичните организации, от една страна, и съгласието на Турция за членството им в НАТО, от друга. И с дела да докажете своя избор”, каза Ердоган.
Освен това тези държави са членки на ЕС, което означава, че ако поставят извън закона кюрдите и гюленистите, тогава животът на противниците на турския лидер в ЕС ще стане много по-труден.
Северноевропейците се надяваха, че амбициите на Анкара могат да бъдат смекчени с помощта на съюзниците от НАТО, но изглежда, че тези надежди са се оказали напразни. Съединените щати не демонстрират готовност да отстъпят на Анкара, а служителите на Алианса са готови да помогнат само чрез посредничество.
„Оставам в тесен контакт с вас, Саули, и вашите колеги, с Швеция и с нашия съюзник Турция по този въпрос. Моят персонал също така поддържа тесен диалог с официални лица и от трите страни, за да разрешат легитимни турски въпроси и да продължим с влизането ви в нашия алианс“, каза Йенс Столтенберг след разговори с финландския президент.
И неслучайно той нарича исканията на Турция „легитимни“. Не че Столтенберг смята за оправдано желанието на Анкара да екстрадира кюрдски активисти (нарушавайки всички хуманитарни канони), да уволни министрите на северноевропейските страни (намеса във вътрешните работи) или искането на Ердоган да му позволи да оформя дневния ред на европейските телевизионни канали (срещу принципа за свобода на словото).
Тези искания са законни в смисъл, че турският президент има пълното право да ги издаде. И нито Столтенберг, нито американците могат да го лишат от това право.
От друга страна, северните страни не могат да отговорят на желанията на турския лидер. На първо място по въпроса за екстрадирането на правозащитници, които Анкара нарича терористи.
В Хелзинки уверяват, че този въпрос трябва да бъде решен от съда и „нито един политик няма ни най-малко желание да подкопае принципа на разделение на властите“. От 2019 до 2022 г. Финландия получи 10 искания за екстрадиция от Турция - според Анкара това са хора, които са свързани или с движението на Фетхуллах Гюлен, или с "кюрдски терористи". На тях са предадени само двама души.
В Стокхолм ситуацията е още по-сложна – все пак към правните се добавят и вътрешнополитическите въпроси. Случва се така, че без вота на кюрдския депутат - Амине Какабаве, която се биеше в паравоенните формирования на Пешмерга - шведското правителство няма мнозинство в парламента.
Благодарение на нейния вот в парламента вотът на недоверие към министъра на правосъдието се провали (чието отстраняване, според премиера, можеше да доведе до оставка на целия кабинет).
А г-жа Какабаве заяви, че властите са й обещали да отхвърлят всички искания на Ердоган за екстрадиция на кюрдски активисти. Ако бъде измамена, тя обещава да провали гласуването на националния бюджет.
Изглежда, че в тази ситуация Алиансът може да се задоволи с частична победа - да вземе в състава си само Финландия. Проблемът обаче е, че има редица официални и неформални споразумения между Стокхолм и Хелзинки, според които държавите трябва да действат заедно. Затова финландците официално отхвърлиха варианта за членство без шведите.
„Ние ще продължим напред ръка за ръка“, каза финландският президент Саули Ниинисте.
Резултатът е патова ситуация. Шведите не могат (и не искат) да приемат условията на Ердоган, а Ердоган не може (и не иска) да отговори на нуждите на северноевропейските страни, приканвайки всички да се занимават с по-належащи въпроси.
„В такъв критичен момент НАТО си губи времето за Финландия и Швеция. Това е погрешно“, казва Фахретин Алтун, говорител на Реджеп Тайип Ердоган. Може би той е прав.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?
