/Поглед.инфо/ Разгорещеният дебат около проблема с латиноамериканската имиграция в САЩ е не само красноречива илюстрация на задълбочаващата се поляризация в страната. Техният контекст далеч надхвърля миграционната криза по южната граница и засяга противоречивите междуамерикански отношения и в по-широк план перспективите пред либерално-демократичния модел на развитие (на ниво държави, техните асоциации, целия свят) като такъв, за които Съединените щати бяха стандарт.

Това пише Лев Соколщик, изследовател във Факултета по световна икономика и световна политика към Центъра за цялостни европейски и международни изследвания към Висшето училище по икономика и доцент в Руския държавен аграрен университет - Московска селскостопанска академия. К. А. Тимирязева Васил Сакаев в статия за Валдайския клуб

Проблемът с имиграцията е във фокуса на вниманието на почти всяка страна, тъй като е тясно свързан с въпросите на гражданството, националната идентичност, развитието на социалната структура, икономиката, пазара на труда и много други аспекти на функционирането на обществото.

За Съединените щати, държава, създадена от потомци на имигранти и до голяма степен все още притегателна точка за имигранти от цял свят, този въпрос е особено актуален.

Представителите на двете водещи политически сили в страната - Републиканската и Демократическата партия - като цяло имат негативно отношение към проблема с нелегалната имиграция. Те обаче сериозно се различават в подходите си за решаване на този проблем.

Ако се опитаме да определим основния партиен вектор, той може да се характеризира по следния начин: републиканците като цяло са за потискане на нелегалната имиграция, виждайки я като екзистенциална заплаха; Демократите по правило считат за необходимо да се борят само с тези нейни аспекти, които заплашват националната сигурност - преди всичко с наркотрафика, трафика на хора, проникването на криминални и терористични елементи, като в същото време се застъпват за хуманно и справедливо решение и признават правото на хората да се стремят към сигурност, безопасност, и благополучие.

Най-тежката ситуация с нелегалната имиграция в момента се развива на южната граница на Съединените щати, където според сегашната администрация има хуманитарна криза.

Специалното отношение към темата за нелегалната имиграция отчасти се дължи на факта, че латиноамериканците (тези, които са запазили етническата си идентичност или са родени в испаноговоряща страна или семейство) стават все по-значима група в структурата на американските избиратели.

Така през 2000 г. те са били само 7 процента, докато през 2020 г. вече са 13 процента от общия брой на гласоподавателите, а общият брой на латиноамериканците в страната вече е надхвърлил 62,5 милиона души (19 процента от населението).

В същото време те гласуват предимно за Демократическата партия, въпреки че в дългосрочен план тази подкрепа има тенденция да намалява. През 1976 г. повече от 82 процента от латиноамериканците са гласували за кандидат на демократите, докато само 63 процента са го направили през 2020 г.

Важно е да се отбележи, че латиноамериканците не са хомогенна група. Те варират от местни жители на Тексас, Флорида или Калифорния и други южни щати до имигранти от близо две дузини латиноамерикански страни, вариращи от естествено родени граждани на САЩ до граждани от първо поколение и скорошни имигранти, включително такива без документи.

Според Бюрото за преброяване в момента в Съединените щати живеят 37,2 милиона души от мексикански произход, 5,8 милиона пуерториканци, 2,5 милиона салвадорци, по 2,4 милиона доминиканци и кубинци, 1,8 милиона гватемалци, 4 милиона колумбийци и хондурасци и т.н.

Сред латиноамериканците анкетите показват, че нагласите по въпроса за нелегалната имиграция варират значително в зависимост от това дали са граждани на САЩ от три или повече поколения или са придобили гражданство наскоро. Като цяло статистиката показва, че 81 процента от латиноамериканците в Съединените щати вече са граждани.

Въпреки това, една трета от всички испаноезични граждани са натурализирани, тоест те са получили гражданство съвсем наскоро (а сред салвадорците, доминиканците, кубинците, колумбийците, хондураците тази цифра е 50 процента или повече). Данните показват, че позицията на първите по проблема с нелегалната имиграция (особено тези, които са граждани на САЩ трето или повече поколения) до голяма степен повтаря мнението на консервативната част от бялото население на страната.

Тези испаноговорящи групи също са склонни да се застъпват за по-строги имиграционни закони и да „получат строги“ мерки за ограничаване на нелегалната имиграция. Докато новите мигранти често подкрепят идеята за либерализиране на миграционния режим и създаване на възможности за събиране на семейството.

Когато говорим за нелегална имиграция, обикновено има три източника: незаконно преминаване на границата, законно преминаване с последващо нарушаване на режима на престой (например работа вместо туризъм или обучение) и нарушаване на условията за престой в страната, когато законно пристигналият мигрант нелегално остава в страната след изтичане на визата. От гледна точка на политическата ситуация, разбира се, първият източник е на първо място по важност в САЩ.

През последните десетилетия основният поток от нелегална имиграция в Съединените щати е през мексиканската граница, с пик през последните години. Така през 2020 г. са регистрирани 400 хиляди опита за нелегално преминаване на границата, през 2021 г. - 1,6 млн., през 2022 г. - 2,76 млн.

Имайте предвид, че данните за 2020 г. са специфични поради влиянието на анти-Ковид ограниченията, но цифрите за 2022 г. нямаше аналози в историята на САЩ, а през 2023 г. ситуацията стана още по-изострена, доближавайки се до критично ниво.

В същото време все още няма причина да се очаква намаляване на напрежението, тъй като няма път назад за големите групи мигранти, които са се натрупали на границата с Мексико.

Както показва опитът от арабската и африканската имиграция в ЕС, презаселването често се извършва с помощта на последните спестявания на човек или дори резултат от колективните усилия на роднини, които са „спонсорирали“ движението.

В резултат на това, както показва статистиката от 2022 г., до 20 процента от задържаните за опит за незаконно преминаване на границата са го направили за втори път в рамките на една година. Сериозността на кризата се отразява и в промяната в структурата на имиграцията, тъй като през предходните години лидери по брой хора, задържани за опит за нелегално преминаване на границата, бяха мексиканците.

През последните три години лидери в статистиката са гражданите на страните от Северния триъгълник (Гватемала, Ел Салвадор, Хондурас), а от тази година начело са и гражданите на Венецуела. 2021 г. беше рекордна по брой задържани нелегални имигранти на границата - 1,65 милиона (предишни пикове: 1986 - 1,61 милиона и 2000 - 1,64 милиона), а 2022 и 2023 бяха още по-трудни.

Всичко това провокира широка обществено-политическа дискусия в американското общество относно начините за решаване на проблема.

Въпреки факта, че от 60-те години на миналия век (от приемането на Закона за имиграцията и гражданството през 1964 г.), с редки изключения (може да си припомним опита за цялостна имиграционна реформа от Джордж Буш в началото на 2000-те), законодателните актове допринесоха за затягане на миграционната политика, не е възможно да се спре нарастването на потока от нелегални имигранти.

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

И за всяка правителствена мярка имигрантите имат свой собствен „асиметричен отговор“. Например, когато изискванията за влизане бяха затегнати през 2001 г., за да се ограничи имиграцията, много мексиканци преминаха от стратегия за многократно влизане към стратегия „влез и остани“.

Настоящата кампания за президентските избори в САЩ най-вероятно върви към решителна битка между двама политически тежки играчи - бившия президент Доналд Тръмп и настоящия главен изпълнителен представител Джоузеф Байдън. Те демонстрираха различни стратегии в политиките си спрямо имиграционната криза.

Тръмп защитава идеята за максимално затягане на подходите. По време на управлението си той инициира изграждането на преградна стена на границата с Мексико, подписа редица ограничителни укази и се опита да прехвърли отговорността за кризата към страните на произход и транзит.

Байдън от своя страна се опита да либерализира имиграционната политика, което до голяма степен съответства на електоралната стратегия на Демократическата партия. По-специално, извънредното положение на границата беше отменено, строителството на стената беше спряно, политиката на противопоставяне на събирането на мигрантски семейства беше изоставена и т.н.

Въпреки това нито строгите мерки на Тръмп, нито по-меката политика на Байдън доведоха до успех. Ситуацията се влошава от година на година.

Влошаващата се ситуация на южната граница провокира значителна поляризация на мненията в съвременния политически спектър в Съединените щати – от „нулевата толерантност“ на Тръмп и идеите на Рон ДеСантис за разполагане на Националната гвардия до „сигурната и хуманна имиграционна система“ на Байдън, Мариан „Политиката на състрадание“ Уилямсън и предложението на Робърт Кенеди да легализира нелегалните имигранти, които вече са в страната.

Освен това, поради възрастта на Тръмп и Байдън, е възможно да се допусне промяна в лидерите на надпреварата и от двете партии по естествени причини. След това партийните позиции по въпроса за имиграцията биха могли да се развият съответно надясно и наляво, разширявайки идеологическата пропаст.

В допълнение към непосредствената политическа ситуация има въздействие на проблема върху дългосрочното и фундаментално развитие на американското общество.

Първо, нелегалната имиграция засяга етнорасовата структура на населението на САЩ. Предвижда се белите американци да станат малцинствена раса в страната около 2045 г.

Нелегалната имиграция ще допринесе за нарастването на броя на латиноамериканците, като по този начин ще промени състава на населението на страната като цяло и структурата на населението на отделни щати и общини, главно на юг (например от 2010 до 2019 г. , белите станаха малцинство в 32 окръга на САЩ).

Важен въпрос е до каква степен мексиканците, най-значимата група испанци по отношение на броя и продължителността на присъствие в американското общество, са в състояние да се превърнат в ядрото, съставляващо фрагментираната общност на испаноговорящото население и да допринесат за успешната интеграция на новите вълни имигранти от Латинска Америка.

Второ, въпросът за етнорасовото неравенство в доходите е важен проблем, тъй като според статистиката латиноамериканците, заедно с афроамериканците, имат най-ниските доходи, които нарастват по-бавно през последните десетилетия в сравнение с бялото население на Съединените щати.

Трето, проблемът е „разрушаването“ на средната класа, тъй като нелегалните имигранти, пристигащи от латиноамериканските страни, често се конкурират за работа не само с бедните, но и с по-ниските слоеве на средната класа, чиито доходи се различават от доходите на по-високите слоеве от бедното население средно само 1,5 пъти.

В същото време статистиката показва, че доходите на средната класа в страната практически не са се увеличили през последните 30-40 години. Имиграцията, включително нелегалната имиграция, косвено влияе върху тези процеси, особено по отношение на доходите на долните слоеве на средната класа.

Четвърто, нелегалните имигранти увеличават броя на бедните в Съединените щати, който вече беше 11,7 процента (37,9 милиона души) през 2021 г.

В същото време делът на бедните сред латиноамериканците е 18 процента, а сред някои етнически групи е над 20 процента (хондурасци - 26 процента, гватемалци - 23 процента, пуерториканци - 21 процента, доминиканци - 21 процента).

Пето, латиноамериканските имигранти обикновено имат ниско ниво на образование и както знаем, когато икономическата ситуация се влоши, загубата на работа засяга предимно нискоквалифицираното население с образование на ниво гимназия или по-ниско.

Съответно идването на вълни от необразовани имигранти влошава ситуацията с безработицата и създава предпоставки за нейното нарастване в страната при нови икономически бедствия.

Шесто, в резултат на намаляващото значение на средната класа като основа на партийно-политическата система в САЩ (както и в други развити страни) се засилват популистките тенденции и се подкопава стабилността на демократичната система. От една страна, водещите партии трябва да лавират все повече, като формират програмата си от мозайка от искания на много групи по интереси.

От друга страна, популистките лидери се стремят да „оседлаят“ протестните настроения на средните и долните слоеве на населението, които са в депресивно състояние след кризата от 2008–2009 г.

В тази връзка натискът върху социално-икономическата сфера на САЩ от страна на имигрантите, особено нелегалните, рязко поляризира политическия спектър на страната.

Дълбоките промени в етнорасовата структура на страната, при която бялото население на протестантската религия ще премине в категорията на малцинството в рамките на две-три десетилетия, се превръщат във все по-сериозно предизвикателство за Републиканската партия. Очевидно е, че тя ще бъде принудена да преразгледа дългосрочната си позиция по миграционната политика.

Един изход за републиканците може да бъде преосмисляне на концепцията за „бялото мнозинство“, като се включи в нея част от латиноамериканското население с консервативна ориентация. Това обаче може да предизвика недоволство сред други електорални групи, ориентирани към републиканците (например населението на американската пустош - „поясът на ръждата“).

В същото време демократите няма да се откажат от опитите си да разширят електоралната си база за сметка на етнорасовите малцинства, включително латиноамериканците, като предлагат все по-либерални мерки в областта на имиграционната политика.

В същото време важен момент, свързан с имиграцията на испаноговорящите, е проблемът с реиндустриализацията в Съединените щати. Това може да се постигне до голяма степен чрез евтината работна ръка на новите имигранти, а това, противно на обществените настроения, изисква либерализация на имиграционната политика в дългосрочен план.

Стратегически мислещите политици и корпоративните елити вероятно вече мислят за този вариант и възможностите за неговото прилагане, което от своя страна може да предизвика нови поляризиращи ефекти.

Така разгорещеният дебат около проблема с латиноамериканската имиграция в САЩ е не само красноречива илюстрация на задълбочаващата се поляризация в страната.

Техният контекст далеч надхвърля миграционната криза по южната граница и засяга противоречивите междуамерикански отношения и в по-широк план перспективите пред либерално-демократичния модел на развитие (на ниво държави, техните асоциации, целия свят) като такъв, за които Съединените щати бяха стандарт.

Работата използва резултатите от научния проект „Ефекти от вътрешнополитическата поляризация в Съединените щати за американската външна политика в средносрочен и дългосрочен план: последици за света и Русия“, осъществен като част от изследователската програма на Факултета по Световна икономика и международна политика в Национален изследователски университет Висше училище по икономика през 2023 г.

Превод: СМ

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.